Откъс от "Племето на майките" на Ирина Каракехайова

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето "очукани от живота". Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето.


Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен.


Разказът е от "Племето на майките" на Ирина Каракехайова. Тя е родена в София през 1975 г. Автор и художник е на книгите "Племето на майките" (2009), "Храната на племето" (2010), "Домашна екология" (2011), "Град като град" (2013) от поредицата "Племена". Завършила е "Сценография" и "Живопис" в Нов български университет.




"Азбука за деца и възрастни"


За детето светът е реалност и природа едновременно. То не прави естетическа разлика между фаса и розата. С наслада опипва, опитва и разкъсва и двете. С огромен труд и шумна радост то изследва света неуморно и непредубедено, с прецизност и страст. Затова е обидно, когато го обучаваме с "адаптирани" заместители, а не с красотата на реалността, която го привлича и възбужда въображението му.


Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни. В същото време те са базови градивни единици като прозаичните предмети около нас. Когато диференцираме това, което ни заобикаля (същностна част от развитието и порастването), нека не отнемаме от заряда на атомите и молекулите и от поляритета на пространствата в тях. Буквите са ни нужни, за да реконструираме именно тези фини трептения на материята. Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.


"красотата няма вече да бъде нито проект, нито цел, а ще стане очевидната реалност на нашата природа."
Мюриел Барбери, "Елегантността на таралежа"


Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"

"Детски Дневник" представя откъс от "Племето на майките" на Ирина Каракехайова, предоставен от издателство "Колибри":


1. Бебетата са различни. Мисля, че ако има безспорна истина, която трябва да знаем, това е тaзи. Често забравяме това, защото има толкова много неща, по които си приличат, а и смятаме, че всички са като нашето. Затова сме и твърде категорични в съветите си. Но това, което е вярно за бебето на съседката и за още стотици хиляди, може да не се отнася за Вашето бебе.


2. Отглеждането на дете не е работа. В миналото жената, която е работела на полето, след като роди, е продължавала да работи, като е вземала бебето със себе си. Тази, която не е правила нищо, след раждането е наемала дойка и е продължавала да не прави нищо. Домакинята от времето, когато за многодетно се е смятало семейство с повече от 10 деца, е продължавала да си гледа къщната работа и не е зарязвала четирите си по-големи деца, за да се посвети на поредното бебе. Само днешната жена променя напълно живота си, а понякога сякаш спира да живее, като стане майка. И то не за да си почине – напротив, тя се оплаква от силна умора. Често това се простира и върху бащата. Забравили ли сме как се гледат деца?


3. Защо ме тормози да го нося напред-назад? Нали вече е гушнато? Вашето бебе е точно като Вас. Не му стига да е нахранено, облечено и да знае, че родителите му го обичат. То иска преживявания и не само в събота вечер. Както и Вие искате работата да Ви носи удоволствие и ежедневието Ви да е радостно, а почивката да не е дремане пред телевизора, така и то иска различни положения на тялото, миризми, звуци, разлика във въздуха и температурата, в светлината, различен допир и разнообразни гледки. Кой е успял да Ви убеди, че това същество, преливащо от жизненост, има нужда от тишина, спокойствие и изолация? В нашето динамично време...

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10900 Неутрално

    Всичките примери ми харесаха много - затрогващи (случая в трамвая) или леко комични (работата и дойката) :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 4016 Неутрално

    Историята в трамвая наистина е трогателна! Както е казано - Se non è vero, è ben trovato /Ако не е истина, е добре измислено/.
    Размислите по втория пункт, "Отглеждането на дете не е работа", ми допаднаха до изречението " Само днешната жена променя напълно живота си, а понякога сякаш спира да живее, като стане майка. И то не за да си почине – напротив, тя се оплаква от силна умора." Не съм съгласна с твърдението.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK