Как едно малко момиче се учи да живее с аутизъм

Как едно малко момиче се учи да живее с аутизъм

© Велко Ангелов



Този текст е част от поредицата, в които "Дневник" представя деца и младежи с увреждания в България в рамките на кампанията на УНИЦЕФ "С очи за всички".


Миглена Методиева е неразличима от всяко 5-годишно дете. Скача на батут, хвърля надуваеми жаби в кош, люлее се силно, тича, подскача на възглавници. Когато е на около 2-годишна възраст, родителите й забелязват, че нещо с нея не е наред, защото не говори. Лекарите установили атипичен аутизъм.


Сега, три години по-късно, повече от две от които работа с терапевта Анна Динчева от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Меги вече говори и разбира почти всичко.




Петгодишната Миглена Методиева

© Велко Ангелов

Петгодишната Миглена Методиева


"Тя тогава не можеше да комуникира, не говореше, издаваше само звуци и викове, ползваше памперс. Сега се обува, събува сама, храни се сама. Общуваме добре, ние си я разбираме 100% - когато има нужда или проблем. Откакто започнахме работа с Ани, с голяма част от стереотипите се разделихме, остана само изразяването на емоции - когато нещо й е ново или когато има силна радост", обяснява бащата Валентин Методиев.


Говорим с родителите и терапевта в пълната със специални уреди зала за ерго- и сензорна терапия към Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Това е първото занимание на Меги след лятната ваканция, по време на която много е пътувала с родителите си, прекарала е време сред природата - на село, на море. През лятото логопед се е занимавал ежедневно с нея и много е напреднала с говоренето.


Как едно малко момиче се учи да живее с аутизъм

© Велко Ангелов


"Няма проблем с това да командва хората и да ги накара да правят това, което тя иска. С появата на говора започват да се проявяват и черти от характера. Тя иска цялото внимание и започва да е малко манипулатор. Използва недостатъците си в своя полза. Много е последователна, ако иска нещо - ще настоява, докато не си го получи. Истинска лъвица", казва майката Евелина Методиева.


Досега Меги е била в специализирана детска градина с логопедични групи, от тази учебна година година е в обикновена детска градина, в която социализацията върви добре - и другите деца я приемат добре, и тя - тях, и е много щастлива. Меги няма проблеми с адаптация, с нова среда, с хора, тя е социална, дружелюбна, разказват родителите.


Как едно малко момиче се учи да живее с аутизъм

© Велко Ангелов


Преди заниманията с Анна Динчева Меги е реагирала остро на шум. Във времето, с появата на говора и на всичките промени започнала да има по-голяма търпимост към шумна среда, към много хора, към нови неща. Сега вече се учи да пише букви, цифри, обясняват майка й и баща й.


"Меги измина дълъг път, тя беше тревожна, плачлива, лесно се притесняваше от всичко, което се случва около нея, понякога дори от нещата, които се случват в самата нея. Сега е различна, изключително общителна. Изобщо, от едно дете, което не говореше и не знаеше как да се справя с емоциите в поведението си, тя се превърна в едно момиче, което много добре знае какво иска и как да го постигне. И може да се адаптира, може да изчаква, знае на какво да играе и какво й доставя удоволствие. Когато е уморена, играе на едни неща, когато е развълнувана и енергична - на други. Което е най-важното, това е първият начин на учене. Чак след това идва академичното учене", разказва Анна Динчева.


Тя е един от 13-та терапевти, обучени по програмата по ерготерапия и сензорна терапия към Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование. Програмата съществува вече пета година, като основната й функция е да подпомага процеса на приобщаващото образование в София.


Анна Динчева

© Велко Ангелов

Анна Динчева


Сензотерапията е един от многото подходи в ерготерапията и е изключително подходяща в ранна детска възраст за деца с проблеми или просто със специфика в развитието. През центъра безплатно преминават повече от 70 деца годишно.


Анна Динчева казва, че децата се променят сами, терапевтите само им дават възможността и средата, показват им как. "Особено когато семейството разбира неговите потребности, оценява неговите нужди, защото често хората смятат, че детето трябва да се адаптира, че е длъжно да свикне, длъжно е да спре да плаче, длъжно е като с вълшебна пръчка да свикне с шума, да прави разни неща. Често няма разбиране по отношение на тези предизвикателства, които Меги среща", отбелязва тя.


"Много от родителите неглижират и не разпознават проблемите навреме и подценяват възможностите, които дава ерготерапията. Това не е нещо ново в световен мащаб, но в България е отскоро", обобщава бащата на Меги.


Родителите на Меги Евелина и Валентин Методиеви

© Велко Ангелов

Родителите на Меги Евелина и Валентин Методиеви


Анна Динчева разяснява, че проблемите в сензорната интеграция не са болест, не са нещо, което може да се види на скенер. "Човек възприема нещата, които се случват в него и около него по различен начин. И понякога не може да се адаптира и да свикне с неща, към които ние отдавна сме привикнали", отбелязва тя и дава за пример автобус от градския транспорт. Понякога той може да е студен и да мирише на гума, друг път път е горещ и мирише... на какво ли не. Дали ще се качиш в стар тролей, или нов - има голяма разлика как ще премине пътуването, но на нас това не ни прави впечатление. "Такива хора обаче възприемат и мислят по различен начин и това, с което ние им помагаме, е да станат по-гъвкави, да свикнат с различните неща около тях. Меги има прекрасен потенциал, но за да може да го покаже и разгърне в детската градина, ще трябва да свикне с шума там", обяснява терапевтът.


По думите й децата с аутизъм имат огромен потенциал, но хората, които гледайки отстрани тяхното странно поведение - ходенето на пръсти, махането с ръце - смятат, че те нямат никакъв потенциал, смятат ги за умствено изостанали, смятат, че "щом си невербален, значи си необучаем".


Как едно малко момиче се учи да живее с аутизъм

© Велко Ангелов


"Меги не казваше нито дума, когато дойде, първите й думи започнаха да се появяват в тази люлка, докато играеше с пяна... първите й думи бяха "люш", "пяна", т.е. всичко, което й носи много приятни, силни усещания в тялото и неща, които й помагат да се чувства добре, я накараха да започне и да говори, да харесва хората, да има потребността да каже нещо", обяснява Анна Динчева.


След това идва ред на логопедите. Деца като Меги имат нужда от комплексен подход, затова и програмата се нарича комплексна терапия, тя комбинира ерготерапия със сензорната терапия, психологична подкрепа и медицинска рехабилитация - кинезитерапия.


"Първите крачки към приобщаването трябва да минат през нашия център. За повечето деца една година ерготерапия дава един страхотен старт за тяхното развитие. Едно от основните неща в ерготерапията е, че тя е клиентцентрирана или детецентрирана, както казваме ние. Тоест детето води, то няма чувството, че прави някакви упражнения по принуда, защото е важно или полезно за него, то играе и в същото време работи и за това как усеща себе си, и за координация, и за фина моторика. Децата се учат особено през тялото си, затова нашата голяма борба е да се движат колкото се може повече - тогава учат най-добре", завършва Динчева.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1390 Любопитно

    Меги измина дълъг път, тя беше тревожна, плачлива, лесно се притесняваше
    ...
    Какво ни занимавате с проблемите на едно дете?
    Всеки си има проблеми - да си ги решава.

    В Русия съм! В Русия съм!
  2. 2 Профил на tediblabla
    tediblabla
    Рейтинг: 336 Неутрално

    Страхотно, че и в България вече има такъв център ( макар че в малките градове далеч не е така розово положението). Трябва да има повече такива статии, защото имаме проблем с манталитета и приемането на различните деца ( а и на различните възрастни). Първият коментар е достатъчно красноречив...

  3. 3 Профил на tediblabla
    tediblabla
    Рейтинг: 336 Неутрално

    Страхотно, че и в България вече има такъв център ( макар че в малките градове далеч не е така розово положението). Трябва да има повече такива статии, защото имаме проблем с манталитета и приемането на различните деца ( а и на различните възрастни). Първият коментар е достатъчно красноречив...

  4. 4 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1992 Неутрално

    За съжаление И в тази област сме 100 години назад и 50 години в ляво.
    През последните години, слава Богу се появиха хора, които имат капацитет и компетенции да помагат на деца и родители с този проблем.

  5. 5 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2172 Неутрално

    Вероятно Меги е с по-лека форма на аутизъм и за нея такава терапия е подходяща. Но има и по-тежки форми на болестта, при които децата комуникират много по-трудно и се нуждаят от много повече работа за да научат дори елементарни неща.
    Идеята за социализация на такива деца е много добра и специализираната помощ абсолютно навременна. Така от малки ще могат да ходят в нормални училища и да учат с другите деца, което е много добре за тяхното развитие.

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10900 Неутрално

    Хубаво е всеки да има най-добрия шанс да расте...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на laveol
    laveol
    Рейтинг: 667 Неутрално

    До коментар [#1] от "Веселин Дечев":

    Точно си викам, че няма как да се намери човек, който да пише простотии под този прекрасен материал, но потенциалът на троловете тук явно е безкраен.

  8. 8 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 3149 Неутрално

    Леки отклонение от обичайната психика се срещат доста често. Аз познавам двама високо образовани експерти с видими особености. Но за сметка на тези особености те притежават невероятни професионални качества.
    Въпросните особености само малко ги затрудняват когато говорят с други хора.
    Просто трябва да обръщаме внимание на странностите на хората.

    подпис
  9. 9 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 3149 Неутрално

    Познавам дете за което казват, че не успявало да задържи вниманието си. Прекрасно дете, енергично, жизнерадостно но непослушно.
    Родителите му се тревожат, защото се водят по акъла на разни психолози, които си търсят клиенти.

    подпис
  10. 10 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1992 Неутрално

    До коментар [#7] от "laveol":

    Този и подобията му са съществена част от отговора на въпроса : "Защо живеем в КОЧИНА"?!

  11. 11 Профил на bgpainter
    bgpainter
    Рейтинг: 1512 Неутрално

    До коментар [#9] от "Иван К":

    Най-вероятно следващият Майкъл Фелпс.
    Надявам се някой необременен възрастен да не допусне да го вкарат в калъпа на еднаквостта.

    Жената е покана за щастие




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK