Щом децата навършат две, тръгвайте на планина

Снимка: Издателство "БГкнига"

Снимка: Издателство "БГкнига"



Няма нужда да чакате децата ви да станат на 10 и повече години, за да ги заведете на планина! Щом навършат две, тръгвайте!


"На планина с деца" е наръчник с идеи и съвети, които ще убедят и най-скептичните читатели, че организирането на поход с най-малките на възраст туристи е напълно възможно и че носи много положителни емоции, развива качества и възпитава ценности. Историите на дядо Владо, който вече 15 години ходи с внуците си из Рила, Пирин, Родопите, а и не само там, ще мотивират всеки, който обича природата, да избере подходящ маршрут и да нарами раницата.


В наръчника има подробни препоръки и рецепти, както и отделно приложение с близо 40 различни варианта за еднодневни и няколкодневни екскурзии с различно ниво на трудност.




В рубриката "Четиво" "Детски Дневник" представя откъс от "На планина с деца", предоставен от издателство "БГкнига":

Много добре си спомням деня, в който първият ми внук стана истински турист. Тогава той прие планината като жизнена среда – интересна, дружелюбна, но и героична, а не досадна, враждебна и направо противна. През януари 2005 г. Антон беше точно на година и половина. Случихме на чудесен слънчев ден с прясно навалял дебел сняг. Бяхме се качили с лифта до "Бай Кръстьо" и слизахме към Драгалевския манастир, където бяхме оставили колата. Облеченият в скиорска грейка Антон тупаше по снега, хванат за ръчичка, когато изведнъж взе да хленчи и да иска да го нося. Усетих, че желанието му не е предизвикано от умора, а от принципа да му е по-лесно. Когато видях, че увещанията от типа "Хайде още малко!" не действат, се спрях и съвсем сериозно му казах: "Огледай се наоколо! Няма никого. Зима е и ако не вървим, можем да умрем. Затова трябва да ходиш сам, както и мен никой не ме носи!". Чак по-късно усетих комизма на моето слово: какво разбира дете на година и половина от смъртта? Не разбира, но в онзи момент очевидно усети сериозността на положението. Внушение и нищо друго.


Гледаше ме, надигнало глава един метър под мен. Естествено, още не говореше, но белотата на снега, студът, самотата сред гората и моят тон явно му подействаха. Заклати се по пътеката в снега и повече не проплака. Е, няколко пъти го взех на гръб за по двайсетина метра, колкото да си почине, но когато наистина имаше нужда, а не се глезеше.


Денят ни не свърши на Драгалевския манастир, а в Панчарево. Понеже беше още рано по обяд, пристигнахме на вилата. "Вила" е твърде условно название за лятната къща, състояща се от една голяма и една миниатюрна стаичка, без кухня, с тоалетна на двора, външна чешма (естествено, спряна) и без отопление.


Сгряхме се на двата едва светещи реотана на допотопната електрическа печка "Лъч". Единствената храна бяха изоставените в хладилника от последните дни на есента кофичка кисело мляко и парче изсъхнал хляб. Това за обяд! Кой е очаквал, че ще влезем в зазимената къща преди пролетта? Детето хапна леденото мляко със сухоежбината и моментално заспа, както беше в грейката, завито с одеяло и още някакъв мой пуловер. Допускам, че снежната пустош, бедняшкият "обяд" и минусовите температури в "спалнята" са подействали в комбинация, защото на този ден нещо у него се пречупи и даде резултати за всичките години нататък.

Ходенето с деца на планина се свежда до усвояването на една философия, която по-рано съм срещал, формулирана върху табели из някои хижи: "ТУКА Е ТАКА!". Да, не е като у дома, макар че за много деца и у дома не е, както им се ще. Възпитанието обхваща поведението на децата навсякъде, но в планината условията са по-сурови, затова и резултатите са по-осезаеми. У дома например децата няма да ги вали дъжд. Ако ги завали на улицата, ще ги скрием в някой вход. В планината обаче от дъжда няма спасение и те бързо разбират, че плачът
и дърпането не дават резултат, а колкото по-бързо се бяга от мокрото, толкова по-добре. Същото е с всички други несгоди. Студено? Ами, като стоим на едно място, по-топло ли е? Топлото е в палатката. Глад? Ами, на пътеката храна няма. Храната е в палатката. Умора?

Малка почивка може, ама няма да стоим цяла нощ в гората, нали? Всички трудности в планината, взети в комплект, изграждат у децата чувство за отговорност и солидарност, да не говоря за издръжливост и дисциплина.
Колкото и малко да е детето, то разбира, че на фона на общите трудности няма място за неговите лични капризи. За всички е еднакво! Това ги мобилизира. На всики им е студено, всички са мокри, всички са гладни, това е ясно и за най-малките.

Всяко начало си има предистория. А тази предистория е още в първите дни след раждането на детето.


Говори се как някаква майка се посъветвала с някой от древните философи, да речем, че е Сократ, кога да започне с възпитанието на сина си. "На колко е синът ти?" – запитал Сократ. "На една седмица" – отговорила жената. "Късно е!" – отсякъл той. Колкото и да е разкрасена тази история, по същество тя е вярна. Не съм нито Песталоци, нито д-р Спок, за да давам съвети как се гледат пеленачета. Все пак от собствен опит (петкратен, като включа и дъщеря ми) знам, че заедно с всички природни защити, с които го е надарила природата – естествен имунитет, инстинкти и пр., новороденото притежава удивителното умение да налага волята си. Използва единственото средство, с което разполага: плач, преминаващ в неистов рев. Това средство му е напълно достатъчно за постигане на целите, ако възрастните се поддадат. Нямам предвид жизнените необходимости като кърмене, водичка, подмиване, подсушаване, за да не се подсече и т.н.


Нямам предвид и задължителното общуване с детето под формата на говорене, усмихване и дори само присъствие. Става дума за всичко онова, което повечето умилени дядовци и баби оправдават с думите: "Ами детенце е!", при все че то всъщност си е чист каприз: носене на ръце, дундуркане, приспиване, бибка в устата и пр.


С не по-малко умиление, но и с голяма доза хумор бих го нарекъл "детски тероризъм", а "благородния" отговор на дядовците и бабите – стокхолмски синдром. От нашето първоначално възпитание зависи дали детето на една годинка ще проходи, или ще си седи в количката. Дали на две ще върви само по горските пътеки, или ще го носим на ръце.


Дали на три ще се качва по върховете, или ще иска на конче. Дали на седем изобщо ще бъде в планината, или ще седи по цял ден пред компютъра и смартфона.

Като математик съм формулирал две аксиоми на възпитанието в планината. Първата гласи: "Това, което става, трябва да стане!". А втората е: "Това, което трябва да стане, ще стане!". Към първата децата са особено чувствителни, защото ги обиждат всякакви решения на възрастните, които те усещат като немотивирани, или по-точно като мотивирани от принципа "Ти си малък и ще мълчиш!". Дори едногодишното дете вече има чувство за необходимите действия, които не са продиктувани от хрумването на възрастния само защото той е "по-голям". Според тази аксиома трябва да изгазим снега, макар и с мокри крака, защото иначе ще замръзнем. Трябва да побързаме, защото ще замръкнем.

Трябва да изядем мухлясалия хляб, защото е полезен. (Разказвал съм на внуците си притчата за откриването на пеницилина, когато плесенясалият хляб спасил живота на войниците заради антибактериалното си действие.) А истината е, че друг хляб просто нямаме...

Втората аксиома изразява неизбежността на ставащото. Необходимото ще стане, независимо от съпротивата. Затова децата бързо разбират, че протестите са излишни. Щом трябва да вървим, значи ще вървим.


Точка! Затова по-добре е да не губим време. Детският усет за справедливост и тук работи чудесно: необходимостта, поднесена не като прищявка на възрастните, а едва ли не като природен закон, е най-силният мотив за действие. Големите решават, че нещо трябва да се направи – да се изкачи баир, да се върви пет часа в жегата, да се прегази сняг до кръста. Малките виждат, че големите го правят, следователно ще го правят и те.


Големите са осъзнали като средство за оцеляване лозунга, който великият комбинатор Остап Бендер беше прочел в знаменития роман "Дванадесетте стола":
"Спасението на давещите се е дело на самите давещи се". Малките пък го възприемат интуитивно. Изобщо, трябва да имаме повече доверие в техния житейски усет, макар да не могат да го изразят словесно. Децата си дават сметка кога се налага да преодолеят трудности, и ги преодоляват. И обратно, когато доловят, че могат да шантажират нас, възрастните, го правят с плач, с умилкване или с каквото друго ще мине. В планината разликата в двете поведения се вижда съвсем ясно.


Дете, което писва още в началото на пътеката и иска да се връща, не е уморено, а просто го мързи (и най-вероятно от предишен опит знае, че действията му ще доведат до желания от него резултат). А дете, което наистина е изтощено от умора, не пищи, то просто сяда на пътеката и заспива. Защо пък и ние да не подремнем тогава? Изпадал съм в двете ситуации и с четирите деца. В първата съм бил непреклонен: глезотиите не минават! Във втората съм правил компромиси: че и аз съм човек, де!


Има и една нулева аксиома за възпитанието, но тя е толкова очевидна, че изобщо не я броя. Децата трябва да бъдат обичани! И все пак, и все пак... Случва ли се децата да усещат, че в нашата реакция на техните постъпки има примес на озлобление? Ако не се случва, значи сме безгрешни и нека такива останем занапред!


Последна порция съвети:
• Ако по картата разстоянието е три часа път, предвидете пет. Ако с тази сметка се оказва, че ще пристигнете към 15:30, закръглете на 16:00. Но ако получите 20:00, замислете се върху маршрута!
• Най-добре е планинарската индианска нишка да приема следния обичаен ред: най-отпред – най-малкият, най-отзад – най-старият. Защото скоростта на влака, както знаем, се определя от най-бавния вагон, в случая първия.
• В планината всички сме равни! Мен никой не ме носи и аз не нося никого!
• Когато сте на хижа в планината или на вила, редувайте разходките: две къси (сутрин и след обяд) с една дълга (целодневна).

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на _plamen_
    _plamen_
    Рейтинг: 888 Неутрално

    Още два дена и ... Рила бейби!!!

    Winora forever
  2. 2 Профил на ralita68
    ralita68
    Рейтинг: 835 Неутрално

    Въпреки модата да се „ходи на планина”, има хора, които никога няма да я усетят и обикнат! И това е защото като малки никой не им е показал или разказал за величието и прелестите на балкана! Така ще са и децата им! Ще търсят ресторант на Мусала, сергии на Беклемето, или СПА на Мальовица!

  3. 3 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1066 Любопитно

    Доста екстремно идва това. Все пак в планината се съобразяваме с най-слабия. А с децата белята става бързо. Хайде няма нужда чак с двегодишно. И на 10 може да заобича планината, при това с по-малко риск.

    Доста мъжкарско мнение е това. А и планинар през зимата, с малко дете, да не носи никаква храна...направо си е безотговорно. В планината може да се ходи и с голяма доза комфорт, благодарение на малка доза предвидливост. Мухлясал хляб- хайде холан!

  4. 4 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5518 Неутрално

    Две годишно дете все още е неукрепнало за походи в планина

  5. 5 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1066 Неутрално

    Абсолютно, за двегодишно си е направо раница-самар за носене. Че те в града се изморяват за час-два разходка, безотговорно е да тръгнете в планина - времето се променя. И да, наистина детето може да капне и да заспи и трябва да предвидите ще може ли да го носите, а това също не е лесно. И една лека ситуация може лесно да стане катастрофална.

    Виждала съм такива дядовци- стара школа планинари. Тръгнал, ойларипи, ама като завали дъжд, чете лекция на внука. Ама не се е сетил да сложи по един дъждобран в раницата. Да тръгнеш с лоша екипировка, на юруш и да стигнеш до момент да ти е гадно - това е голяма тъпотия. При туризма целта е да ти е хубаво, затова си подбираш маршрута, сезона, екипировката.

    Виждала съм да карат 18-месечни на Рилските Езера. Накрая на деня са като печени пилета. Нищо не помнят, ама затова пък си имат едно сериозно слънчево изгаряне, което хич не е безобидно на тая възраст.

    И не знам дали историята с внучето не е фалшива. Това дете не яде, не пие, не ака, не пишка, не ползва памперси...аз като знам с каква чанта излизам само из града, щото децата си искат грижа, се чудя дали това е реална случка. Във всеки случай - смела майка, да си даде чадото на безотговорен олд скуул дядка с високо самомнение.

  6. 6 Профил на filibias
    filibias
    Рейтинг: 362 Неутрално

    ++++
    "Олд скуул дядка" - кърти :)

  7. 7 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1066 Неутрално

    Олд скуул дядковците направо да ти изправят косите в планината. Вече им отминава поколението де. Сега виждам колко рискове са поемали и как са тръгвали. После разправят истории, митове и легенди, които въобще не биха се случили с една идейка предвидливост и няколко прости неща в раницата. Че и дори се гордеят, че са попадали в кофти ситуации.

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11959 Неутрално

    Съветите са отлични. Мисля, че си е послужил с измислен случай. Дете на 1.5 - 2 години няма как самостоятелно да мине маршрута за 3-5 часа в снега. 100-те метра носене са пренебрежими :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  9. 9 Профил на _plamen_
    _plamen_
    Рейтинг: 888 Неутрално

    Олд скуул дядковците направо да ти изправят косите в планината.
    —цитат от коментар 7 на lil_alex


    Потвърждавам, така е. Аз миналата година питах един такъв на Тевно Езеро дали през лявата Краледворска Порта става пътя за с хлапе на 12г. Отговорът беше "без проблеми", обаче снежната пряспа и пропастта около нея бяха такъв риск, че се върнахме и тръгнахме за хижа Демяница. После се засякахме с дядката на хижа Вихрен и аз му казах, че е малумно да не ни предупреждава с хлапе за този път, а той ме наруга, че съм бил страхливец ...

    Winora forever
  10. 10 Профил на vloti
    vloti
    Рейтинг: 665 Весело

    Моят син като бебе е ходил на Черни Връх зимата, връх Мальовица, Мусала, Вихрен, Безбог. Никакви ядове. Във виелица при -14 си спеше по 2-3 часа в Самара навън. До заслон "Ледено езеро" бяхме при -22 градуса без вятър. Зачервил нослето и спи сладко, сладко, докато тате се бори с преспите. На две години спи по 3 часа следобед вкъщи. На вън не спи и става кисел, затова вече не ходим планина. На 22 дена ппез юли месец беше на Черни връх, на три в хижа Безбог, на 12 месеца беше на Мусала и връх Мальовица. Веднъж ни хвана гръмотевична буря на Витоша , но други проблеми при десетките походи с бебе през всички сезони не сме имали.

  11. 11 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 957 Неутрално

    Този текст е просто ОПАСЕН!!! Дори не си давате сметка. Аман от велики доминатори на природата! Аман от безсмъртни комплексари от различни възрастови групи. Да се самонараняват САМИ, без публика и потърпевши!

    roo
  12. 12 Профил на Brad Mehldau
    Brad Mehldau
    Рейтинг: 543 Неутрално

    До коментар [#10] от "vloti":

    Може би си имал добър късмет, бъдете живи и здрави и ти, и детето ти. Но за мен това е безотговорно. Имам две годишна дъщеря, която съвсем наскоро разви пневмония буквално за един час: както си играеше и всичко беше наред, изведнъж 39.9 градуса, без да се повлияе от аналгин и незабавно в спешното. Нали се сещаш, че стане ли такова нещо в преспите на -22, докато ти се бориш с природата... Но всеки си преценява де. За мен лично такива неща са безумие.

  13. 13 Профил на i.s
    i.s
    Рейтинг: 243 Неутрално

    Стигнах до това как дал на двегодишно дете да яде мухлясал хляб и спрях дотук: мухълът по хляба (както и този по плодове, конфитюри, кисело мляко) образува канцерогенни микотоксини, които не се отстраняват нито с термична обработка, нито със замразяване, нито с изрязване - спорите ги има и там, където невъоръженото око не ги вижда. Самото вдишване на спори е вредно - защото не става вид за безобидни плесени като по някои сирена. Като прочетох и мнението на автора, че стомахът е като цех на "Антибиотик Разград" и превръща отровен мухъл в пеницилин, се убедих, че редом с някои бг-мами господинът е случай за Агенцията за закрила на детето.

  14. 14 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1066 Неутрално

    До коментар [#10] от "vloti":

    Чудесно, само че едно е да е бебе, което го носят. И там има рискове. Ама друго е вече да е ходещо бебе и да се очаква...да ходи наравно с другите, щото в планината било така. Ами то просто не може, каквото и да го правиш...и аз съм ходила с бебе в самар, ама в момента си знам по-малките деца докъде могат да стигнат - точно доникъде.

    И какво се случва, ако това 22-дневно бебе както си е в самара, на минус 22 реши както правят бебетата - да се оака до врата. Как сменяме памперс в буря, виелица, при супер ниски температури?

    А олд скуул дядото от текста да вземе да снабди лятната къща поне с бисквити и някой компот. И да се усети, че фактът, че е математик, не го прави 100% прав по всички въпроси, но пък го прави способен да се фръцка и да рационализира опасно с маниер на всезнайко.

  15. 15 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3631 Неутрално

    “втората аксиома изразява неизбежността на ставащото. Необходимото ще стане, независимо от съпротивата. Затова децата бързо разбират, че протестите са излишни. Щом трябва да вървим, значи ще вървим.”

    Един път ще се излъже детето, втори път -не!
    Според мен малките деца трябва да се забавляват, а не да тренират за военни!
    И съвсем не значи, за със забавлението не вървят правила и наказания!

  16. 16 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 1577 Неутрално

    После се засякахме с дядката на хижа Вихрен и аз му казах, че е малумно да не ни предупреждава с хлапе за този път, а той ме наруга, че съм бил страхливец....
    —цитат от коментар 9 на _plamen_


    И надявам се не си вързал... На "храбреците" по планините после им събираме леша, а тъпите им роднини монтират паметни плочи.
    И каква е тази малоумщина - с дете на 2 г. на планина?!

    CONTADOR GRATUITO!
  17. 17 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 1577 Неутрално

    И изобщо ако на Владимир Сотиров му се ходи на планина, да си ходи сам или с наборите си. Аман от изкукуригали старци, дето се чудят, какво да правят и също така тъпи родители, които само се чудят, как да се отърват от децата си за уикенда.

    CONTADOR GRATUITO!
  18. 18 Профил на vloti
    vloti
    Рейтинг: 665 Неутрално

    До коментар [#12] от "Brad Mehldau":

    -22, ама той в кенгурато под пухинката. 22 е навън, а до мойто тяло не е толкова и не е бил цял ден навън. Сега е на две години и месец, но не е боледувал никога. Дигал е за кратко температура 39, когато му растяха зъби. Има си всички задължителни и някои незадължителни имунизации. Може на две в детската да прихване вирус, но до момента да чукна на дърво не е боледувал под грижите ни. Зимата въздухът в София е силно токсичен. Мисля, че в Люлин е по-опасно, отколкото в Рила.

  19. 19 Профил на vloti
    vloti
    Рейтинг: 665 Неутрално

    До коментар [#14] от "lil_alex":

    Глупости. На 22 дни беше лято и за кратко в планината от Алеко до Черни връх. На година през юни беше на Мусала.

  20. 20 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 4317 Неутрално

    Странно, но у нас планинари, велосипедисти, къмпингари и секви подобни, които обичат движението са мразени истерично. Реално, това е същият контингент, който пък от друга страна врещи за връщане на казармата, че децата били лигльовци. Значи за казарма е ОК, за планина е опасно.

    Шизофрения...

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  21. 21 Профил на zej40554117
    zej40554117
    Рейтинг: 250 Неутрално

    В крайна сметка, всеки родител сам решава как да възпитава децата си. Посещението в планината само по себе си изисква планиране в много направления. Естествено, децата няма как да ги натовариш максимално, редно е постепенно да расте натоварването, тогава когато има база за сравнение с предишни преходи. Навремето, всеки туристически съюз имаше доктор, сега се налага да понаучим някои неща за травмите и да имаме аптечка в раницата, задължително застраховка. Та ако посещенията в планината са умни и разумни, все пак предпочитам възпитанието на детето да се извършва сред природата, като възрастните отделят лично време, а не да хвърлим на плажа един телефон в ръцете на малчугана, за да ни остави на мира.

  22. 22 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 2348 Неутрално

    Съгласен съм. Особено с богатството което имаме до София. Почти всяка събота или неделя съм горе и винаги откривам нови пътеки и места за разглеждане. Вчера на хижа Камен дел беше пълно с чужденци. Явно и те оценяват прородата.

    The best way to predict the future is to invent it.
  23. 23 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1066 Неутрално

    До коментар [#19] от "vloti":

    Е то това и аз съм го правила, за кратко на Витоша с малко бебе, ама не го броя чак за геройско планинско кръщение.

  24. 24 Профил на vloti
    vloti
    Рейтинг: 665 Неутрално

    До коментар [#23] от "lil_alex":

    Моят на две години е бил към 90 пъти на планина през всички сезони. Самарът има добър дъждобран. При проливен дъжд заспиваше веднага. Ама съм го носил на две години и 2-3 месеца няма как да ходи дълго в планината.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK