Сутрешни размисли от терасата за родителите, децата и бъдещето днес

Искам децата ми да ме виждат как и аз се уча, как не успявам, как не спирам да пробвам, докато не стане по-добре и да осъзнават, че това ни прави хора - опитът, промяната, желанието и действията към по-добро.

© Red paper plane

Искам децата ми да ме виждат как и аз се уча, как не успявам, как не спирам да пробвам, докато не стане по-добре и да осъзнават, че това ни прави хора - опитът, промяната, желанието и действията към по-добро.



Сигурна съм, че в нито един момент от историята не е било лесно да си родител - въпреки че от позицията на времето, днес изглежда по-голямо предизвикателство от всякога. Може би, защото никога през развитието на човечеството до днешния ден, събитията и действията не са били толкова непредвидими и бързи, а промяната - толкова абстрактна. Както казва Харари, "във всеки един момент от развитието ни като видове, сме могли да предположим до точност какво ще се случи в следващите 50 години и какво можем да очакваме от събитията около нас. И за първи път в развитието ни, това вече не е така." Най-висшата способност на човека (като най-висшето същество на тази планета) е за адаптация и целенасочена промяна на средата ни с цел по-добро развитие на индивида. И да, ние сме показвали през вековете и епохите с техните кризи, конфликти, болести и промени на климата колко умен, изобретателен, устойчив и храбър вид сме.


Но днес сякаш точно тази способност е поставена на сериозен тест.


Процентът от нас, който сега показва настройка и личностни умения да устои на тази промяна и да съумее да я използва в своя полза, не е обнадеждаващ. С непредвидимите неща, които неизбежно ще се случват в следващите няколко години, този процент на успешно адаптирали се най-вероятно ще падне още повече. С остарялата образователна система почти навсякъде по света, където царува наизустеното знание, подчинението и конкуренцията, а не уменията, иновацията и сътрудничеството, шансовете за успех драстично намаляват с всеки изминал ден.




Освен, ако не положим сериозно усилие в правилната посока. Не в това да се запазим същите напук на всичко, пък каквото ще да става, а да проявим тази хитрина и интелигентност, която ни е присъща като вид и ни е съхранила и развила до неузнаваемост през десетките хиляди години еволюция в посока на личностна трансформация. Да инвестираме в себе си и децата ни, за да се приучим как постоянно да се променяме към по-добро, за да можем ефективно да използваме средата си в наша полза. И, не на последно място,


да се научим да създаваме промяната, която искаме да видим в себе си, в общността си, в света,


а не да гоним събитията и все да не ги стигаме, докато изостанем безвъзвратно.


Такива мисли ми се въртят в главата всеки ден, докато разучвам поредната нова платформа за съвместна работа, опитвам да запаля споделената електрическа кола, инсталирам новата програма за общ отдалечен брейнсторминг, настройвам системата за умния си дом през телефона или правя поредната си онлайн фитнес тренировка (у дома, в офиса или в домашния си офис - вече няма значение). Както и докато си пресаждам цветята на терасата, разглеждам любимо списание на дивана, рисувам с децата, смеем се и правим мисия, зареждам пералнята и си приготвям билков чай на котлона. Живеем в особен момент, нали :)


И така, мисля си аз като родител, искам за децата си неща, които да им помогнат да са пълноценни и щастливи хора в този особен и много красив едничък наш свят. И си признава - представям си ги като лекари, еколози, балерини и космонавти, а не като продавач-консултанти. Не за друго - продавачите няма да са ни нужни след 10-ина години. И искам децата ми да знаят, че аз съм тук, сега и завинаги, за да им съдействам. Искам да ме виждат как и аз се уча, как не успявам, как не спирам да пробвам, докато не стане по-добре и да осъзнават, че това ни прави хора - опитът, промяната, желанието и действията към по-добро. А не страхът да не се провалим и да действаме на сигурно.


Защото в днешния свят на промените, най-рисковата стратегия е да не рискуваш.


Ние, родителите, знаем от собствен опит, тестван с времето и с цената на много вложени усилия, кое работи и кое - не чак толкова; кое има значение и те движи напред и кое - не чак толкова; кое прави живота ти смислен и пълноценен, а оттам и теб по-щастлив и кое - не чак толкова. Знаем, че на първо място ти трябва кураж, за да променяш себе си и света си, когато има нужда. А то се оказва, че винаги има нужда.


Знаем, че ти трябва воля, увереност и експериментиране, когато застанеш пред всички малки, средни, големи и супер странни препятствия на пътя.


Знаем, че трябва да се научиш да падаш и след това да ставаш, за да можеш да го практикуваш този спорт, наречен смислен живот.


Знаем, че трябва да му се радваш на света около теб и далеч от теб, да взимаш с шепи от красотата му и да допринасяш поне с три пъти повече за неговото добро бъдеще - да го цениш и да се грижиш за него.


Знаем, че трябва любопитство за всичко - да се развиваш, да създаваш, да опитваш, да научаваш,


да се будиш с широко отворени очи и да гониш дните до дупка.


И знаем колко бързо любопитството изгасва и колко е трудно отново да го запалиш. Знаем колко маловажно е наизустеното знание за успеха ни. Знаем колко трудно за преодоляване са заучените в училище подчинение и йерархия. Знаем колко трудно ни е да работим отворено с доверие и проактивно с хора, когато с години наред тези хора са ти били конкуренти по чин в училище. Знаем колко е важно и времеемко да придобиеш умения, да тренираш характера и нагласите си и как никой не работи върху тях в най-ключовите за това години в учебна и домашна среда. Знаем колко е важно да умееш да експериментираш, да стартираш, да създаваш, да се преоткриваш и как точно за това все не остава време в учебната седмица и у дома.


И все няма настройка за важните неща, все приоритетите са другаде. А времето си минава, децата растат, ние растем, светът се върти и ние само се возим на него.


"След планините има още планини", както хубаво са го описали маорите.


Но ние, хората, сме храбри, умни, изобретателни и обичаме живота, обичаме дните, чакаме всеки нов още от първите лъчи и го изпращаме много след като последната светлинка е заминала на запад.


А сега, като родители, светът ни е още по-голям, по-шарен, по-светещ, по-емоционален, по-вълнуващ. Защото сме заедно и искаме да сме заедно с децата - и да им го показваме, да го преживяваме, да го разучваме, да се променяме и да тестваме кое работи за нас и кое не. Защото сега няма по-важно време, от времето ни заедно с тях. Защото ни харесва да растем заедно и да се радваме на всичко, което ни се случва и сме готови за всичко, което ни очаква.


А, когато искаме - можем. И сме го доказвали стотици хиляди години.


Цветелина Камова е създател на Red Paper Plane (Червен хартиен самолет) - проект, чиято цел е да използва пълния потенциал на дизайн мисленето в образованието и да качи на ново ниво проектно-базираното обучение. Тя е проектен мениджър с 8-годишен опит в енергийния сектор и възобновяемите енергийни източници. Магистър по международни и европейски изследвания. Коментарът й е от блога й.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK