Детето има право на грешки, рискове... и родител, който не го пази от всички неравности

Детето има право на грешки, рискове... и родител, който не го пази от всички неравности

© Георги Кожухаров



Идва моментът, когато през лятната ваканция децата поемат на различни пътешествия - отиват на гости при баба и дядо, прекарват свободното време на лагер или на дневна развлекателна занималня. А родителите остават вкъщи да работят... и да се притесняват какво може да се случи.


Родителските страхове са нормални и разбираеми, но трябва да са в приемливи рамки. Кога те излизат извън границите на нормалното, дали става дума за тревожност или за свръхконтрол - по тези въпроси "Детски Дневник" разговаря с психолозите и психотерапевти Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов. Двамата заедно създават психологическия център "Аз и Ние", а в ежедневната си частна практика работят с деца и семейства, водят обучителни семинари с учители и родители.


Какви са най-честите страхове на родителите, когато децата прекарват дълго време навън?




Мариела Михайлова-Стефанова: Страховете са свързани най-често с живота, здравето и безопасността, както и с тревогата дали детето ще се справи само в някаква нова и предизвикателна ситуация. Днешните родители са все по-малко склонни да оставят децата си сами навън. Това се отнася повече за живеещите в по-големите населени места, където хората не се познават, защото се поражда усещането, че няма на кого да се разчита.


Преди време 6-7-годишните деца бяха пускани спокойно да се забавляват сред природата. Сега за повечето родители това изглежда немислимо. При наскоро направени изследвания на общественото мнение във Великобритания се оказва, че 43% от хората смятат, че децата може да излизат сами от къщи едва след 14-годишна възраст, а за 30% тази допустима възраст е дори 16 години. Разбира се, контекстът, в който живеем днес, е много различен .


От какво се страхуват родителите в различните детски възрасти?


Людмил Стефанов: На първо място, страхът на родителя за детето е нещо съвсем естествено. Той е неразделна част от ролята му, но е важно да си даде сметка дали е здравословен или не. От съществено значение е да му имат доверие, че то може да се справи само или да потърси помощ от други възрастни.


Понякога страховете са несъразмерно силни спрямо реалните заплахи към детето. Когато бебето е малко, тревожният родител проверява дали то диша през нощта, обръща голямо внимание на стерилността и качеството на храната, дори не позволява никой да се доближава до него.


След това се появява страхът да пусне детето си на детска градина, а той става враждебен и разпитва детето си в детайли дали всичко е наред по начин, който го напряга. Когато тръгне на училище, родителят се притеснява как то ще се справя, какви ще са приятелите му, дали няма да бъде тормозено от съучениците или учителите си. В юношеството тревогите са свързани с избора на партньор и злоупотребата с алкохол и наркотици.


Разбира се, всичко изброено се прави под формата на грижа и прилича на проява на родителска любов и може да се определи с популярната метафора "задушаваща прегръдка". Така той може да блокира развитието и израстването на детето си, да постави преграда пред неговата автономност и да го направи зависимо. Свръхобгрижените и зависими деца стават все повече напоследък.


Психотерапевтите Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов

© Личен архив

Психотерапевтите Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов


Как бихте посъветвали родителите да се справят с тревожността си, когато децата са далеч от вкъщи през ваканцията?

Мариела Михайлова-Стефанова: Когато сме родители, едно от най-големите предизвикателства е да осъзнаем, че това да се тревожим е част от родителстването, и с времето да се научим да управляваме собствената си тревожност. Разбира се, ако не става дума за патологичната тревожност.

Ако имаме нужда от някакви конкретни действия, които да ни успокоят, може да си зададем въпроса "какво ще ме накара да съм по-спокоен, докато детето ми е при баба и дядо" например. Може това да е разбирането, че там то ще се срещне с различен начин на живот и така ще обогати опита си или желанието да развие връзката си с други значими възрастни. Също би могло да бъде договаряне с бабата и дядото за спазване на определени правила.


Когато детето ни е на е лятно училище например, можем да търсим обратна връзка от учителите, да споделяме притесненията си с други родители, да бъдем чувствителни към настроенията на детето си. Можем да разговаряме с него как е минал денят му и да споделим какво на нас ни се е случило. Важно е родителите да си напомнят, че когато детето има проблем, то ще ни каже или ще ни покаже, че нещо се случва.


Откъде идват страховете на родителите?


Людмил Стефанов: Неестествено силните страхове на родителите, за които говорим тук, се коренят в собственото им детство. Както и от информацията за света, в който живеем.


Как най-често се проявяват?


Людмил Стефанов: Най-често родителите проявяват страховете си, като ограничават децата си за неща, за които психически детето вече е готово. Например всички деца от класа ходят сами до училище, а него го води възрастен.


Причините за тази прекалена предпазливост най-често не се разбират от родителите, защото коренът ѝ е в тяхното собствено детство. Ето пример от практиката: една майка твърде много се тревожи от това как се чувства детето ѝ в детската градина. Това напрежение се предава и на самото дете, и на учителките. Детето плаче почти винаги, когато го водят на градина, а учителките виждат недоверието на майката и негодуват срещу нея, което рефлектира и върху детето. В консултацията с майката се оказа, че самата тя е преживяла земетресение в детската градина по време на следобедния сън, когато е била на 3 години. Учителките и децата са реагирали панически. Такива страхове са дълбоко изтласкани и трудно могат да бъдат осъзнати без професионална помощ. Те представляват истинския несъзнаван мотив за страховете на майката от това какво ли се случва с детето, когато отиде на детска градина.


Как да реагират родителите на желанието на децата да са самостоятелни по време на семейната ваканция - да се движат сами в курортното селище или да излизат с деца, които родителите не познават?


Мариела Михайлова-Стефанова: Родителската роля съдържа отговорността да сме фокусирани върху страховете на децата си и да ги подкрепяме да преминават през тях. Както и да не прехвърляме собствените си страхове върху деца ни. Това, което може да даде относително спокойствие на децата и родителите, е ясната рамка. Когато децата са по-малки, границите се задават от родителя, когато са тийнейджъри, решенията се взимат заедно с тях.


Ако сте на море и преценявате, че детето ви е готово да си купува сладолед само, може първо да отидете заедно. По пътя да му обясните как да се ориентира, за да се върне на правилното място, къде да си държи парите, т.е. да го научите как това се прави. Втория път нека то да ви заведе и купи сладолед. Третия път го пуснете само и като се върне, поговорете как се е чувствало, какво му е било лесно и какво трудно. Поощрете го за нещата, с които се е справило, и обмислете заедно варианти как да премине следващия път през трудностите.


Ако порасналите ви момичета и момчета искат да отидат на купон на плажа, си спомнете вашето тийнейджърство - как живеехте тогава, как се чувствахте, с какво искахте да експериментирате. Това ще ви помогне да бъдете по-свързани с периода на юношеството и по-емпатични към децата си. Споделете вашите нужди като родители в тази ситуация и чуйте техните. Заедно създайте решение, което да удовлетворява нуждите и на двете страни.


И не забравяйте - животът не е задал правило, че това, което ни се е случило на нас като деца и тийнейджъри, ще се случи на нашите деца. Най-често децата ни преминават през други предизвикателства, различни от нашите.


Как се отразява прекомерната тревожност върху децата?


Людмил Стефанов: Определено негативно. Тези последици от свръхтревожност на родителите се преживяват не само в периода на детството, но и в този на младия възрастен, който вече е самостоятелен. Представете си например, че майката се обажда всеки ден по телефона и казва: "Как си? Искам само да разбера дали си добре. Непрекъснато се тревожа за теб." Дали детето или младият възрастен ще се почувства по-добре от това или по-зле? Отговорът е очевиден.


Твърде тревожните родители не позволяват на детето да прави самостоятелни стъпки и да се развива. За да се чувства то в добро състояние, е необходимо да има право на грешки, да поема рискове, да преживява негативните реакции на околните. То има нужда от родител, който го подкрепя, утешава и стои на негова страна, а не от такъв, който иска да го предпази от всички неравности по житейския му път.


Как може това състояние да се контролира?


Мариела Михайлова-Стефанова: Първата стъпка е родителят да осъзнае, че неговата тревожност е твърде висока на фона на загрижеността на останалите родители и че тя не го прави по-добър родител. Разбира се, когато тя е твърде висока и родителите не могат да се справят сами, е добре да потърсят консултация със специалист, за да се открият корените на собственото му недоверие към света и хората.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5537 Неутрално

    У нас е забранено до 12 години децата да са без надзор дори и у дома.
    За опасностите от движение,наркотици,агресия, престъпност , нехигиенична среда, опасни храни , въздух и прочие , всеки си решава сам, доколкото може.
    Няма единни правила и рецепти за справяне с проблемите.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на Darcas
    Darcas
    Рейтинг: 1400 Неутрално

    И това възпитание не става нито с конвенции, нито с стратегии. Личен пример е най-доброто, което можеш да дадеш на децата си.

    Уважавай различното мнение, когато е подплътено с аргументи
  3. 3 Профил на disclosure
    disclosure
    Рейтинг: 712 Неутрално

    А бе, що не оставите родителите сами да преценяват, кое е най-добро за децата им, ами си търсите боя! На Людмилчо такава "задушаваща прегръдка" ще му дам, че ще му се завие свят.

    ИМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ИДИОТА С КОТЕШКАТА ГЛАВА
  4. 4 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1578 Неутрално

    Моите родители, явно са нямали тия притеснения навремето. По цяло лято на едно от селата. По цял ден с тайфата по поляните, катерене по дървета - високи тополи до върха, цамбуркане в реката с дълбоките вирове (там се научих да плувам като усетих дълбокото и ми изчезна дъното).
    И един ден като ме ядоса баба, защото отказа да ни готви гъбите които носихме буквално всеки ден и умирахме за нейната гъбена каша, беше заклала пиле за някъв празник, аз реших че този терор не се търпи. Взех си дърмите и отпраших за другото село на около 15км.
    Трябва да съм бил около 10г.
    Другите баба и дядо - на работа на полето. Връщат се късно вечер.
    Отаттък се шашнали. Организират издирване - тва вировете по реката, кладенците въвв всяка къща, високите дървета проверени.
    Няма и няма.
    Обаждат се на наште в града. Издирването продължава. Бащата идва в другото село да съобщи новината ни жив, ни умрял .
    Гледам го през прозореца.
    Тътри краката, пребледнял. Аз лежа с подути крака и черни от мазута, защото 7км бях вървял то траверсите бос на жепе линията за по-направо.
    Викам си - сега вече ще има бой.
    Не ме би. Всъщност никога не ме е бил, за разлика от мама която ме пошляпваше.
    Погали ме по главата и очите му се насълзиха.
    После просто се напи.

  5. 5 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5537 Неутрално

    До коментар [#4] от "k_":

    Определено си му съкратил живота с няколко години. Дано твое дете не ти го причини.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  6. 6 Профил на hammurabi
    hammurabi
    Рейтинг: 1877 Неутрално

    До коментар [#4] от "k_":

    Потупването не е педагогично, но понякога помага. И на двете страни. Така се избягват злоупотребите, било с алкохола, било с магариите. Трябва да се търси Хорациевата "златна среда". Проблемът е в различната мяра при всеки. И оттук опасността от предозиране на лекарството. Не е лесно.

  7. 7 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 3410 Неутрално

    Ааа, на някои взе да му проблясва. :)

    Като го додуркат до 18 год без никакви рискове и провали, после ще има челен сблъсък с реалността, който ще е горе долу същия като да се блъснеш челно с товарния влак.

    В Швеция след години на експерименти с децата, сега се чудят що имали висок процент на самоубийства сред младото поколение. Тея със слабата психика като не могат да издържиш челния сблъсък с реалността и избират вечния покой.

  8. 8 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1602 Весело

    когато бях 5-6 г.в къмпинг с безброй еднакви бунгала ми се приходи по голяма нужда,а нужника бе далеч.Как ли ще намеря бараката,помислих си(родителите ми за нищо на света не биха си развалили рахата и ме придружат,в това бях сигурен,а и какъв мъж ще съм-в клозета с тате и мама.Вече бях на зор и намерих решението светкавично-взех с мен един шарен сак,който поставих до бараката за ориентир.На връщане я забелязах отдалеч,слава Богу,че някой прибран съсед не видя сака(израелски!).

  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11786 Неутрално

    Как беше? Майка-хеликоптер :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1602 Любопитно

    P.S.Стринката на друго дете също така не е била прекалено притеснителна(и това явно е добре-когато пораства,то става велик певец,композитор и поет).Когато бил малък,тя го довела в големия град,него му се приходило,тя без драматизиране и прекалена грижовност,просто махнала с ръка и отсекла:там ще сер€ш!
    https://youtu.be/7I0jHtxzwaI

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  12. 12 Профил на Мигоказаха  Путилифона
    Мигоказаха Путилифона
    Рейтинг: 2943 Любопитно

    Чудесен матрял е написала Маргарита!
    Само ще допълня,че детето има право да си избере и пола,или да си го смени!

    Душице нежна,скиталнице, Гост и приятел на тялото, Къде ще се подслониш сега, Бледа, студена, оголена, Неспособна да играеш както някога.
  13. 13 Профил на ralita68
    ralita68
    Рейтинг: 871 Неутрално

    Най ужасно е да имаш страхливи родители! А страховете на тези родители(сегашните) не са от техните родители, а от медийната среда, където всякакви корифеи плашат с кърлежи, мълнии, катастрофи, диарии, слънце, дъжд, студ, лед........Абе, всичко е страшно, сякаш до сега не е съществувало.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  15. 15 Профил на jobssboj
    jobssboj
    Рейтинг: 959 Неутрално

    Откаккто разни корифеи почнаха да стават архитекти в семейстовто - и то започна да се разпада. Сега започнаха да са архитекти и в възюпитанитето на децата - резултатите ще са видни след 20 години когато пак ще е прекалено късно.

  16. 16 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 380 Неутрално

    Аз искам да попитам как да преодолея страха ми, че детето ми ще го сгази автомобил на тротоара или на пешеходна пътека. И моето дете много напъва да го пускам само, но този ми страх е най-труден за преодоляване. За другите - от бездомни или домашни кучета, които могат да го нападнат, от хора, които да го измамят, оберат или наранят, мога да работя и с детето и да го науча и само да се пази (и вярвам съм го научила), но от автоталибаните страхът ми си остава.
    Страховете се пораждат от факта, че живеем в опасна среда.

  17. 17 Профил на qtl36551020
    qtl36551020
    Рейтинг: 509 Неутрално

    Да и има право на лична кореспонденция с някои педифил от дневник и на грешка да го посети в апартамента му за час два нали но щом детето е съгласно няма проблем то има права.Не вие срам.

  18. 18 Профил на qtl36551020
    qtl36551020
    Рейтинг: 509 Неутрално

    До коментар [#13] от "ralita68":

    Това ли наистина е най-страшно ,няма страшно ела ела детенце при нас остави ги родителите ние щети окажем едни хубави неща ти имаш право на всичко.Няма да стане разберете го

  19. 19 Профил на blahblah
    blahblah
    Рейтинг: 1057 Неутрално

    отново набедени експерти наливат акъл как да гледаме децата си. никой не ви иска мнението, господа! Такава е традицията в цяла южна Европа: детето да се пази и да му се трепери. Достатъчно рискова е средата, в която живеем и има съвсем обективни опасности.

  20. 20 Профил на Гарван
    Гарван
    Рейтинг: 876 Весело

    когато бях 5-6 г.в къмпинг с безброй еднакви бунгала ми се приходи по голяма нужда,а нужника бе далеч.Как ли ще намеря бараката,помислих си(родителите ми за нищо на света не биха си развалили рахата и ме придружат,в това бях сигурен,а и какъв мъж ще съм-в клозета с тате и мама.Вече бях на зор и намерих решението светкавично-взех с мен един шарен сак,който поставих до бараката за ориентир.На връщане я забелязах отдалеч,слава Богу,че някой прибран съсед не видя сака(израелски!).
    —цитат от коментар 8 на Sabbath

    Разочарова ме. Пък аз си помислих, че си свършил работа до бунгалото или по-нестандартно в сака.

  21. 21 Профил на goro6
    goro6
    Рейтинг: 1451 Неутрално

    До коментар [#7] от "realguru": Омръзнало ми е от общи лафове, предадени във вид на лозунги. Когато един експеримент стане държавна политика, той се превръща в узаконено престъпление. Доколкото знам В скандинавските държави важи постулата - "Децата са собственост на държавата." Правите ли връзка с отнемането на деца по време на "съжителството" с османските "културоведи", превръщани в еничари. Детето в скандинавските държави са роби. Родителите са животни, които нямат други права, освен да се размножават. Слаба психика имат децата, отнети от родните им баща и майка. И най любезният сурогат, не може да даде на детето единственото от което се нуждае - любов. Добри или лоши, бедни или богати, образовани или не до там, само същинския родител може да даде на детето си любов.
    А тези двамата праскат общи лафове и се пишат психолози. Мисля си, дали не са на заплата към "Агенцията за отнемане на български деца"? И от какъв зор норвежка организация ще дарява над 200 млн. ЕВРО за "подкрепа" на българските семейства.

  22. 22 Профил на goro6
    goro6
    Рейтинг: 1451 Неутрално

    До коментар [#16] от "Smile": Знам , че е невъзможно, но съм любопитен да видя физиономията на това недоразумение, което ти е сложило минус. Да се мотивира говеденцето. Нека да е анонимно, но защо бе, дявол да го вземе, поне по един въпрос не сме на едно мнение.

  23. 23 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1602 Весело

    До коментар [#20] от "Гарван":И баща ми така помисли:излизайки им казах,че отивам по голяма нужда,а той погледна към мен и попита "в сака ли ?!".

  24. 24 Профил на fantomas
    fantomas
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#7] от "realguru":

    https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/05/Suicide-deaths-per-100000-trend.jpg

    Швеция какво? Защо умишлено заблуждаваш?

  25. 25 Профил на nacionalka
    nacionalka
    Рейтинг: 445 Гневно

    супер малоумна статия! какво е внушението на двамата разбирачи - ми много се притеснявате. И какво да се прави - ми не се притеснявайте, щото така го предавате на детето. Браво! А да ви е минало през микро-акъла че може това дете наистина изнервени лелки да го бият в детската градина? Ми по-добре да вдигнем рамене, такъв му бил късмета. Безумие!
    Заради такива като вас процъфтяват ония паник групи и психо лелки късат телефона за сигнали срещу детското насилие.

  26. 26 Профил на еко
    еко
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Българските деца са истерични и страхливи, благодарение на свръхконтролиращите ги и обгрижващи родители. Нещата няма да станат п отоя начин - с ревове, тръшкане и глезотии.

  27. 27 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1578 Неутрално

    До коментар [#16] от "Smile":
    Баба беше вярваща. Вече бях възрастен, женен с деца. Хойкам си по моите си работи, някой биха казали че са опасни откъм хора и болести.
    Баба казваше - "Ой, милото ми, много ти е страшна работата. Кахър си ми. Да знаеш, аз всяка вечер се моля за всичките ми внуци, ама за тебе най-много да ви пази Господ."

    Приеми, че не са повече опасностите. Живеем в неопределен свят и всичко може да се случи, но едва ли точно на твоето дете.
    Колко деца са убити от автоджигити за година? Статистически е много ниско числото. Никой не е застрахован от това, нали?
    Ако си вярваща - моли се. Помага.
    Иначе ще го увредиш за цял живот.

  28. 28 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10057 Неутрално

    Децата трябва да се отглеждат и възпитават с любов и обич, и личен пример.

  29. 29 Профил на Basil II
    Basil II
    Рейтинг: 96 Неутрално

    Хубава статия. Щом татарлоните вият от ярост значи има много истина в нея.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK