Ерих Кестнер преразказа "Котаракът в чизми"

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



Излезе на български език приказката "Kотаракът в чизми", преразказана от Ерих Кестнер, съобщиха от издателство "Колибри". Преводът е на Жанина Драгостинова.


С хумор, лекота и изящество на стила авторът на "Конференцията на животните" разказва една от любимите приказки на милиони деца по света и на техните родители. "Kотаракът в чизми" е класическа поучителна история за верността, приятелството и победата над несправедливостта. А очарователните рисунки на известния художник карикатурист Валтер Трир, илюстрирал почти всички книги за деца на Кестнер, създават неповторима атмосфера.


Ерих Кестнер е германски поет, белетрист, журналист, един от най-проницателните и най-четените детски писатели. Последователен пацифист и непримирим демократ, по време на нацисткия режим в Германия книгите му са забранени, а много от тях – публично изгорени. Неговите романи за деца, сред които "Емил и детективите", "Антон и Точица", "Двойната Лотхен", "Хвърчащата класна стая", му донасят световна слава и го превръщат в любим писател на няколко поколения. Написана през 1949 г., непосредствено след Втората световна война, "Конференцията на животните" и до днес остава страстен апел за правата на децата, срещу насилието, глупостта и политическото невежество. Ерих Кестнер е носител на литературните награди "Ханс Кристиян Андерсен" и "Георг Бюхнер".

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3028 Неутрално

    Има и романи за възрастни. "Трима мъже в снега", "Изчезналата миниатюра". Препоръчвам ги.

  2. 2 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1080 Неутрално

    Когато старият воденичар умрял, синовете му си разделили имуществото. Най-големият взел воденицата, средният къщата, а на най-малкия се паднал котаракът.
    -За какво ми е тоя котарак?-оплакал се момъкът-като го изям, от кожата му дори едни ръкавици не мога да си направя.
    -Не тъжи, господарю-рекъл котаракът с човешки глас-по-добре ми купи едни хубави чизми, а аз ще ти помогна да се ожениш за царската дъщеря.
    И т.н. Страхотна история. Наистина е класика, но за съжаление малко деца я знаят, не я знаят дори някои от родителите им. Нямат време, нито четат. Нещата обаче вървят към оправяне.

  3. 3 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3715 Неутрално

    До коментар [#1] от "Vlado Nikolov":

    Също така и „Презгранично пътуване”, която я имам заедно с „Изчезналата миниатюра”, събрани в една книга, джобен формат.

  4. 4 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3028 Неутрално

    До коментар [#3] от "Fiji":

    Благодаря за припомнянето. Някъде из къщи я имам. Ще я потърся да я препрочета.

  5. 5 Профил на Mia san Bayern
    Mia san Bayern
    Рейтинг: 3039 Неутрално

    Една,от любимите ми приказки от детството.

  6. 6 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1368 Неутрално

    Велик е! Любим мой писател!

  7. 7 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1093 Неутрално

    Друго си е на торлашки: Мачоко с гумениците

    Имало некоги един воденичар, къде имал трима сина – ма да си откръшиш от них. Добре, ама тия били големи али – изели свичко и коги да мре, на воденичаро му били останали сал воденицата, едно магаре кьораво и мачоко къде цел ден се свирал по шущаците да дири кьосове и плъеве, та да гньете. Викнал човеко тиа маторци - догледниците си на смрътнио си одър и разделил бащинията така: на най-големио дал воденицата, на среднио - магарето, а за най-мининкио останал мачъка. И умрел.
    Закопали го маторците, па си пошли от гробищата. Мининкио оди и си бъбре сам – место не можел да си намери, не мое да се помири къде баща му – Бог да го прости и да му лее миро на кокаяците - му остаил таа проскубана мачка. Оди и си бъбре:
    - Те така, мойта бракя-пустиняци ша се сдушат, единио ша прекарва с тава дръгливо магаре, другио ша меля на ората и ша моа да се ранат, а я, горко му, кво ша праа – оцвен да изъм тоа мачарок и да си напраа от кожляко му проскубан едни ръкавици без пръсти, друго ми не остава. Ша мръ после отглади и ша се лижа поди мишките за сол, завалията я!
    Оди си и се вайка, а котарако пристъпа важно покрай ньего. По едно време рекъл да се обади:

  8. 8 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 1121 Неутрално

    На български в прекрасните преводи на Владимир Мусаков.

  9. 9 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 718 Неутрално

    "Мигрената е главоболие, дори когато не те боли глава!" - Антон и Точица. "Той (бащата на Точица) винаги знаеше как да постъпва: първо си подаваше ръката и благодареше, а после изваждаше портфейла си и заплащаше"- Антон и Точица.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK