Разказ за един щастлив човек

В парк ,,Дружба‘‘. Фотограф Николай Николов

© Личен архив

В парк ,,Дружба‘‘. Фотограф Николай Николов



Този текст е част от поредицата, в които "Дневник" представя деца и младежи с увреждания в България в рамките на кампанията на УНИЦЕФ "С очи за всички".


Тази година 23-годишният Петър Нефтелимов завършва биотехнологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това му предстои докторантура, в която ще сравни процесите, които протичат в една клетка, с процесите, които протичат в една компания. "Те са еднакви, както на микроскопично ниво, така и на ниво общество и организация", казва.


По документи той е с церебрална парализа, 100% инвалидност, но това не го спира да живее живота на мечтите си. Определя себе си като "позитивен действащ приключенец". И наистина, хобитата и интересите му край нямат:




С Александър Хинков в инициативата Euro Velo for All, където изминават 300 км за 5 дни със специална триколка по поречието на Дунав. Фотограф: Нед Дервенков<br />

© Личен архив

С Александър Хинков в инициативата Euro Velo for All, където изминават 300 км за 5 дни със специална триколка по поречието на Дунав. Фотограф: Нед Дервенков


Той е основател на блога за практическите съвети за бизнеса Neftelimov и съорганизатор на предприемаческата програма на село Zero Start, чието първо издание се състоя в края на юни край Ботевград. Той е и позитивен журналист в позитивната медия на Uspelite. През лятото на 2018 година с още петима ентусиасти от Balkans Everywhere изминават 300 км за 5 дни със специална триколка по поречието на Дунав. Взел е участие в общо 6 маратона, като на Софийския маратон 2018 участва заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев.


Той е и специалист онлайн комуникации и копирайтър в организацията Jamba, в която се старае да увеличи броя на работодателите, които назначават хора с различни възможности.


Петър Нефтелимов на Софийския маратон 2019 с Надя Младенова, бегач и световен шампион по Карате Шотокан в категория 55 кг за 2014. Фотограф: Даниел Колев

© Личен архив

Петър Нефтелимов на Софийския маратон 2019 с Надя Младенова, бегач и световен шампион по Карате Шотокан в категория 55 кг за 2014. Фотограф: Даниел Колев


Вдъхновява другите с личен пример


Миналогодишният велопоход от Силистра до Никопол е целял да повдигне въпроса за достъпността на велотуризма за хора с двигателни увреждания. Петър и екипът му са направили 20-минутен документален филм за велопохода и са организирали над 10 прожекции в цяла България. "Показахме още един път, че няма невъзможни неща. Хората си тръгваха от прожекциите вдъхновени и ентусиазирани да покоряват нови върхове", казва.


Нефтелимов е бил ментор на ученичката Анета Гергинова по програмата ABLE Mentor. Тя била избрана за ,,Човек на деня‘‘ на Свободна Европа и получила пълна стипендия за следването си в Американския университет в Благоевград. "Тази седмица по програма на Еразъм+ и БААТ започнах отново като ментор на младеж, който трябва да създаде проект в сферата на отговорния туризъм", казва Петър Нефтелимов.


По думите му като автор в Uspelite.bg показва, че "тук не е само черно, тук има смисъл да се развиваш въпреки препятствията". "Един от основните ми мотиви да организирам първата предприемаческа програма на село Zero Start е завръщане на хората в техните родни места, защото дигиталната епоха ни позволя да работим отвсякъде. Да покажа, че сред природата, на чист въздух, на зелено създаването на полезни за обществото проекти е по-ефективно и приятно. Както и възраждане на българските занаяти и представянето им като страхотен инструмент за нетуъркинг и сплотяване на екипи", разказва Петър.


Лекция на Петър Нефтелимов по време на първата предприемаческа програма на село Zero Start във вилна зона ,,Зелин‘‘, гр. Ботевград. Фотограф Стоян Христов

© Личен архив

Лекция на Петър Нефтелимов по време на първата предприемаческа програма на село Zero Start във вилна зона ,,Зелин‘‘, гр. Ботевград. Фотограф Стоян Христов


Той участва и в различни организации и каузи, променящи заобикалящата ни среда и човешките нагласи.


Печели удовлетворение


"Че с действията си допринасям за заобикалящата ме среда, за обществото, за страната ми. Надявам се – един ден и за света.


Ние сме на този свят, за да правим стъпки към по-добро, върху които следващите след нас ще надграждат.


За мен не е живот да стоя в единия ъгъл без да предприема някаква стъпка, с която да се адаптирам и да вляза в тълпата. Но не само да вляза, а да имам смелостта в някои моменти да бъда срещу нея, за да защитавам това, което смятам за правилно", вярва Нефтелимов.


Националният форум ,,С очи за всички‘‘ на УНИЦЕФ България. Фотограф: Иво Даскалов

Националният форум ,,С очи за всички‘‘ на УНИЦЕФ България. Фотограф: Иво Даскалов


Миналата седмица той беше лектор на форума на УНИЦЕФ ,,С очи за всички‘‘. По думите му това е много голяма отговорност, затова се подготвя внимателно. "Зарежда ме резултатът от свършената работа. Усмивките на хората. Че съм им предал една различна гледна точка. Че са си взели нещичко от мен. Да виждам, че това, което съм направил и съм вложил енергията си, си заслужава", обяснява той.


Какво предстои


Да издаде книга с интервюта с успели българи в страната и чужбина. Да започне един Biotech проект с колеги от биологически факултет. Да завърши бакалавърската си степен и да реша по кой път да поеме към докторантурата. Да започне заедно с Цветина Петкова новия сезон на предприемаческата програма на село.



Обича да бъде сред хора, да излиза, да създава нови проекти. "Колкото и увеличено да прозвучи, нищо няма потенциала да ме разстрои. Не си заслужава. Толкова ни е кратък животът, че не си заслужава да го прекарваме и минута в лоши мисли."


Петър Нефтелимов не може да се нарече успял, защото все още имам мечти и желания, които не е изпълнил.
"По-скоро успехът е мярка на останалите хора за теб, както е и с пиенето – никога няма да си признаеш, че си пиян и ще желаеш още и още, но за всички наоколо ще е ясно, че вече си на черешата", мисли той. Иначе най-голямата му мечта е да отиде на Марс. По-малките си мечти преследва и постига като цели.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 5080 Неутрално

    Страхотен материал! Поздравления!

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  2. 2 Профил на ⎮
    Рейтинг: 1870 Неутрално

    Браво на младежа. Само темата на дисертацията му звучи доста несериозно.

    Did you know ... that no-one ever reads these things?
  3. 3 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 2491 Неутрално

    "Петър Нефтелимовне може да се нарече успял, защото все още имам мечти и желания, които не съм изпълнил."

    Човек никога не трябва да си поставя граници и да спре да се развива.

  4. 4 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2709 Весело

    ''''''''''' За мен не е живот да стоя в единия ъгъл без да предприема някаква стъпка, с която да се адаптирам и да вляза в тълпата. Но не само да вляза, а да имам смелостта в някои моменти да бъда срещу нея, за да защитавам това, което смятам за правилно", вярва Нефтелимов. ''''''''''''''''

    +++++++++++++++++
    +++++++++++++++++
    +++++++++++++++++

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  5. 5 Профил на Николай Бучков
    Николай Бучков
    Рейтинг: 3295 Неутрално
  6. 6 Профил на kesh
    kesh
    Рейтинг: 2814 Неутрално

    .....браво на М О М Ч Е Т О ........!!!!!.....АДМИРАЦИИ..........

    България .....!!!!!.... на ТРИ .....ПИТИЕТААА......!!!!...
  7. 7 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10900 Неутрално

    Чудесен, позитивен и успял човек! Поздравления!
    Поздравления и за идеята!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  8. 8 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 2491 Неутрално

    Като, че ли човек не спира да се стреми към успехът докато е жив, независимо дали е на преклонна възраст и дори че го има в определен мащаб. Присъщо е на човешката природа. Дори бабата, която на всяко идване на внуците ги дарява с неизменните домашни бурканчета се опитва /и е/ съпричастна към ежедневието на любимите си внуци. защо? Каква друга възможност би имала? В по-развитите държави и градове съществуват разнообразни форми на пенсионерски клубове. У нас съм чувала за самодейци в читалище или над 60-г. , които тепърва усвояват компютърна грамотност. Други просто се опитват да спечелят нещо за децата и внуците си. Сякаш стремежът към развитие се асоциира най-вече с младите хора и в зрелостта. Но реално стремежът към развитие никога не се изчерпва. Винаги има какво още по-добро да направиш за себе си, дори да имаш най-доброто, дори да си над 90г... /спомнете си съпруга на кралица Елизабет - какво ли още може да иска , че в крайна сметка в момента се е оттеглил от ангажименти се занимавал само с "незначителни неща"/.


    Стремежът към развитие не е въпрос на човешки възможности и желание, а на финансови и социални такива. Останалото между тях е личен вкус и култура.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK