За бащинството по време на изолацията

За бащинството по време на изолацията


Във времето на извънредната ситуация сигурно повечето бащи работят, но се надяваме да имат възможността да прекарват повече време с детето си, защото основната бариера да не го правят, която 72% от татковците в България споделят е, че са прекалено заети. Това коментираха пред "Детски Дневник" психологът Яна Алексиева от асоциация "Родители" и Давид Кюранов, ръководител на националната кампания "Да бъдеш баща".


Те съветват бащите да не отричат, ако се появят чувства на напрежение, безсилие, страх и несигурност. "Ако изпитане нужда да споделяте - направете го. Оставете си време за себе си - разходете се по улиците, раздвижете се, или поне останете сам в друга стая. Или действате по ваша си успокоителна рецепта", казват специалистите


В условията на принудително и продължително седене вкъщи "Детски Дневник" зададе няколко въпроса на няколко бащи. Ето какво разказаха те:




Алек Алексиев с Ая

Алек Алексиев с Ая


Алек Алексиев, баща на Ая (5г.) и Хана (1г.)


За ролята на бащата: Не се променя... там съм, за да мога да навигирам и да предлагам различни пътища, както и алтернативи. Разбира се, прекарвам много повече време с племето, което може да е един деликатен момент, като се има предвид рязката смяна на ритъма. Със сигурност изпитвам удоволетворение от факта че мога да се опозная по добре с децата си, както и те да видят разноцветните аспекти от характера ми.


За връзката с детето: Струва ми се много важно ние, родителите, да сме спокойни и адекватни, за да можем да информираме децата си за всичко това, което в момента ни заобикаля. Правейки точно това, децата ни се доверяват и можем да сме взаимно полезни в ежедневието си, като същевременно се стимулираме да се дообразоваме в много бързата смяна на случващото се около нас.


За най-важното, което детето трябва да знае сега: Трудно е да се определи "най-важното" като се има предвид, че компонентите са много. Самият аз съм объркан на моменти. Важно е да бъдем максимално честни и искрени с децата, опитвайки се да балансираме потока от информация. Истината е, че учлителите на Ая (и от 7 СОУ, и от детската й градина "Приказната Фея") са много адекватни и компетентни хора, които съумяват да кажат на децата изключително разбираемо случващото се в момента, както и да се справят с учебния материал, без да има каквото и да е изоставане или компромиси. Аз лично държа на някаква елементарна дисциплина и на това да се изслушваме, защото прекарвайки толкова време заедно, всичко може да ескалира много рязко в неприятни посоки за всички страни.


За притесненията: Притеснявам се обществото ни да не полудее, да не станем агресивни и опасни за себе си и околните.


За задачите вкъщи: Всички гледаме бебето. Яна и аз балансираме с учебните материали на Ая, която пък ни помага с храненето и прекарването на много време с Хана, за да можем ние да сме малко по-продуктивни.


За липсите и нуждите: Колкото и да е парадокслано, ни липсва време...Хана спи два пъти по 30 минути на ден, което означава, че ни липсва време за всичко...няма го онзи романтичен момент при нас, в който всеки да си чете книжка, да слуша плочи или да гледа филми. Цари хаос (горе-долу контролиран), в който търсим начин да се разпределим.


Фики Стораро със сина си

Фики Стораро със сина си


Фики Стораро, баща на Тони (2 г.)


За ролята на бащата: Присъствието ми в семейството се засили, защото повечето ми работни ангажименти отпаднаха. Но пък съм участник в шоуто на "Нова телевизия" "Като две капки вода" и съм единственият от семейството, който излиза за репетиции и лайфове и се среща с други хора. Затова гледам да съм максимално внимателен, нося маска, когато съм навън, а когато се прибера, задължително първо се измивам, дезинфекцирам всичко, което съм носил навън (телефон, ключове и т.н.) и тогава пипам детето. Т.е. първата ми задача е да бъда предпазлив. След това, разбира се, да използвам времето с него пълноценно. Не аз да си правя нещо вкъщи, а той да обикаля около мен и да броя това за "занимаване с детето".


За връзката с детето: Тя се подхранва с любов, да му отделиш време. Моят син е на две години и моментите с него сега са много сладки, защото не е това бебе, което беше - вече започва да разбира кое е правилно, кое е лошо.


За най-важното, което детето трябва да знае сега: Тони е много малък, той не разбира какво се случва в света в момента и не се налага да му обяснявам нищо. Но това, което се старая да го уча още от сега, е да бъде добър човек. Това ще му помага винаги в живота.


За притесненията: Доброта трябва на целия свят. Тя ще ни помогне да излезем по-лесно и от ситуацията, в която се намираме в момента. Да, има здравословен проблем, ще има и сериозни икономически последици и аз, като гражданин имам своите страхове и искания към правителството, но за да оцелеем и физически, и психически, трябва да бъдем преди всичко добри хора, с грижа както към ближния, така и към по-далечния човек.


За задачите вкъщи: Домакинските задачи са поети изцяло от съпругата ми, но в грижите за сина ни сме винаги заедно.


За липсите и нуждите: От разходки, от забавления навън, да прекарваме време с Тони на въздух в парка. Но гледаме да наваксваме вкъщи, измисляме му различни занимания - адаптираме се към ситуацията като всички.


Димо Алексиев с Лора и Кайра

Димо Алексиев с Лора и Кайра


Димо Алексиев, баща на Лора (9 г.) и Кайра


За ролята на бащата: Би трябвало да се опита да бъде възможно най-добър партньор на човека срещу него, да не се оставя да е твърде дълго под вода, без значение през какво минава и да оставя калните си обувки от ежедневието пред вратата, както до ден днешен хората от провинцията правят, когато ходят на гости.


За връзката с детето: Карантината ми даде възможност да съм близо до едното ми дете и далеч от другото. Това е много приятно от една страна и ужасно глупаво от друга. Някак си винаги имам възможност да изследвам и двата полюса и всичко между и около тях едновременно.


За най-важното, което детето трябва да знае сега: Има един филм - "Животът е прекрасен". Децата няма нужда да бъдат занимавани с неща, от които нямат полза. От друга страна, те ще бъдат добре запознати с позициите, които родителите им изповядват и сами ще се настанят някъде... проблемът идва, когато се опиташ да ги мръднеш от там. Връзката с детето се гради при всяка среща. А понякога и в празнините между тях.


Трябва да запомнят това време, когато всички носехме маски и да не допускат излизането навън да може да става само с противогази. С много бързи темпове сме се засилили натам. Много ми се иска светът да може толкова бързо и глобално да се обединява и мобилизира около едни много по-належащи и необходими проблеми.


Най-важното за мен е да накараш хлапето да споделя. Да си пази нещата, но да знае да споделя. Това е целта. Пътят е стръмен, но славен. И все пак, ако не можеш да споделиш нещо с някого, който истински да се зарадва за теб, остаряваш с много котки или с лабрадор или голдън ретривър, или всичко заедно, за да се опиташ да запълниш по някакъв начин едни пролуки, от които вее хлад, от който те побиват тръпки по слепоочията.


За притесненията: Притеснявам се за ситуацията, в която се озовахме. Артистите се оказахме излишни, паразити и маргинали. Театърът все повече се превръща в елитарно изкуство (да не се бърка с българския поп елит).


За задачите вкъщи: Няма стриктен ред, освен че ежедневно се надлъгваме да тушираме поне два пъти малкото тазманийско дяволче, за да имаме време от по час и половина и за нещо друго. Ангажиращо е да си родител на пълен работен ден, не се оплаквам със сигурност, споделям наблюдения.


За липсите и нуждите: Липсва ми безгрижието на пясъка, заливан от белогривите вълни, липсва ми хората да си бъдат човеци, а не пресметливи тарикати, бабаити или алчни и прости Ганьовци до мозъка на костите си, не съм готов да живея затворен в кутийка, с полицейски час, облъчван и сплашван с глоби или с друго... има и едни такива книги. Поучителни. Иначе това ми е твърде нарочно, като изяден полусуров прилеп, който бил изял отровна змия с мигрена, погълнала вероятно гризач, натъпкан с деветнайсет зърнени ковида...


Нойзи и Анна

Нойзи и Анна


Ивайло Цветков-Нойзи, баща на Анна (11 г.)


За ролята на бащата: Ролята на бащата в тази ситуация, пък и във всяка друга, е дихотомична - protect and serve (смее се). Бащата, още от първобитни времена, се опитва рудиментарно да възпира злото, но и да прави всичко по силите си за детето, за да се продължи родът. Дори колегата Фойербах го е забелязал.


За връзката с детето: Чрез пререквизитите на собствения ни обречен опит за абсолют. Т.е. ние инстинктивно искаме детето да ни "продължи", но това обикновено не се случва. Сега впрочем е моментът, когато принудително имаме цялото време на света - и настоявам да използваме това време, за да "конструираме" детето допълнително. Защото в нормална среда то се конструира предимно самото то, спрямо средата - и далеч от родителя. Дъщеря ми Анна, принудително мъдро момиче на 11 години, с характерната леснота провижда свят отвъд "чумавата година". За разлика от стоицисткия си баща.


За най-важното, което детето трябва да знае сега: Кое е най-важното, което държиш да споделиш с детето у дома? Слушайте детето. Това отвъд колективната телеологична фиксация, на която в момента сме вид жертви. Детето ви няма идея за "край" - то е бъдещето.


За притесненията: Притеснявам се, че има опасност всичко това за родителите да се окаже ново начало. А те не са готови да променят самата си парадигма на мислене. Ако изобщо са имали такава.


За задачите вкъщи: Майка й слага един вид "тухли", аз - други. Малко като при Хюм - живеем два отделни скептицистки живота, но и двата - с една-единствена цел: "построяването" на детето като личност.


За липсите и нуждите: Само споделени културни кодове. Иначе всичко е наред, освен ако не се появят трифиди (смее се).


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4420 Весело

    Все женски татковци. Момиченцата са по-кротки физически, а психически - не се е родил още учен, който да ги разбере. Странно е, че не са питали татковци с две - три момченца, затворени вкъщи. Сигурно не им се говори изобщо...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  2. 2 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3143 Неутрално

    Ако след 9 месеца някой го съдят за бащинство ще е е голяма работа.

  3. 3 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1160 Неутрално

    Нямам време - това е само извинение. Няма такова нещо като нямам време. Липсва ти любов към детето. И не само в изолацията сега, а вообще. Отделяй повече време на децата, така ще помогнеш и на жена си, да почине малко.

  4. 4 Профил на mynamerey
    mynamerey
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#1] от "Незнайко в Слънчевия град":
    Тони на Фики да не би да е момиче? Кроткото дете е болното дете, наивно е да се определят децата по пол. Татковците с 2-3 момченца често могат да измислят повече общи игри, отколкото "женските" татковци, защото имат общи интереси :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK