Как Лора се научи да брои до десет

Как Лора се научи да брои до десет

© издателство



Една котка на име Сергей Есенин, чудовище с два зъба, три кофи с диаманти, четири фалшиви златни монети, пет цветни феи, шест малки мишки, седем сребърни копчета, осем паяшки крачета, девет гъби манатарки и десет камъка. Това не са съставките на рецепта за много съмнителна супа, а всичко, което превръща новата книжка на Сотир Гелев "Как Лора се научи да брои до десет" (издателство "Ентусиаст") в необходимото четиво за всяко дете, търсещо приключения.


Сотир и Пенко Гелеви са познати на публиката с поредицата за Илийчо и неговия приятел мърколак Август, която включва заглавията "Илийчо и Август", "Илийчо, Август и седемте джуджета" и "Илийчо, Август и Гергин". Този път Сотир Гелев сам пише и едновременно с това илюстрира историята за малката Лора, която преминава през редица изпитания и загадки, за да извърви трудния път до числото десет, а след това до дома.


Да преброиш до десет всъщност не е толкова сложна задача би казал човек, който го е правил поне десет пъти. Лора обаче не е. Тя познава само числото едно, а това се оказва крайно недостатъчно. Особено когато ти се прииска да изядеш една, още една, още една и след това още една палачинка.




Затова смелото момиче се впуска в редица приключения. За щастие Лора не е сама – неин верен спътник по време на великото начинание е Сергей Есенин, който е котка, нищо че е с мъжко име (но това е дълга история). Помагат ѝ още Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и Вещицата! Лора също си помага мъничко. И ето че сложната задача вече не е толкова сложна.


"Как Лора се научи да брои до десет" е история за малките, но съдържа важни уроци, които учим ежедневно. Остроумно и духовито Сотир Гелев обрисува (и буквално, и метафорично) пътя до порастването на всеки един от нас. На пръв поглед може да изглежда страшно, защото непознатото винаги ни плаши, но всъщност не е толкова трудно да го извървиш. А когато този път води до картофените кюфтенца с кисело мляко на мама, се оказва, че си е струвало. Защото Лора, както и ние, никога не отказваме картофени кюфтенца. Особено с кисело мляко.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nonsens2
    nonsens2
    Рейтинг: 756 Неутрално

    Не съм попадала на автора и книжката може да е много увлекателна. Отдавна съм минала възрастта за това. Само едно ми е интересно. Защо котарака е Сергей Есенин? Той ми е един от любимите руски поети, но не разбирам какво общо има с децата.
    Защото волно, или неволно ще бъдат заинтригувани. И какво, да им обясним какво е "блатна" поезия?!

  2. 2 Профил на Practic
    Practic
    Рейтинг: 1010 Весело

    До коментар [#1] от "nonsens2":

    Разбира се, че е нонсенс български котарак да се казва "Сергей Есенин" !
    Завоалирана проруска пропаганда - иззад иконата "Пушкин" винаги наднича някой Путин, след сладкодумния Лесков свойски ни намига вездесъщият Песков...

  3. 3 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8786 Любопитно
  4. 4 Профил на Milen Kirilov
    Milen Kirilov
    Рейтинг: 24 Гневно

    "...неин верен спътник по време на великото начинание е Сергей Есенин, който е котка, нищо че е с мъжко име (но това е дълга история)."

    Джендър идеология нов внос.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK