Две учителки за уменията на учениците в новия век

Две учителки за уменията на учениците в новия век

© Георги Кожухаров



Обобщеният извод от резултатите от програмата за международно оценяване на 15-годишните ученици PISA 2018 за пореден път поставя българските деветокласници в дъното на класацията сред участващите в изследването страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.


По четене българските 15-годишни ученици продължават да се представят на стабилно ниско ниво, по математика ефективността рязко пада, а при науките спадът при представянето е един от най-големите сред всички участващи в изследването, показват обявените преди два дни данни.


"Детски Дневник" потърси за коментар две учителки от програмата на фондация "Заедно в час", които разказаха за своите лични добри практики на преподаване, както и какво според тях трябва да се промени в българската образователна система, за да напреднат учениците във функционалната грамотност.

"Основен стремеж в часовете ми по английски език и испански език е да




предоставям на учениците материя, свързана с реалния живот.


Когато видим рецепта в учебника, не четем за нея, а си я готвим. Когато трябва да покрием тема, свързана с филми, си избираме любим филм и създаваме рекламен постер за него. Когато искаме да говорим за туризъм, правим брошури на родното ни място или на любима за нас дестинация. Това позволява на учениците да видят как това, което учим, има приложение в тяхното ежедневие", казва Вероника Тодорова, учител по английски и испански език в професионалната гимназия "Георги Сава Раковски" в град Костенец.


По думите й е важно учениците да са включени в процеса на взимане на решения и да им бъде делегирана отговорност. Миналата учебна година с един от класовете, на които преподава, са създали клуб по взаимопомощ. "Всяка седмица учениците правят кратък изходен билет, изчисляват в проценти как са се справили, а след това учениците с по-високи проценти подкрепят учениците, които се затрудняват с дадената тема, като преминават през материала заедно", разяснява Тодорова.


Това позволява на едните да наваксат трудностите, а на другите – да развиват лидерските си умения и да вникнат по-дълбоко в материята, посочва тя и отбелязва, че така учениците се учат на сътрудничество и на разбиране.


Всяка седмица справилите се добре могат да са различни хора


- така на никого няма лепнат етикет като "зубър" или "слаб ученик".


Друг ключов елемент от работата й е даването на обратна връзка, защото учениците трябва да знаят кои са силните им страни и какво е необходимо, за да подобряват работата си. "Затова не само се старая да им


предоставям конструктивни коментари,


но изисквам от самите тях да дават такива на себе си и на своите ученици", посочва учителката. "Има огромна разлика между "Справил си се много добре"/"Не се справяш" и "Успяваш да структурираш правилно изречения, като използваш вярно спрежение на глаголите, но се затрудняваш с употребата на лексиката, свързана с къщата". В единия случай учениците чуват характеристика, която свързват с личността си и която не им позволява да надградят знанията си, а в другия знаят точно какво са усвоили и върху какво е нужно да се съсредоточат", казва госпожа Тодорова.


Според нея българската образователна система трябва да претърпи промени на всички нива, за да развиват учениците своята функционална грамотност. "Днес не е достатъчно да могат да рецитират стихотворения наизуст

или да попълват граматични структури в упражнения. За тях е важно


това, което учат, да има ясно приложение в реалния живот",


казва учителката. Според нея, от една страна, е необходима децентрализация на системно ниво, защото "нуждите на учениците в различните краища на България са всичко друго, но не и стандартизирани. Съответно е необходим и нестандартизиран подход".


"От друга страна, освен че системата трябва да позволява по-адаптивни начини на работа в зависимост от контекста, то и самите учители трябва да претърпим метаморфоза. Фокусът не трябва да е върху решаването на повече тестове, а върху разглеждането на проблема в дълбочина. Учениците не разбират какво четат не защото не са решавали достатъчно изпитни материали. Необходимо е да интегрираме начин на работа, който отговаря на нуждите на учениците, а не такъв, който адресира "средностатистическия" ученик (който не съществува). Залагането все повече на развиване на умения, а не само на заучаването на знания, би спомогнало при борбата с функционалната неграмотност", заявява Тодорова. Според нея най-важно е да се преосмислят ценности и нагласи от страна на всички участници в образованието.


"Учениците в XXI век имат нужда от "рамкирана свобода" в класните стаи,


където учителят ги подкрепя в процеса на учене, но учениците са в центъра, те са творците на своето преживяване. Това им помага да преминат от пасивни наблюдатели в активни участници и ги учи, че собственото им развитие е в техни ръце и те са отговорни за него", вярва Вероника Тодорова.


Системата за оценяване не помага на учениците да развиват функционална грамотност, както и умения на XXI век според Гергана Чолакова, преподавател по география и икономика на 5-12 клас в 90 СУ "Генерал Хосе де Сан Мартин" в София. "Тестовете в училище единствено оценяват тяхното предметно знание, но не и техните умения, които са им нужни както в училище, така и извън него. Според мен трябва да изградим система, с която


да оценяваме своите ученици както за тяхното предметно знание, така и за техните умения,


които са изградили по предмета като цяло", казва учителката. Според нея, за да се развива функционалната грамотност, трябва да има и повече практически часове, в които учениците да прилагат на практика новото знание, да имат възможност да създават неща. "Часовете по предмета, който аз преподавам, са крайно недостатъчни, особено в прогимназиален етап. Материалът е страшно много и нямаме възможност да спрем за момент и да го осмислим", казва Чолакова.


Тя развива функционална грамотност у учениците си по няколко начина. "В часовете си се стремя да ги развивам личностно, като си поставят цели за часовете по география, нещо, което искам да постигнат за дадения раздел. Това им помага да се фокусират, особено в по-предизвикателни моменти. Те се връщат към своята цел и това им помага да работят по-усилено в часовете."


Също редовно им давам за задача различни проекти по зададени теми. Те имат критериална матрица и по нея се водят, за да създадат своя проект. Като в тази ситуация, освен че развивам предметното им знание, развивам и умения като сътрудничество, умението да могат да се ориентират и отсяват важна и достоверна информация. Много често учениците ми се оценяват самостоятелно, използвайки критериална матрица и скала за оценяване.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1560 Неутрално

    Учениците имат все повече дигитални и виртуални умения и все по-ниска органична компетентност!!!

  2. 2 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1517 Любопитно

    Страшно многословие и предъвкване многокрстно на едно и също нещо по няколко начина. Скука. Четох докъм средата и не издържах. Личи си, че е писано от средношколски учител.
    Настроение: отегчено- леко отчаяно.

    В Русия съм! В Русия съм!
  3. 3 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2132 Неутрално

    До коментар [#2] от "Веселин Дечев":

    Наистина е доста многословно и на места шаблонно, но като цяло е почти напълно вярно, поне като намерение и посока.
    Въпросът е, първо дали се прилага, а не просто да четем изказване удобно като за профсъюзно събрание и второ, дори и конкретните две учителки да прилагат в своята работа такива "хватки", колко от над 60-те хиляди учутели въобще им минават през акъла такива или подобни неща, а не ден да мине, самун да замине, отпуска, ваканция и хайде на пенсия.

  4. 4 Профил на Georgi Vasilev
    Georgi Vasilev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Радвам се, че някой най-накрая се насочи към учителите (макар че фокусът към "Заедно в час" е леко пресилен). Те са хората, които имат най-голям ефект върху знанията на учениците (въпреки системата) и доста от тях имат много напредничави подходи, за да привлекат вниманието на съвременното поколение към съответната материя. Лошото е, че всички взимат труда им за даденост и доста от тях се чувстват предадени и демотивирани. С правилните действия (отново въпреки системата) може да се постигне много. Аз лично съм се посветил на това в последните две години.

  5. 5 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1103 Весело

    До коментар [#2] от "Веселин Дечев":

    Не знам защо се хвалите, че четенето не е Ваша силна страна!

    Темата е интересна, мненията на преподавателите - силно аргументирани!

    Вашето мнение на първо място не е по темата, на второ място няма теза, логика, смисъл и предназначение, на трето място повдига въпрос (и то съвсем основателно) защо аджеба имате желание да се "изокате" по нещо, за което дори нямате капацитет да осмислите.

  6. 6 Профил на quasimodo
    quasimodo
    Рейтинг: 496 Неутрално

    До коментар [#5] от "хм":

    Хм, мън... това, което е написал човекът, е абсолютно вярно. Текст с мътна цел. Представен като коментар (кратък личен анализ), а на практика многословна хвалба и пожелания, как би трябвало да е. Нищо изключително. Истина е - нищо невярно също, но... лаф моабет да става.
    Техните изказвания също не са по темата, а само я използват за да говорят за техните практики. Дори без да ги свързват с видими и измерими резултати. А за наличието на постройка на изложението им, за каквато Вие претендирате към човека, и дума не може да става.
    И на края - мнението е по темата, а Вашето е мнение на роднина на някоя от учителките. И то от тъпите роднини, които смятат за свой дълг да защитават родата на всяка цена.

  7. 7 Профил на malart
    malart
    Рейтинг: 709 Неутрално

    Готвене в час по английски звучи иновативно, но ние в класната стая нямаме печка, а и да се готви в училище е леко с ХЕИ заигравка. Аз се опитвах да сливам часовете по английски език, история и политически науки. Коментираме филми с историческо съдържание, политика итн като преливанията са есествени и неусетни. В САЩ имат Дебатите като инструмент и аз също ги използвам понякога. По този начин се развива въображение, фантазия и креативност. Колегите често си мислеха, че не работя, а си почивам. Ученците имат интерес, като все пак не твърдя, че това е по-силите на всички. Училища всякакви и рецептата е трудна. Важно е да има дисциплина и... достатъчен брой ученици

    malart.blog.bg
  8. 8 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1103 Неутрално

    До коментар [#6] от "quasimodo":

    Текстът на статията представлява интервю, което показва и доказва, че преподавателите запълват липсата на методически указания от страна на МОН за връзката научено-приложено със собствени усилия.

    Това, че на вас и други като вас текстът не е е интересен или пък не сте способни да го дочетете целия, съвсем не ме интересува.

  9. 9 Профил на velvoofell
    velvoofell
    Рейтинг: 849 Неутрално

    Интересно защо са взели интервю от учители от "Заедно в час". Колкото и да съм съгласна с тях, те не са представителна извадка за българския учител, дори са смятани за чуждо тяло, обучени от НПО, соросоиди, които вървят против твърдите устои на българското образование.... Той и министърът ги говори тези неща, ама ан гро. Реално сме много, ама много много далеч от перспективата това мислене да влезе в главата на българския учител, какво остава да бъде приложено на практика.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK