Името на главния герой от "Историята на малката панда Йонджи" е комбинация от имената на двете деца на автора на книгата Розанджела де Фатима Свиеркоски - Йоан и Ангелина.
След като родителите им се разделят, бащата ги отвежда тайно през 2015 г., и въпреки че съдът се произнася неколкократно в полза на майката, никоя от отговорните институции и до днес не се е ангажирала да ги върне при нея.
В битката за децата си Розанджела де Фатима Свиеркоски получава съдействие единствено за редки и кратки срещи с тях. Вече почти четири години тя ги вижда само няколко пъти, винаги в присъствието на социални работници на закрити врата в институции. За последната година и половина тя не може да играе с тях, да ги прегърне, не може дори лично да им поднесе подаръци за рождените дни или да прекарат заедно някой празник.
Специалисти са установили, че Йоан и Ангелина са жертви на т. нар. синдром на родителско отчуждаване - термин, с който психолозите наричат настъпващата при детето психологическа травма, когато единият родител умишлено възпрепятства контактите с другия и настройва децата срещу него. Последиците от тази травма за детето могат да бъдат тежки и дългосрочни - ниска самооценка и самоомраза, депресия, нарушения в развитието. Интервю с детския психолог Елена Енева по темата за родителското отчуждение можете да прочетете тук.
Такива случаи в България не са рядкост. Българският хелзинкски комитет продължава кампанията си "Виж детето" за популяризиране на проблема и за разясняване на негативните последствия за децата, станали жертва на родителско отчуждение.
"Детски Дневник" публикува откъс от "За Йонджи, с огромна любов", предоставен от автора Розанджела де Фатима Свиеркоски с илюстрации от Весела Кучева. С покупката на тази книжка се подпомага създаването на фондация, която да работи за ефективни мерки от институциите, за да могат децата да запазят пълноценния си контакт и с майката, и с бащата, дори когато са разделени.
Йонджи беше много специален - той беше надарен с толкова много обич, че за да я съберат, в гърдите му биеха две сърца. Освен майка си Йонджиедома, Йонджи обичаше много и своя по-голям брат Едо. Едо живееше много далеч, за да може да учи в университет, но често ги навестяваше и всички те си играеха заедно на най-различни игри, които мама измисляше.
Обожаваха да пеят и танцуват заедно на музиката на "Пъстричката кокошка" и "Изпяти думички". Заедно пееха и "Отче наш" и се молеха така: "Благодарим Ти, Отче небесни, че имаме храна, здрави сме и че сме заедно! Благослови също и Едо!"
Знаете ли какво най-много обичаха да правят заедно!? Обичаха да играят на "Пет малки маймунки скачат на леглото", както и на "Жаба Жабурана" и да се правят на динозаври Обичаха също да четат "Книгата за числата", книжката за малкото бяло зайче Флопси, както и много други книжки.
Играеха си също на кунг-фу панда, тогава Йонджи се качваше "на конче" на гърба на майка си. Тя се преструваше, че пада и започваха да се боричкат през смях. Друг път Йонджи се държеше здраво за краката на майка си, докато тя ходеше и се преструваше, че е коала, а не малка прекрасна панда с черни правоъгълници около очите
Йонджиедома обичаше всички игри, изкуства и проекти, свързани с математика. Затова измисляше математически игри, които да играят всички заедно.
Един ден, обаче, докато беше в детската градина, Йонджи беше отвлечен много далеч от мама Йонджиедома. Двете щастливи доскоро сърца на малката панда се изпълниха с тъга. И както радостта и обичта му доскоро бяха двойни, така сега се удвои и скръбта на Йонджи.
