Проект Тийнейджърът вкъщи

Тийнейджърите днес имат много повече опит от нас на техните години

Това е съдържание, създадено от маркетинг студио Storio по задание на партньор на "Икономедиа".

Тийнейджърите днес имат много повече опит от нас на техните години

© Single step



Анна Жукивская е завършила университета "Ричмънд" в Лондон със специалност психология и е сертифициран фамилен терапевт, напътстващ родителите и техните деца от различни възрасти през богата палитра от емоционални и поведенчески проблеми и кризи в личностното развитие и отношения. От 13 години работи в сферата на психологичната подкрепа, а от 4 приема хора в кабинета си в София - както отделни личности, така и цели семейства. Тя препоръчва фамилното посещение при работа с тийнейджъри. Майка е на две деца.


Майките и бащите днес са ангажирани и в извънработно време, изглеждат напрегнати и стресирани, вечно бързащи. На този фон отглеждат децата си. Родителството в момента по-трудна задача ли е, отколко беше за предишните поколения?


- По-голяма част от родителите, които в момента са на 40 години, сме деца на отсъстващи родители. Тогава, през 90-те, се случваха големи промени – едни професионалисти, които трябваше да реализират своите най-големи успехи, бяха захвърлени в изключително несигурна среда. Ние, децата им, бяхме оставени да се оправяме сами, да се възпитаваме улично и оцеляхме въпреки неприятните условия Така че и тогава не им е било лесно.




Какво време е тийнейджърството?


- Това е изключително динамично и ползотворно време. В него детето се диференцира, отделя се от родителското тяло и това трябва да му се позволи, разбира се, в определени параметри. То трябва да разполага със свобода, за да направи своите грешки, и когато ги извърши, да знае, че има кой да е до него и да го подкрепи.


В този период се смесват различни елементи. Съществено влияние играят хормоналните промени в тялото, както и развитието на мозъка. Заедно с физическото съзряване се наблюдават и емоционални амплитуди. Детето тества родителите си дали ще го обичат такова, каквото е – с всичките му особености, странности, бунт срещу наложени норми, от които има нужда. Това е времето на величието – "аз мога и знам всичко", "ще ми се размине", времето на отхвърлянето.


Винаги казвам, че ако някой не е минал през този процес, той ще го връхлети на 25-27 години, тогава, когато би трябвало да е съзрял емоционално. Така че когато един родител ми каже - "но то беше толкова добро дете, дори по време на тийнейджърството", за мен светва червена лампа.


Много често родителите споделят, че сякаш някой е сменил детето им, промяната е рязка...


- Това не е точно така, защото всъщност в детето дълго време са протичали различни процеси, докато даден отключващ елемент ги е разкрило – например гледало е някакъв филм, случило се е нещо в училище и му е кипнало – прилича на тенджера под налягане.


До 11-12-годишна възраст децата говорят много, хубаво е родителите да хванат този момент, защото след това те наистина затварят една врата.


Кое е най-важното за този "специфичен период"?


- Най-важното е да разговаряме с децата. Но много често, ние, родителите, питаме не за да чуем какво имат да ни кажат те, а за да изречем какво имаме да кажем ние. Така комуникацията веднага се спира. Нека да ги изслушаме, дори и да не сме съгласни с чутото. Да им дадем опорна точка в диалога, но без да се чувстват осъдени, и да не влизаме в моралистична позиция, която не води доникъде.


Много често даваме и изричаме забрани, докато гледаме в екраните на смартфона си. Това е т.нар. разсеяно родителство. Не бива да се допуска, трябва да сме наистина присъстващи, да дадем сто процента внимание.


С какви проблеми идват при вас родителите и тийнейджърите?


- Различни са. Има много стресирани деца в 7 и 8 клас, загубили съня си от притеснения, свързани с матурите. Дори и да липсват очаквания към това как ще се справят на изпитите, около и у тях витае ужасно напрежение. Ако си сложил равен знак между това кой си ти и какви са твоите постижения, то в момента, в който станат нестабилни, ти ще загубиш усещането за себе си като стойностна личност и тогава ще навлезем в рискова фаза.


Когато някой родител ми се обади и каже – имаме ситуация и проблем с тийнейджъра вкъщи, аз винаги препоръчвам кабинетът да се посети и от поне единия от родителите, желателно е да присъства дори цялото семейство. Какъвто и симптом да има, той ни дава представа за цялата система – у младежа не се случва нещо отделно, изолирано в неговия живот. Например често се забелязва, че когато има проблеми в родителската двойка, детето се опитва по всякакъв начин да насочи вниманието върху себе си, за да може двамата родители да се обединят поне за тази кауза.


Какви са вълненията и проблемите на днешното младо поколение?


- Един от най-големите проблеми в момента е провокираното от социалните мрежи усещане за т.нар. FOMО (от Fear of Missing Out) – т.е. че постоянно изпускаш нещо или че тук и сега трябва нещо да се случи. Няма никакво задържане на този импулс, няма никакво желание да се изчака. Равнението е спрямо технологичното развитие около нас – колкото скоростта е по-бърза, толкова и по-бързо искаме и нямаме търпение за нищо.


Тийнейджърите използват предимно Инстаграм, който се счита от родителите за по-безобидната социална мрежа, но това не е съвсем така. В него масово разпространени са хаштаговете, чрез които се създават групи по интереси. Освен с хубави те са свързани и с деструктивни моменти като хранителни разстройства, самоубийствени нагласи и все още актуалното самонараняване. На пръв поглед те не си личат, но който е запознат, ги търси – например #ana идва от "анорексия", #mia – от булимия. Чрез хаштаговете децата намират начин да споделят информация като как да се крият от родителите при определен проблем.


Но все пак социалните мрежи предоставят и подкрепа – децата си намират общности, индентифицират се и споделят проблеми, намират с кого да си говорят, що се отнася до външния им вид, като например притеснения от поява на акне, а и не само.


Разпознавате ли "визуален натиск" върху децата от социалните мрежи за постигане на "перфектната визия" или проблемна идентификация с популярни личности?


- По-скоро не – ако десет деца видят едно и също нещо, две ще реагират на влиянието му. В момента по-важно е самото показване, селфи културата. Защото ако нещо не се покаже, то едва ли се е случило. Няма я границата на личния живот. Виждаме много демонстрации на щастлив и хубав живот, но, както знаем, много от скучните или негативни моменти остават скрити. Тийнейджърите не разбират това и искат да наваксат, искат и на тях да и им се случи този по-хубав живот...


Що се отнася до идентификацията с определени известни личности – винаги е имало такава. Да искаш да приличаш на певци, актьори, сега и влогъри и K-pop звезди е нормално. Ти търсиш нещо, от което да се почувстваш част, да заприличаш на някого, когото харесваш, и това става чрез визуалния код. В същия момент сигналите от родителя са много важни – той трябва да показва, че обича детето си такова, каквото е, без значение от цвета на косата му. Тийнейджърите търсят отговор на въпроса "Кой съм аз" през цялото време.


Усещането за себе си винаги ще минава през това как другите ни виждат. Когато това обаче стане основно и най-определящо за мен и моето себеусещане, тогава става проблем – т.е. стойността ти се измерва по това.


Трябва ли да се притесняваме от почти непрекъснатия достъп до интернет и социални мрежи при децата?


- Да, защото те се изгубват – губят представа какво точно ги заобикаля и че не всичко е в телефона. А самите родители изпускат момента с лягането вечер и позволяват да се гледат смартфони в леглото. Трябва да се знае, че светлините възбуждат мозъка и поради това децата заспиват трудно, от което следва поредица от негативни натрупвания – задействат всякакви когнитивни проблеми като затруднено запаметяване, концентрация и внимание, раздразнение, трудност при комуникации.


Родителят не бива да се притеснява да има контрол върху телефона на детето си, да следи къде е то, да му поставя лимит с интернет, да разгледа какви приложения е свалило, без да гледа съдържанието му, ако няма изричното разрешение за това.


Какви са днешните тийнейджъри?


- Днешните младежи са много спонтанни, по-спокойни в това да заявят себе си, имат възможност да експериментират с таланти. Много от тях доброволстват и се включват в различни проекти именно защото имат свободата да се изразят. В тази възраст, освен да са пълни с идеи за щуротии, те са богати и на много планове, проекти, идеи. Имат много повече опит от нас някога на техните години.


Те са и по-отворени към флуидността, към това как се определят като сексуална ориентация. В този смисъл са по-толерантни въпреки всички в момента екстремни позиции за традиционното семейство.


Съветите на психолога:


- Говорете много и искрено с децата си,
но внимавайте, когато го правите – слагайте си цедка за епитети, етикети, обвинения


- Не е нужно да сте приятели с децата си – те си имат техни такива. Нужно е да сме родителят, който може да бъде стълб на подкрепа, необходим извън средата им


- Не се сърдете, ако тийнейджърът ви каже, че ви мрази. Първо, това не значи, че наистина е така, и, второ, изричането на подобна реплика е добър знак – това означава, че той има свобода да я изрази тази тежка емоция


- Родителят трябва да покаже, че го боли, когато чуе нещо негативно за себе си. Начинът, по който децата се учат да боравят с емоциите, е, когато ни наблюдават нас. Каквото правим, това ще видят


- Не се притеснявайте, че ще ги изплашите с примери за злоупотреби с вредни субстанции, ползвайте сериозни примери. Синтетичните вещества дават необратими влияния върху мозъка и нервната система


- Не живейте с илюзията, че можете да предпазите детето си от всичко, но можете да се надявате, че то ще ви потърси, когато попадне в беля или в ситуация, с която не знае как да се справи. Затова е важно да изградите връзка с него, за да знае, че вие винаги ще сте там и ще помогнете.


Всичко, което трябва да знаете за:
Концепция:Storio logo

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK