Завишава се прагът за тройка на матурата за 12 клас, променят се изпитите след 7 клас

Завишава се прагът за тройка на матурата за 12 клас, променят се изпитите след 7 клас

© Георги Кожухаров



Тестовете за национално външно оценяване след завършване на 7 клас ще се променят, а изискванията за Среден 3 на държавния зрелостен изпит по български език и литература се завишават. Това обяви на пресконференция днес министърът на образованието Красимир Вълчев, който представи промени в няколко наредби, които засягат организацията на дейностите в училищното образование, формата на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване.


Изпитите след 4, 7 и 10 клас


Изпитите по математика и по български език и литература (БЕЛ) ще станата интегрирани, което означава, че в тестовата част въпросите по БЕЛ ще бъдат комбинирани и с въпроси по обществени науки, а изпитът по математика ще обхваща и въпроси по природни науки, разясни Вълчев. По думите му учениците трябва да бъдат стимулирани да развият по-комплексни знания и умения в това число по природните и обществените научи. "Много трудно се мотивират учениците да учат особено по природните науки, това се вижда и от резултатите, и от международните тестове, вижда се и от матурите в 12 клас, изключение прави само биологията", посочи той.


Зам.-министърът на образованието Таня Михайлова подчерта, че втората част на изпита - задача за създаване на текст (в момента - преразказ на неизучаван текст - бел. ред.), ще се запази, като предстои да се реши какъв точно ще бъде той.




Промяната влиза в сила през учебната 2022-2023.


Изпитът след 12 клас


Промяната, засягаща зрелостниците, е че се завишават изискванията за получаване на Среден 3 на 30 точки от 100 максимални на държавния зрелостен изпит по БЕЛ. В момента тройка получават за 23 точки. Вълчев обясни, че настоящият минимум от 23 точки се равняват на Среден 2.67. По думите му промяната означава завишаване на изискванията пред учениците.


Промяната ще влезе в сила след две учебни години, тоест настоящите десетокласници ще са първите, които ще засегне.


Промени за 5, 6 и 7 клас


С половин час седмично се увеличават часовете по математика в 5 и 6 клас, както и тези по география в 6 клас. Тоест, петокласниците ще имат с половин час повече на седмична база (от 30 на 30.5), а шестокласниците - с един (от 30 на 31).


В 5, 6 и 7 клас се въвежда нов предмет "Дигитални технологии и творчество", който представлява комбинация между компютърно моделиране и информационни технологии и който ще замести предмета "Информационни технологии". Предвижда се увеличаване на часовете по новия предмет с половин час седмично, което е за сметка на намаление с половин час на часовете по чужд език.


Промените ще влязат в сила поетапно: за 5 клас - от учебната 2021/22 година, за 6-ти - от учебната 2022/23, за 7-ми - 2023/24 учебна година.


"Почти всички професии в бъдещето, ще работят с програми, свързани с алгоритми, базирани на изкуствения интелект, в този смисъл дигиталната креативност ще бъде ключова за хармоничния микс от знания и умения, който трябва да придобият днешните деца", каза Вълчев.


Промени за гимназистите


За гимназиалния етап министерството на образованието предвижда промени в учебните програми по физика, химия, география и биология. До два месеца Вълчев увери, че ще са подготвени проектите за промени по тях. По думите му разликите няма да са кардинални, а ще се оптимизира съдържанието - ще се премахнат ненужните понятия, които изискват запаметяване и пречат за придобиването на компетентности. "За целта няма да има нужда да се печатат нови учебници. Печатането на нови учебници по тези предмети може да стане след като изтече 3-годишния срок за ползването им, като едва тогава в тях ще могат да се нанесат съответните облекчаващи промени. Дори в един учебник да са останали въпросните понятия, не е нужно учениците да ги учат, учителите и родителите трябва да знаят, че важни са не толкова учебниците, колкото заложените в учебните програми цели", каза той.


Патриотизъм за най-малките


Предметът "Околен свят" в 1 и 2 клас ще бъде прекръстен на "Родинознание", като нищо в съдържанието в учебниците няма да се промени. Промяната на името на учебника министър Вълчев определи като "символичен акцент върху патриотичното възпитание". "Българското училище винаги се е стремяло да възпитава в национално самосъзнание и идентичност, да дава патриотично възпитание", посочи той.


Увеличаване на учебната година с една седмица за учениците от 1 до 3 клас предлага още министерството на образованието, а това време да е за проектни дейности (сини и зелени училища, занимания по интереси). "Сега средно губим 10% от учебното време заради принудителни ваканции, най-често грипни, заради екскурзии. Преди две години ограничихме времето на тези екскурзии и ги задължихме да включват образователно съдържание, защото получихме информация, че в някои училища има по 4 седмици екскурзии", каза министърът.


Промяна в целодневната организация на учебния ден


МОН планира и промяна в наредбата за организацията на целодневното обучение. "В момента тя е слабо регулирана, като условно 2 часа са за занимания по интереси, 2 часа - за самоподготовка, и 2 часа - за отдих спорт. Възможностите са занапред да има интегрирана подготовка, като се включат различни учители, възможности за прегрупиране, за дейности по интереси и за преодоляване на образователните трудности", обясни министърът на образованието.


"Това, което се опитваме да направим, е преход от занималня към подкрепа на личностното развитие", обобщи той. Така ще се намали и административната тежест, след като отпадне необходимостта от разработване на целодневна учебна програма.


За висшето образование


Красимир Вълчев разказа и за идеите на просветното ведомство за промени във висшето образование, стратегията за което е публикувана за обществено обсъждане. "Университетите трябва да развият повече интегрални специалности и да заложат придобиване на повече знания извън професионалните направления. Днешните студенти не просто ще сменят различни работни места, те ще сменят професии и трябва да са подготвени", каза той.


Повече за Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2021-2030 година можете да прочетете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK