Две приказки на братя Грим

Две приказки на братя Грим

© Издателство



В рубриката "Четиво" "Детски Дневник" представя откъс от новото издание на приказките на Якоб и Вилхелм Грим с подбор и илюстрации от носителката на наградата "Андерсен" Лизбет Цвергер, предоставено от издателство "Лист". Книгата съдържа 11 от приказките на германските разказвачи, преводът е на Ана Димова.


ЖАБОКЪТ ПРИНЦ


В древни времена, когато пожеланията все още имали сила, живял един крал. Всичките му дъщери били много красиви. Но най-малката била толкова красива, че дори слънцето, което е виждало много неща по света, се смайвало от нейната хубост. Недалеч от кралския дворец се простирала голяма тъмна гора, а под една стара липа имало кладенец. Когато денят бил много горещ, кралската дъщеря отивала в гората и сядала до прохладния кладенец – а когато й станело скучно, започвала да си играе със златна топка, хвърляла я нагоре и после я хващала. Това била любимата й игра.




Веднъж, както си играела така, топката не паднала в протегнатите ръце на кралската дъщеря, а тупнала на земята, отскочила и се изтърколила във водата. Кралската дъщеря я проследила с поглед, но топката изчезнала. А кладенецът бил дълбок, толкова дълбок, че дъното му не се виждало. Тя заплакала... Плакала,плакала все по-силно и безутешно. И както плачела, изведнъж дочула глас:


- Какво ти е, принцесо, защо плачеш така жално, че и камъкът би се смилил над теб?


Принцесата се огледала, за да разбере откъде идва гласът, и тогава видяла един жабок, който подавал голямата си грозна глава от водата.


- О, ти ли си, стари цамбурко – попитала принцесата. – Плача за златната си топка, която падна в кладенеца.


- Успокой се и не плачи – отвърнал жабокът. – Мога да ти помогна, но ти какво ще ми дадеш, ако ти върна любимата играчка?


- Каквото поискаш, мили ми жабчо – казала принцесата. – Роклите ми, перлите и скъпоценностите ми, дори златната ми корона можеш да имаш.


Жабокът отговорил:


- Не ти искам нито роклите, нито перлите и скъпоценностите, нито златната корона. Но ако обещаеш да ме обикнеш, ако ме приемеш за приятел и другар в игрите си, ако ми позволиш да седя до теб на твоята масичка, да се храня от твоята златна чинийка и да пия от твоята чашка, да спя в твоето креватче – ако ми обещаеш всичко това, тогава ще сляза в кладенеца и ще извадя от там златната ти топка.


- Обещавам ти – казала принцесата – всичко, което поискаш, само ми донеси златната топка.


А през това време си мислела: "Какви ги дрънка тоя тъп жабок! Да си седи там във водата при другите жаби и да си квака заедно с тях, не може той да ми бъде приятел и другар в игрите.


И жабокът, след като получил обещанието, потопил глава във водата, гмурнал се в кладенеца, след малко изплувал отново, в устата си носел топката и я метнал в тревата. Кралската дъщеря много се зарадвала, като видяла любимата си играчка, взела я и припнала към двореца.


- Чакай, чакай – извикал жабокът. – Хайде вземи ме, аз не мога да скачам толкова бързо.


Но колкото и силно да викал и да квакал подир принцесата, тя не го чувала, бързо се прибрала у дома и много скоро забравила бедния жабок, който се върнал в своя кладенец.


На другия ден, тъкмо когато принцесата седяла на трапезата заедно с краля и всички придворни и се хранела от своята златна чинийка, се чуло как по мраморните стъпала се качва някакво същество – шляп-шляп, шляп-шляп, а като стигнало горе, започнало да хлопа на вратата и да вика:


- Принцесо малка, отвори ми!


Принцесата изтичала да види кой я вика, но като отворила, видяла, че пред вратата стои жабокът. Бързо я захлопнала, върнала се на трапезата и била много уплашена. Кралят забелязал как се е разтреперила и попитал:


- Защо така се изплаши, дете мое, да не би на вратата да има някой великан, който иска да те отвлече?


- Не – отвърнала принцесата, - не е великан, а е един гаден жабок!


- И какво иска този жабок от тебе?


- О, скъпи татко, както си седях вчера в гората до кладенеца и си играех, златната ми топка падна във водата. И аз се разплаках, а жабокът ми я извади от кладенеца. Но после поиска и аз му обещах да бъде мой другар в игрите. Не съм предполагала обаче, че ще успее да се измъкне някога от кладенеца си. А ето че сега стои отвън и иска да влезе.


Отново се чуло хлопане по вратата и жабокът извикал:


- Принцесо малка, отвори ми,
забрави ли, че дума ти ми даде
там край кладенеца хладен?
Принцесо малка, отвори ми!


Тогава кралят казал:


- Щом си обещала, трябва да изпълниш обещанието си. Иди и му отвори!


Принцесата отишла и отворила вратата, и подскок-подскок - жабокът влязъл заедно с нея, последвал я до трапезата, тя седнала на стола си. А жабокът извикал:


- Хайде, вземи ме при себе си!


Тя се поколебала, но кралят й заповядал да го вземе. Принцесата вдигнала жабока на стола до себе си, но той пожелал да се качи на масата, а като го сложила на масата, той наредил:


- Я дай по-близо твоята златна чинийка, та да похапнем заедно.


Принцесата изпълнила желанието му, но се виждало колко й е неприятно да го стори. Жабокът започнал да похапва с апетит, а на принцесата всяка хапка й засядала в гърлото. Накрая жабокът казал:


- Добре похапнах и съм малко уморен. Занеси ме сега в твоята стаичка и приготви твоето копринено креватче, да легнем заедно в него и да поспим.


Кралската дъщеря се разплакала, много я било страх от студения жабок, не смеела дори да го докосне, а сега трябвало да спи заедно с него в хубавото си, чисто креватче. Кралят се ядосал и казал:


- Щом някой ти е помогнал, когато си била в беда, не бива след това да се гнусиш от него.


Принцесата хванала жабока с два пръста, занесла го в стаята си и го сложила в един ъгъл. Легнала си в креватчето, но жабокът отишъл при нея и казал:


- Уморен съм, искам да се наспя добре, вземи ме при себе си, иначе ще кажа на баща ти.


Принцесата много се ядосала, вдигнала го от пода и го метнала с всичка сила към стената:


- Дано мирясаш най-сетне, жабок гаден!


Но когато паднал на пода, той не бил вече никакъв гаден жабок, а принц с прекрасни и усмихнати очи. А по волята на баща ѝ бил неин другар и съпруг.


И той разказал на принцесата как бил омагьосан от зла вещица и че никой друг не можел да го спаси от кладенеца, освен тя самата, а на другия ден щели заедно да заминат за неговото кралство. И те заспали, а на сутринта, когато слънцето ги събудило, пристигнала каляска с осем бели коня, накичени по главите с бели щраусови пера и със златни синджири, а отзад в каляската стоял слугата на младия крал, верният Хайнрих. Верният Хайнрих толкова се натъжил, когато господарят му бил превърнат в жабок, че накарал да оковат сърцето му в три железни обръча, за да не се пръсне то от мъка и болка. Каляската трябвало да отведе принца в неговото кралство. Верният Хайнрих качил двамата в каляската, качил се и той отзад и бил преизпълнен от радост заради избавлението на господаря си.


Пътували така известно време и принцът чул откъм задната част на каляската някакъв пукот, сякаш нещо се е счупило. Обърнал се назад и извикал:


- Хайнрих, каляската се счупи сякаш!
- Не, не, на каляската нищо й няма!
Обръчът падна, който стегнал бе
от мъка и болка моето сърце,
докато в оня кладенец дълбок
превърнат бяхте вие във жабок


Още веднъж и още веднъж по пътя се чул същият пукот, и всеки път принцът си мислел, че каляската се чупи, но се счупили само обръчите и падали от сърцето на верния Хайнрих, защото то било освободено и щастливо.


ХАНС ЕЖКО МОЙ


Имало едно време един селянин, който бил много богат, но не бил щастлив, защото с жена му нямали деца. Когато ходел до града с другите селяни, те му се подигравали и все го питали защо няма деца. Накрая селянинът се ядосал и като се прибрал вкъщи казал на жена си:


- Искам да имаме дете, пък дори и таралеж да е!


И скоро жена му родила детенце, но горната част на тялото била на таралеж, а долната част на момченце. Като го видяла, жената се уплашила и извикала:


- Виждаш ли какво направи! Ти го прокълна!


- Не се тревожи – казал селянинът. – Трябва да го кръстим някак все пак, но кой ли ще поиска да му стане кръстник?


- И без това не можем да го кръстим с друго име освен Ханс Ежко мой.


След като го кръстили, свещеникът казал:


- С тези бодли май няма да може да спи в нормално креватче.


Затова постлали зад печката сено и сложили Ханс Ежко мой да спи върху сеното. Майката не можела дори да го кърми заради бодлите. Така Ханс Ежко мой прекарал върху сеното цели осем години. Бащата все се надявал да умре, но той не умирал, а продължавал да си лежи зад печката.


Един ден селянинът тръгнал за града на пазар и попитал жена си какво да купи:


- Малко месо, малко хляб, някои дреболии за домакинството - казала жената.


Попитал и прислужницата какво да й донесе. Тя поискала пантофи и плетени чорапи.


Накрая попитал и Ханс Ежко мой:


- А на теб какво да донеса?


- Донеси ми гайда, татко – отвърнал Ханс Ежко мой.


Като се върнал от пазар, селянинът дал на жена си покупките – месото и хляба и другите неща, на прислужницата дал пантофите и плетените чорапи, накрая отишъл зад печката и дал на Ханс Ежко мой гайдата, който щом получил подаръка, казал на баща си:


- А сега, татко, идете при ковача и го накарайте да подкове петела. Ще го яхна и никога повече няма да се върна тук.


Бащата много се зарадвал и веднага накарал ковача да подкове петела. Ханс Ежко мой яхнал петела и поел на път, взел със себе си няколко магарета и прасета, които да пасе в гората. Като стигнали в гората, петелът кацнал заедно с Ханс Ежко мой на едно високо дърво, където двамата прекарали дълги години. А долу прасетата и магаретата си пасели и се множали. През всичкото това време никой нищо не чул за Ханс Ежко мой. А той си седял на дървото, свирел си на гайдата, а мелодиите му били прекрасни.


Веднъж през гората минал един крал, който бил объркал пътя, и чул музиката. Много се учудил и изпратил слугата си да види откъде идва тази музика. Слугата се огледал наоколо, но не видял никого. Само на едно високо дърво седяло някакво малко животно, което приличало на петел, а върху него седял таралеж и свирел.


Кралят накарал слугата да попита защо е седнал там и дали знае как се стига до неговото кралство. Тогава Ханс Ежко мой слязъл от дървото и казал, че ще им покаже пътя, ако кралят даде писмен обет да му дари първото нещо, което срещне, като стигне в двореца. Кралят си помислил: "Нищо не ми струва да го сторя, Ханс Ежко мой едва ли може да чете и няма да разбере какво съм написал". Взел кралят перо и мастило и написал нещо. След това Ханс Ежко мой му показал пътя и той щастлив пристигнал в двореца си. А дъщеря му го видяла от далече и толкова се зарадвала, че веднага се затичала насреща му и го разцелувала. Тогава кралят си спомнил за Ханс Ежко мой и разказал на принцесата какво му се е случило. Как му се наложило да даде писмен обет на някакво чудато същество, че ще му дари първото нещо, което срещне в двореца, как чудатото същество седяло на един петел и свирело дивни мелодии. Но той бил написал, че няма да му го дари, защото Ханс Ежко мой не можел да го прочете. Принцесата много се зарадвала и казала, че добре е сторил, защото тя и без това никога не би тръгнала с него.


А Ханс Ежко мой си пасял магаретата и прасетата, бил в добро настроение, седял си на дървото и свирел на гайдата. Случило се така, че през гората минал друг крал със слугите и вестоносците си. И той бил объркал пътя и не знаел как да стигне до кралството си, защото гората била много голяма. Той също чул отдалече дивната музика и пратил един от вестоносците да провери какво е това. Отишъл вестоносецът до дървото и видял на него петела, а върху петела седял Ханс Ежко мой. Вестоносецът го попитал какво прави там горе.


- Паса си магаретата и прасетата, а вие какво искате?


Вестоносецът казал, че са се загубили и не могат да намерят пътя за кралството си, дали не можел да ги упъти. Тогава Ханс Ежко мой слязъл от дървото и казал на стария крал, че ще му покаже пътя, ако получи в дар онова, което кралят първо срещне, като се прибере в двореца си. Кралят се съгласил и писмено потвърдил желанието на Ханс Ежко мой. След това той се метнал на петела си, повел краля и вестоносците му и те скоро стигнали в кралството. В двореца настанала голяма радост. Кралят имал една единствена дъщеря, тя била много красива, прегърнала баща си и била щастлива, че той отново се е завърнал. Попитала го къде е бил толкова дълго, а той й разказал как е объркал пътя и било възможно никога да не може да се върне. Но като минавали през една голяма гора, видели на едно дърво някакво същество, нещо средно между таралеж и човек, което било възседнало петел и свирело дивни мелодии. Това същество му показало пътя, но се наложило да му обещае, че ще му дари първото нещо, което срещне в кралския дворец, а това била принцесата, много съжалявал за това. Но принцесата казала, че заради баща си с удоволствие ще отиде с него, ако той се появи.


А Ханс Ежко мой си пасял прасетата и те се множали и ставали все повече, цялата гора се напълнила с прасета. Ханс Ежко мой не искал повече да живее в гората и пратил вест на баща си, да разчистят всички свинарници в селото, защото щял да пристигне с толкова голямо стадо прасета, че всеки ще може да заколи, колкото си иска. Бащата много се натъжил, като чул тази вест, защото си мислел, че Ханс Ежко мой отдавна не е жив. А Ханс Ежко мой яхнал петела и подкарал прасетата към селото и там настанала такава касапница, че се чувало на два часа път извън селото. След това Ханс Ежко мой казал:


-Татко, нека отново подковат петела ми, след това ще го яхна и до края на живота си няма да се върна.


Бащата завел петела да го подковат и бил доволен, че Ханс Ежко мой никога повече няма да се върне.


Ханс Ежко мой отишъл най-напред в първото кралство. Там кралят бил наредил, ако се появи някой, който е яхнал петел, да стрелят по него, да удрят и мушкат и да не го пускат да влезе в двореца. Като видели Ханс Ежко мой да се приближава, те го погнали с щиковете си, но Ханс Ежко мой пришпорил петела, прелетял над дворцовите порти, кацнал на прозореца на краля и му извикал, че трябва да му даде обещаното, в противен случай ще убие и него, и дъщеря му. Тогава кралят придумал дъщеря си да излезе и да спаси живота на баща си и своя живот. Принцесата облякла бяла рокля, кралят й дал каляска с шест коня, с пищно облечени лакеи, дал й много пари и злато.


Седнала тя в каляската, а Ханс Ежко мой седнал до нея заедно с петела и гайдата, сбогували се с краля и потеглили. Кралят си мислел, че никога повече няма да види дъщеря си. Но не станало така. След като се отдалечили малко от града, Ханс Ежко мой съблякъл красивата рокля на принцесата, набол я с бодлите си по цялото тяло и казал:


- Това ти е наградата задето ме измамихте. Не те искам.


Принцесата се прибрала в двореца и изживяла живота си в безчестие.


Ханс Ежко мой продължил пътя си с петела и гайдата и стигнал до второто кралство, до което бил показал пътя на изгубилия се крал. Той обаче бил заповядал, ако дойде някой като Ханс Ежко мой, да го посрещнат тържествено и с викове "Да живее" да го въведат в кралския дворец. Като го видяла кралската дъщеря, се уплашила, защото той изглеждал наистина чудато, но си помислила, че не може да го отблъсне, защото била обещала на баща си да тръгне с него. Казала на Ханс Ежко мой "Добре си дошъл", оженила се за него, двамата седнали един до друг на трапезата и яли и пили заедно. Като настанала вечерта и трябвало да се оттеглят заедно в покоите, принцесата много се страхувала, но Ханс Ежко мой ѝ казал да не се страхува, защото няма да ѝ се случи нищо лошо. А на стария крал казал да изпрати четирима мъже, които да застанат на пост пред вратата на спалнята им и да запалят голям огън. А той преди да си легне, щял да съблече таралежовата си кожа и да я сложи до леглото. Тогава мъжете трябвало да влязат в стаята, да вземат кожата, да я хвърлят в огъня и да изчакат, докато изгори напълно. Когато часовникът ударил единадесет часа, той влязъл в спалнята, съблякъл таралежовата кожа и я оставил до леглото. Четиримата мъже влезли в стаята, взели кожата и я хвърлили в огъня. Когато таралежовата кожа изгоряла напълно, Ханс Ежко мой бил спасен. В леглото лежал един съвсем нормален човек, но бил черен като въглен.


Кралят изпратил да повикат неговия лекар, който го намазал с различни помади и балсами, и Ханс Ежко мой съвсем избелял и станал много красив млад мъж. Като го видяла принцесата, много се зарадвала. На сутринта двамата станали много радостни и доволни. Яли и пили и сега наистина отпразнували сватбата си, а Ханс Ежко мой получил от стария крал неговото кралство.


Минали години и младият крал отишъл заедно с кралицата при баща си. Казал му, че е негов син. Бащата обаче отвърнал, че той няма син. Имал преди време дете, което било с бодли като таралеж, тръгнало по света и не се върнало повече. Ханс Ежко мой му казал, че това е именно той, бащата много се зарадвал и отишъл заедно със сина си в неговото кралство.


Приказката свършва тука, довиждане и наслука.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10597 Весело

    Винаги е хубаво в детството :)
    Защитен, безгрижен, искрен, щастлив :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на silverman
    silverman
    Рейтинг: 681 Неутрално

    Ауууу каква расистка приказка!!! БХК веднага да се самосезират и да искат извинение от Дневник! А досега ни учихте как трябва да приемаме различните....
    "В леглото лежал един съвсем нормален човек, но бил черен като въглен.Кралят изпратил да повикат неговия лекар, който го намазал с различни помади и балсами, и Ханс Ежко мой съвсем избелял и станал много красив млад мъж."

  3. 3 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4856 Неутрално

    До коментар [#2] от "silverman":

    Майкъл Джексън...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  4. 4 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    Наистина красиви илюстрации!

  5. 5 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3697 Неутрално

    До коментар [#1] от "penetrating":

    Двете приказки са четиво не само за деца... голяма част от съвременните политици/управляващи също би трябвало да ги прочетат. Друг е въпросът ще си изведат ли поуки за морал, дълг за спазване на поети обещания, възпитание, индиректно внушени в текстовете.
    ПП: Сещам се за един премиер, който се снима с внучето си, държащ в ръка карти за игра, а не книжка... C'est La Vie.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10597 Неутрално

    До коментар [#5] от "Bramasole":

    Съгласен! Аз и сега обичам да чета прикакзки без да съм политик. Може би търся да върна детстовото си ида преоткривам скритите истории в тях.
    За политиците ни на власт обаче не съм оптимист. Те дори не са двумерни, а едномерни хора. Скандалите с апартаментите и реакциите им са пример за това. А споменатият премиер е водещият илитерт на държавата ни. При него и решенията и сделките стават само чрез белот с "Лукойл" :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK