Откъс от "Детето – орхидея или глухарче" от Томас Бойс

Снимка: Издателство "Софтпрес"

Снимка: Издателство "Софтпрес"



Родителството през 21 век е мисия, изпълнена с предизвикателства и скрити капани. Въпреки че днешните деца имат повече възможности, отколкото предишните поколения могат да си представят, отглеждането на щастливи деца, които се превръщат във възрастни, способни да разгърнат пълния си потенциал, изглежда все по-трудно.


"Детето – орхидея или глухарче" от проф. Д-р Томас Бойс на издателство "Софтпрес" комбинира революционна научна теория и задълбочени медицински проучвания, за да предостави нов отговор на редица въпроси, предизвикващи стрес и тревожност у съвременните родители: Защо някои деца постигат всичко с лекота, докато други полагат неимоверни усилия по пътя към успеха? Защо част от нас минават неуязвими през предизвикателствата, докато за други всяка промяна в ежедневието е свързана с неимоверни трудности? Съществува ли рецепта, която да ни помогне да разкрием истинския потенциал и да създадем най-добрите условия за развитие на всяко дете?


Проучванията на проф. д-р Томас Бойс са вдъхновени от личните преживявания в семейството и близките отношение със сестра му, с която като малки са неразделни. Пътищата на двете интелигентни и щастливи деца тръгват в различни посоки, когато семейството им е сполетяно от често срещани житейски несгоди. Томас продължава да се развива успешно, без видими последици от колебливата и нестабилна среда, а Мери стига до психично разстройство.




След години именитият учен започва проучвания в областта на детската психология и стига до формулирането на една елегантна теория. В книгата "Детето – орхидея или глухарче" тя е предадена на достъпен език и се свежда до следното: според начина, по който реагират на стимулите от околната среда, децата биват два типа. По-голямата част – четири от всеки пет деца, наречени глухарчета, са издръжливи на повечето несгоди и успяват да реализират потенциала си, независимо от средата, в която растат. Останалите – т.нар. орхидеи – са твърде податливи, както на благоприятните, така и на неблагоприятните условия. Ако попаднат в нестабилна среда, орхидеите често страдат от физически и психични заболявания, но процъфтяват, ако бъдат отгледани по подходящия начин.


"Дневник" представя откъс от "Детето – орхидея или глухарче" от Томас Бойс, предоставен от издателство "Софтпрес":


Въведение


Ако животът ви донякъде прилича на моя, вероятно постоянно сте треперели над децата си и тяхното бъдеще и дълго сте се чудели дали трудностите и изпитанията, пред които те се изправят, може по някакъв начин да се коренят във вашите собствени трудности. Вероятно сте се вълнували при всеки техен триумф или победа, живели сте за любовта им, гордели сте се с постиженията им и сте се измъчвали, когато им е било трудно или са били тъжни.
()


В голямата си част обаче това бяха предимно банални, незабележими притеснения – от онези, които присъстват в живота на всеки родител: двегодишното дете, което си цепва устната при падане, докато се опитва да пишка в мивката; петгодишното, което се чувства самотно и изоставено в детската градина; ученикът, който за една година сменя пет якета и четири катинара за шкафчето в училище; дванайсетгодишното, чиито "приятели" го тормозят и редовно го навират в кошчето за боклук; петнайсетгодишният тийнейджър, който за ужас и неодобрение на родителите си кани всички на парти в семейната вила. Под една или друга форма, при отглеждането на децата си почти всички родители се сблъскват с тези тривиални неволи. Въпреки че от дистанцията на времето повечето от тях изглеждат смешни, в момента, в който се случват, може да ни създадат значителни главоболия и стрес.


Но болката на родителя, чиито синове или дъщери са се понесли стремглаво към употреба на наркотици, престъпност, депресия или приятелства, които им влияят зле, е притеснение от съвсем различно естество. Да гледаш как едно дете заплашително се отклонява от правия път и започва да изпитва на гърба си често необратимите последици от тези си действия е онзи вид родителско опасение, което се усеща почти на физическо ниво. То е присвиването на стомаха, паническото прилошаване от отчаяние и ужасът, който прогонва съня, спъва мислите ти на работното място и може да подкопае дори най-стабилния брак заради липсата на комуникация, ожесточението и разочарованието. Неописуема агония е да гледаш как едно дете навлиза все по-навътре в мрачната територия на сериозни психологически проблеми, пристрастяване, провали в училище или криминални престъпления. Въпреки че като родител никога не съм имал такива притеснения, през голяма част от живота си съм живял с тази болка заради сестра ми, за която предстои да разкажа.


Една от най-амбициозните цели на тази книга е да предложи успокоение и надежда на тези изстрадали "семейства" – на родителите, учителите, братята и сестрите и всички останали, които са изгубили вяра в бъдещето на дадено дете; и на тези, чиято вяра във вродената добрина и потенциал на децата е силно разклатена. Защото в историята на реторичната фигура на речта, от която идва енигматичното заглавие на тази книга – метафората за орхидеята и глухарчето, – е заложена дълбока и често ползотворна истина за произхода на страданията и спасението във всеки индивидуален живот. Повечето деца – в семействата ни, в класните стаи, в различните общности – малко или много приличат на глухарчета – прогресират и процъфтяват почти навсякъде, където ги посееш. Подобно на глухарчетата това са по-голямата част от децата, чието благосъстояние е тясно свързано с тяхната вродена издръжливост и сила. Съществуват обаче и други деца, които, подобно на орхидеи, могат да залинеят и да увехнат, ако не получават достатъчно грижи и подкрепа, но които – пак като орхидеите – могат да се превърнат в същества с необикновена красота, сложност и елегантност, ако растат сред съчувствие и добрина.
Едно конвенционално, но сравнително повърхностно схващане гласи, че децата са или "уязвими", или "издръжливи" на изпитанията, пред които ги изправя животът. Нашето проучване, подобно на много други, показва, че контрастът уязвимост/издръжливост е неправилен (или най-малкото подвеждащ) дуализъм. Това противопоставяне има недостатъка да приписва слабост или сила на индивидуални подгрупи деца и да засенчва по-дълбоката реалност, че децата просто са различни – като орхидеите и глухарчетата – по своята чувствителност и възприемчивост към условията на живот в средата, в която растат. Подобно на глухарчета, повечето деца могат да процъфтят при всякакви условия, с изключение на най-тежките, но малката част от тях, подобно на орхидеи, или се отрупват в разкошен цвят, или отчайващо вехнат, в зависимост от грижата, която полагаме. Тайната, която тази книга разкрива, е, че онези деца орхидеи, които пропадат или се провалят, могат също толкова лесно да се изпълнят със сила и желание за живот и да процъфтят по най-удивителни начини.
()


В следващите страници ще намерите научни открития и практически съвети, които са приложими не само в живота на орхидеите, но и в този на глухарчетата. Макар и да не са в толкова рискова позиция като орхидеите, глухарчетата имат свой уникален набор от физиологични и психологични черти и разбирането им е ключът към по-добра осведоменост, успехи и задоволство. Самите глухарчета също се сблъскват с жестоките прищевки на съдбата. Както вероятно сте забелязали при цветята в природата, без значение колко здрав и устойчив е даден вид, всички те могат да увехнат във всеки момент от живота си. Въпреки че книгата стъпва на податливостта към социоемоционалния ни свят от детска възраст, нашата природа и чувствителност продължават да ни влияят и да ни променят през целия ни живот. Представителите на човешкия вид не са неуязвими, но разполагат с мощни и повтарящи се възможности да поправят грешките си и да започват отначало.


Подходих към предстоящите глави със скромното, но сериозно намерение да предоставя знания и съвети на широк спектър читатели. Ще разгледаме внимателно най-ранните научни изследвания за стреса и влиянието му върху здравето и развитието на децата. Ще видим как в резултат на случайни научни открития се появиха първите прозрения за силните различия в невробиологичната чувствителност на хората към социалния контекст. Ще разкажа как се появяват орхидеите и глухарчетата, защо в едно семейство децата никога не растат при еднакви условия, как епигенетиката променя из основи разбирането ни за взаимоотношението гени-среда и как то определя кои сме и какви ще станем. Ще резюмирам събраните до момента сведения за всички начини, по които се проявяват разликите между хората орхидеи и глухарчета по отношение на здравето, хроничните заболявания, постиженията в развитието и образованието, както и по отношение на положителната реакция при превантивна намеса. Ще разкажа за обичта, грижата и окуражаването, от които се нуждае детето орхидея – независимо дали сте му родител, учител, лекар, или става въпрос за самите вас, – и как невероятният потенциал на човека орхидея може да се отприщи в социалната среда, която създаваме. За децата орхидеи светът понякога е страшно и объркващо място, но за наша най-голяма изненада се оказва, че с достатъчно любов и подкрепа те могат да се справят също толкова добре, че дори и по-добре, от своите събратя глухарчета. В края на краищата не уязвимостта, а чувствителността е определящото качество на орхидеята и ако тя получи правилната подкрепа, тази чувствителност може да я отведе до голямо щастие, успех и красота.


Докато очертавам основните характеристики на живота на орхидеите, ще споделя и някои размишления за тези от нас, чийто живот е по-близо до този на глухарчетата и ще отбележа колко жизненоважна е ролята на тези индивиди за – както го нарича Джордж Елиът – "растящото добро в света". Макар и от доста различно естество, глухарчетата имат свои собствени житейски проблеми и предизвикателства, които също е важно да бъдат разбрани и дефинирани. Ще открием също, че зад удобните категории "орхидея" и "глухарче" стои широк спектър от чувствителност към света и всички ние попадаме някъде между двете крайности. Накрая това, което ще искаме да запомним и запазим, е забележителният начин, по който се допълват орхидеите и глухарчетата; как едните са полезни на другите, как си помагат, как се обичат; симетрията и взаимността на техните симфонични роли в човешката история и тяхната съвместна еволюция, породена в отговор на различните житейски дилеми.
()


По-красноречив за глобалните проблеми, които тази книга засяга, обаче е фактът, че именно децата са най-уязвимите сред най-безсилните, най-зависимите сред онези, чието оцеляване зависи от благотворителност и милостиня. Нашите деца са тези, които не могат да се справят сами, не могат да оцелеят без защита и помощ, които страдат най-много от провалите и неблагоразумието на човечеството. Както ще видим в следващите страници, децата орхидеи са онези особено чувствителни към грижите и отношението ни малчугани.


В глобалния мащаб на човешкото общество обаче всички деца са орхидеите на света.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11426 Весело

    Децата наистина са уникални цветя, но винаги има смисъл от "ръководстово за работа" с дете. За бездушните обикновени уреди го правим, а защо да смятаме, че сме готови за един толкова сложен "инструмент" като детската душа?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2768 Неутрално

    От орхидеи и глухарчета не остана място за останалите видове на тази планета...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK