RE: Децата, тези супергерои

RE: Децата, тези супергерои

© Shutterstock



Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids, което излиза традиционно преди началото на учебната година. Всички текстове от броя можете да намерите тук, а списанието на "Капитал" в PDF файл можете да свалите от тук.


И ето ни отново!


Имам чувството, че не една година е минала от последната ни среща, а пет. От март насам толкова много неща се случиха, че времето като че не стига да ги побере. Сега, когато се обръщам назад към дните на изолация, ми се струва, че една от най-тъжните гледки изобщо беше тази на стотици хиляди деца пред компютрите. Хлапета, които трябва да ходят на училище през технологиите. Да стигат до него по виртуални пътеки. Вместо звънец да чуват онова електронно "динг-донг" на поредната платформа за онлайн срещи. Съучениците им да са побрани в малки правоъгълничета на екрана, а учителят да се опитва да гледа всеки от тях в очите, взирайки се в зелената точка на камерата си.




В междучасията никой да не тича по коридорите, да играе на криеница или ей така да си виси в двора на даскало, ами просто да стане от проклетия стол. Полека лека за децата ни компютрите промениха значението си и вместо средство за игра и забавление се превърнаха в учебно пособие. В цялата центрофуга на COVID-19 и кризата след него изстискани и почти пресушени се оказахме всички - и родители, и деца, и учители.


Каквото и да беше, разбрахме няколко важни неща: че сме силни, когато сме общество, че нищо в живота ни не е даденост, но и че всяка неприятност е урок и възможност. На страниците на този брой на "Капитал K:ids" ще разберете, че до тези изводи са стигнали и децата ни.


Големи батерии са децата! Приемат това, което се случва, с детско любопитство, може би мъничко страх, но и с очарователно хлапашко откривателство. Винаги първо мислят за хубавите неща и добрия край. Ако по някаква причина не могат да ги провидят, си ги измислят и заживяват активно в спасителните си илюзии, във въображаемите си светове. Както казва един психолог в един от следващите текстове, децата винаги могат да вземат едно листо и да го превърнат във въдица. Мисля си, че ето този урок е хубаво да го научим от тях. Или да си го припомним, защото все някога и ние сме го знаели, нали бяхме деца.


В това издание на "Капитал K:ids" основната ни цел, както винаги, е да бъдем полезни на родителите на децата, които полека тръгват в света на възрастните. Но и да инициираме разговори, в които да огледаме образованието и възпитанието днес, тук и сега, в условията на световна епидемия и тотална промяна на обичайния живот.


Разбира се, по-притеснените сме ние, защото сме големи хора. Големи хора, които изведнъж се оказаха беззащитни. Знаете ли, хлапетата ни го знаят! И по свои си начини, може би дори без да го съзнават, за кой ли път ни дават надежда. Че всичко накрая ще бъде наред. И че ако все още не е наред, значи това не е краят.
Така че да живеят децата! Тези малки мъдреци, тези супергерои, на които днес повече от всякога дължим смисъла.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2299 Неутрално

    Нали това им беше мечтата, да зяпат в екраните по цял ден. Е Господ и китайските хранителни навици сбъднаха мептите им





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK