По четене и математика 15-годишните ученици в България са на стабилно ниско ниво

По четене и математика 15-годишните ученици в България са на стабилно ниско ниво

© Надежда Чипева, Капитал



По четене българските 15-годишни ученици продължават да се представят на стабилно ниско ниво, по математика ефективността рязко пада, а при науките спадът при представянето е един от най-големите сред всички участващи в изследването PISA 2018. Като цяло деветокласниците в България са на по-ниско от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ниво по четене, математика и природни науки.


Това е обобщен извод от задачите за определяне на функционалната грамотност при решаване на проблеми в програмата за международно оценяване на 15-годишни ученици PISA 2018. Проучването се прави на всеки три години и оценява степента, в която тийнейджърите са придобили ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в съвременното общество. Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а резултатите бяха оповестени днес от представители на организацията.


По-късно днес се очаква българското Министерство на образованието и науката да коментира постиженията на българските ученици. На PISA 2015 то изрази надежда на сегашното изследване новите учебни програми да окажат влияние и резултатите да бъдат по-добри.




Изследването и е проведено сред 600 хил ученици от 79 държави. В България участниците са били 5 294 от 199 училища. (Тук можете да видите някои от тестовете.)


Оценката се фокусира върху уменията в четенето, математиката, природните науки и финансовата грамотност. Успяват ли учениците на 15 г. да различават факт от мнение четете тук.


Четенето, математиката и науките


Българските ученици отбелязват по-ниско от средното за ОИСР ниво по четене, математика и природни науки (в графиката е отбелязано в точки).


По четене. В България 53% от деветокласниците са на малко над най-ниското ниво в четенето, което е под средното за ОИСР (77%). Като минимум тези ученици могат да посочат основната идея в текст с умерена дължина, да намерят информация, която се основава на сложни критерии и да определят целта и формата на текстовете, когато това е изрично указано.



По математика. Около 56% от 15-годишните ученици в България имат базови познания и по математика, което отново е по-ниско от средното за ОИСР (76%). Като минимум тези ученици могат, без преки инструкции, да представят математически проста ситуацията (например да сравнят разстоянието между два алтернативни маршрута или да пресметнат цени от една валута в друга). Делът на 15-годишните, които покриват минималните нива на владеене по математика варира в широки граници - от 98% в Пекин, Шанхай, Джансу и Джъдзян (Китай), до 2% в Замбия.


В България 4% от деветокласниците са се класирали на високо ниво по математика (средно за ОИСР са 11%). С най-висок процент са отново азиатските държави: Джансу и Джъдзян (Китай) - 44%, Сингапур - 37%, Хонконг (Китай) - 29%, Макао (Китай) - 28%, Тайван - 23% и Корея - 21%. Такива ученици могат да моделират математически сложни ситуации, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми и справяне с тях.


По природни науки. Около 53% от деветокласниците в България имат ниско ниво на познания и по науките (средното ниво в ОИСР е 78%). Като минимум тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и да използват тези знания, за да установят въз основа на данните, които имат, дали даден извод е валиден. В България едва 2% от учениците са показали най-добри знания по природните науки (при средно ниво в ОИСР 7%). Те могат творчески и сами да прилагат своите познания в науката при най-различни ситуации, включително и непознати.


Тенденции в представянето по четене, математика и науките


В България за 2018 г. се наблюдава спад в представянето на 15-годишните ученици и в трите измервани области. В четенето средното представяне остава сравнително стабилно и без напредък през целия период на участието на България в PISA (2001-2018). В математиката ефективността се подобрява между 2006 г. и 2015 г., но през 2018 г. рязко пада под нивото от 2012 г.


Графиката показва средните оценки на ефективността на учениците. Синята линия показва средното представяне в страните от ОИСР. Червената пунктирана линия - средните стойности за България през годините, а черната линия очертава тенденцията за България.

Графиката показва средните оценки на ефективността на учениците. Синята линия показва средното представяне в страните от ОИСР. Червената пунктирана линия - средните стойности за България през годините, а черната линия очертава тенденцията за България.


В науките представянето на деветокласниците през 2018 г. също пада под нивото от 2012 и 2015 г. Този спад е един от най-големите наблюдавани през този кратък период сред всички участващи в изследването PISA държави, се отбелязва в доклада.


Където всички ученици могат да успеят


Според социално-икономическия статус. В България по-заможните ученици са по-добри по четене от учениците в неравностойно положение. Разликата между резултатите на двете групи - 106 точки, е по-висока от средната за страните от ОИСР (която е 89 точки). Около 6% от учениците с по-висок социално-икономически статус България и 0% от учениците в неравностойно положение са изкарали най-високи резултати в четенето. Средно за ОИСР 17% от заможните и 3% от неравностойните получават най-високи резултати в четенето.


Около 6% от 15-годишните в неравностойно положение в България са успели да постигнат резултати в най-високите 25% от общите оценки по четене. Средно за ОИСР 11% от учениците в неравностойно положение са се класирали сред най-добрите участници в четенето в своите държави.


В България ученици и с ниски, и с високи резултати, по-често са възпитаници на едни и същи училища за разлика от страните от ОИСР.


Сегрегация в училище и недостиг на материали и персонал. Директорите на училищата в България отчитат по-малко недостиг на персонал и учебни материали от средното за ОИСР. Няма съществена разлика в недостига на персонал между т.нар. елитни и училища в неравностойно положение.


Според директорите на училищата в България 97% от учителите в елитните и 90% от учителите
в неелитните училища са "напълно сертифицирани" (разликата не е статистически значима). Много ученици, особено сред тези, които учат в неелитни гимназии, имат по-ниски амбиции от колкото би се очаквало, като се вземат предвид академичните им постижения, показват резултатите. В България всеки трети от неелитна гимназия с високи резултати и по-малко от един от десетима добри ученици от елитна гимназия не очаква да завърши висше образование.


Сравнение по пол. Във всички държави, участвали в PISA 2018, момичетата изкарват значително по-високи резултати от момчетата по четене - средно с 30 точки. В България тази разлика е още по-голяма - 40 точки, но по-ниска от разликата, измерена през 2009 година, когато е била 61 точки, като представянето на момчетата остава същото, а на момичетата намалява през периода.


В България момичетата постигат сходни с резултатите на момчетата по математика. В всички страни от ОИСР момчетата са с по-високи резултати от момичета с пет точки. Средно за ОИСР момичетата леко превъзхождат момчетата в представянето си по природни науки с две точки, докато в България момичетата надминават момчетата с 15 точки.


Сред учениците с високи резултати по математика или наука, едно от седем момчета в България очаква да
работи като инженер или учен на 30-годишна възраст, докато при момичетата е всяко девето. Тази разликата не е статистически значима, отбелязват изследователите. Почти всяко четвърто момиче с високи резултати очаква да работи професия, свързана със здравеопазването, докато при момчетата е всеки седми. Около 17% от момчетата и 3% от момичетата в България очакват да работят в ИТ сектора.


Какво е училището за учениците


Обстановката в училище. В България 34% от учениците се оплакват от тормоз поне няколко пъти месечно. Средното за страните от ОИСР е 23%. В същото време 73% от 15-годишните в България и 88% от тези,
средно в страните от ОИСР, подкрепят да се помага на ученици, които не могат да се защитят.


Общо 31% от учениците в България (средно за ОИСР е 26%) съобщават, че при всички или повечето часове по предмет, учителят трябва да чака дълго време, докато учениците се успокоят. В България тези, които са посочили това, са изкарали средно 19 точки по четене, в сравнение с тези, които са казали, че това никога не се случва или се случва само в някои от часовете.



Средно в страните от ОИСР 21% от учениците са пропуснали учебен ден и 48% са закъснявали за училище в периода от две седмици преди теста PISA. В България 44% от учениците са пропуснали ден и 57% са пристигнали със закъснение през този период. В повечето държави ученици, които по-често биват тормозени в училище, по-често отсъстват от училище, докато деца, които оценяват училището, имат по-добра дисциплина там и получават по-голяма емоционална подкрепата от родителите си, отсъстват по-рядко.


Климатът в училище. Общо 71% от учениците в България (средното ниво за ОИСР е 74%) смятат, че техният учител обича да преподава. В повечето държави, включително България, децата изкарват по-високи резултати по четене, ако смята учителя си за по-ентусиазиран, особено ако учениците са казали, че учителят се интересуват от предмета си.


В България 43% от учениците казват, че съучениците им си помагат (средното за ОИСР е 62%), докато 47% съобщават, че се конкурират помежду си (средното ниво на ОИСР е 50%). Около 27% от 15-годишните ученици в България (средното за ОИСРе 16%) декларират, че се чувстват самотни в училище.


Учениците - за живота и обучението си


Общо 65% от учениците (средното за ОИСР е 67%) казват, че са доволни от живота си (става дума за ученици, които са декларирали между 7 и 10 точки по десетобалната скала за удовлетвореност от живота, отбелязва изследването).


87% от деветокласниците в България заявяват, че понякога или винаги се чувстват щастливи и около 8% - че винаги се чувстват тъжни. Общо 84% са съгласни, че обикновено могат да намерят изход от трудни ситуации (точно толкова - 84%, е средното за ОИСР) и 54% твърдят, че когато се провалят в нещо, се тревожат за това какво другите мислят за тях (средното за ОИСР е 56%). Почти във всяка образователна система, включително и българската, момичетата имат по-голям страх от провал от момчетата и тази разлика е особено осезаема при ученици с по-висок успех.


Ключови елементи на PISA2018


Съдържанието. Проучването PISA 2018 се фокусира върху четенето, като математика и науките са по-слабо засегнати области за оценка. Изследването също така включва оценка на финансовата грамотност на младежите. Резултатите за финансова грамотност ще излязат през 2020 г.


Учениците. Около 600 хил ученици са участвали в теста, те представят общо 32 млн. 15-годишни в училища от 79-те участващи държави. В България 5 294 ученици от 199 училища са попълнили анкетата. Те представят 47 851-те 15-годишни български ученици.


Оценката. Тестовете са направени онлайн, като попълването на анкетата отнема общо два часа. Част от въпросите са изисквали самостоятелен отговор, а други - избор от няколко възможни отговора. В рамките на 35 минути учениците отговарят и на въпроси за себе си - свързани с тяхната визия, вярвания, мнения, домове, училищата им и опита, свързан с ученето. Директорите на училищата също са попълнили въпросник, касаещ училищното управление и организация, както и учебната среда.


Някои държави са разпространили и допълнителни въпросници, за да получат повече информация.В 19 от държавите е имало въпросник за учители, който ги разпитва за тях самите и техните практики на преподаване. В 17 държави въпросник е раздаден и на родителите, питайки ги за техните виждания и участие в училището и обучението на детето им.


Държавите също могли да разпространят три други незадължителни въпросници за учениците. 52 държави са попитали учениците за техните компютърни умения, 32 държави - за очакванията на учениците за по-нататъшно им образование и 9 държави са попитали за благосъстоянието на учениците.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK