Виртуално училище по три

Виртуално училище по три


  • Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids, което излиза традиционно преди началото на учебната година. Всички текстове от броя можете да намерите тук, а списанието на "Капитал" в PDF файл можете да свалите от тук.

Влади Фиданова, този път в ролята си както на журналист, така и на майка, подхвана темата за онлайн ученето като пряк "потърпевш" от нея. Зададе едни и същ въпроси на трима най-важни участници в "хвърчащата" класна стая по време на пандемията - деветгодишния си син Ейрик Кристофър Бяртмар Гудмундсон (ученик в столично училище и четвъртокласник от тази есен), Маринела Василева (учител по английски език с дългогодишна практика, основател и собственик на Образователен център за алтернативно образование "Елементи", София) и себе си като (както тя сама се определя) автор на свободна практика, гражданин на Република България и най-вече майка на Ейрик. Резултатът е това тройно интервю, в което всеки оценява изминалия учебен срок според своите нужди, липси, идеи и представи.

Искам да крещя!
От изтощение!
От гордост!
От яд!
От радост!
От всички биполярни емоции!
Да крещя на целия свят! Добре де, айде, само на цяла България! (и на деветгодишния у нас, ама за това по-надолу):
ЧУЙТЕ МЕЕЕЕЕЕ!
ЗАВЪРШИХ!!! ОТЛИЧНО!!!
ЗАВЪРШИХ ТРЕТИ КЛАС!
Имам си и свидетелство. Нищо, че на него пише имената на синчето. То си е мое! (И синчето е мое.) Хубавичко и синичко! Ще си го сложа в рамка.


Но нека се разберем - ако в този текст очаквате да прочетете умни съвети как "да обърнем дефектите в ефект", "как да реагираме на всяка извънредна ситуация в образователната ни система" или за плюсовете и минусите на онлайн образованието, то намерете броя на "Капитал Кидс" отпреди две години - там подробно съм писала за него, в статията "Летящата класна стая". В редовете сега е по-вероятно да се удавите в емоционалните изблици на една затворена по време на пандемия обикновена майчица и на едно затворено по време на пандемия клето третокласниче. Е, за да е малко по-интересно, ще ви го представя под формата на 17 кратки въпросчета, на които успоредно ще отговаряме с деветгодишния. Без да си гледаме в тетрадките и да преписваме. Честна третокласническа!
За разкош ще добавя и отговорите на един не по-малко шокиран от внезапно създалата се ситуация... учител.


1. Какво беше първото нещо, което си помисли, когато ти казаха, че ще се учи онлайн?




Родител: Онлайн? Сериозно? Крайно време беше! Ама защо точно по този начин? Защо точно сега? Ох, добре, че Дядо Коледа донесе лаптоп на детето. Добре, че си платихме домашния интернет. Ми... кво? Ще е интересно. Пък и... надявам се - временно. Няма как да продължи вечно, нали? Сериозно, НАЛИ?!??
Дете: Помислих си, че е точно обратното на "ЙЕЕЕЙ!", защото вместо за игри ще ползвам лаптопа за училище. И то вкъщи...

Учител: "Е, сега вече трябва да се научим!" Предвид това, че самата аз вече не съм учител в системата на държавното образование, а от няколко години притежавам и управлявам образователен център, извънредното положение ми отправи предизвикателството не само да сменя образователната среда, а и да оцелея. Като предприемач, като специалист, дори и чисто физически аз и цялото ми семейство зависехме от тези доходи. До този момент бях отказвала да преподавам онлайн, защото за мен личният контакт е изключително ценен, но... се научих. И всъщност открих много плюсове.
2. Ако зависеше от теб, как би решил да се учи в извънредното положение?


Родител: При всички положения - без да връзвам детето пред компютъра! И мен пред компютъра! Ето например в Германия (по моя информация от приятелка, живееща там) на всеки две седмици са им организирали онлайн срещи, а през останалото време са били на нещо като "хоум-скуулинг" по-скоро. Родителите са отивали до училището и са вземали предварително подготвени писмени материали, планове на уроците, задачи и работни листа, по които са учили с децата си у дома и в края на двуседмичния период - организирана сесия от 3-4 часа в Zoom с учителя за препитване и допълнителни въпроси. А тук? Сядаш в осем, взираш се в екрана с детето - дори и през междучасията, и ставаш в 12 на обяд, докато в голямото междучасие спретваш закуската и заготовките за обяда. А после - в свидетелството за завършване имаш отличен по "Лека атлетика"... Ми не бих го решила така. Бих почерпила опит от немската система - добра организация и прецизен "тайм мениджмънт", без да се претоварват децата.
Дете: Не знам. Може би по същия начин. Не съм пораснал достатъчно, за да го измисля. Но дано да не е по същия начин.

Учител: Може би бих работила за постигането на балансирана комбинация между онлайн дейност, спорт и малки групи за (между)личностна подкрепа.
3. Това, което те дразнеше най-много в първите дни на онлайн образованието?


Родител: Нищо не беше наред. Всичко ме дразнеше. Учехме се в движение. Аз - да не викам и да не се разхождам по пижама, докато детето има онлайн видеовръзка в час по английски, а учителите - как да овладяват спамърски съобщения на 25 деца едновременно и заедно с това да преподадат материала.
Дете: Спамърските съобщения на всички "добре" и "ок". На кого е нужно да знае? Госпожата казва - ти го правиш. Не трябва да спамиш. Пречиш... Беше ми и тъжно, че не се виждам с децата. Аааа, дразнеше ме, че всичко беше много бързо. Ставаш и хоп! Веднага си на училище... А преди поне се разхождах дотам.

Учител: Дразнеха ме оплакванията! Виждах и чувах много повече оплаквания, отколкото мислене как да го направим заедно така, че да работи за всички, следователно имаше и прехвърляне на отговорност с обвинителен тон, когато всички бяхме еднакво неподготвени и без вина за случващото се.
4. Това, което ти помогна най-много в първите дни?


Родител: Мантрата, че всичко е временно. И двете двойни кафета сутрин. Помогна ми и любовта. Любовта, която всяка майка носи в себе си. Единствена и неповторима. Майчинската любов и безкористното желание да дадеш всичко от себе си за детето си.
Дете: Мама ми помогна най-много. През цялото време. Е, и учителката ми помогна. А и постоянно си казвах, че е за малко.... ама не беше за малко ☹. Но пък ми помогна, когато бях тъжен.

Учител: Имах време за заслужена почивка (поне така погледнах на първите 2 седмици). Наложиха ми да затворя образователния център напълно, а родителите на децата бяха твърде изплашени и объркани, за да продължаваме занимания дори онлайн. Бях изключително изморена, защото влагам огромен времеви и емоционален ресурс в работата си. Почивката ми се отрази добре - подредих си мислите, дадох си време да поспя и да помисля как ще продължа нататък, а и да се настроя за позитивна промяна в живота си. Направих си лимонада от лимоните, както казва онова клише.
5. Какво ти липсваше най-много по време на онлайн обучението през извънредното положение?


Родител: Липсваше ми личното време със сина ми. Онези малки, хубави разговори, в които той ми отговаряше на въпросите: "Как беше днес в училище, маме" и "Какво хубаво се случи". Липсваше ми прегръдката след прибиране, радостта в очите му от получена оценка, докато ми съобщава новината... Колкото и странно да звучи - независимо че цяла сутрин, следобед и вечер бяхме заедно, взрени в екрана, ми липсваше споделянето. На важните не за образованието му, а лично за него неща. И това ме натъжи истински...
Дете: Приятелите! И ученето в класната стая. Дворът, градината... и всичко! Всичко ми липсваше най-много!
Учител: Физическият контакт с учениците ми! Енергията, с която ме зареждат, когато общувам с техните уникалности, е неповторима! Исках да си гушкам децата и да си прегърна по-възрастните ученици. Аз се привързвам много бързо и това ми липсваше най-много. 6. Кои бях думичките, които използваше най-често?
Родител: "Хайде!", "По-бързо!" - това май бяха думите, които използвах най-често. Наум използвах и много други, голяма част от тях нецензурни... Иска ми се да бях използвала много по-често "браво" и "благодаря ти", но това са камъни и в моята градина.
Дете: "Добре!", "Оф..." и.... май "тъпоооо" - ама не искам да го пиша това, защото е... тъпо.

Учител: "Жалко" , "несигурност", "опитвам се", "ще мине" , "нови възможности" - май са доста, а?
7. Кои са полезните неща, които онлайн образованието ти даде?


Родител: Повече увереност в собствените ми способности. И повече вяра в способностите на детето ми. Видях от първо лице огромни пропуски в системата, огромни пукнатини в отношението между учители и деца и дори между самите деца. Онлайн образованието ми "даде" сякаш "увеличително стъкло", през което да п(р)огледна. И ми даде думата. Ако не друго - поне ми даде по-добра чуваемост. И може би точно това ми върна вярата, че заедно можем да направим чудеса. Когато заедно - родители, учители и деца, работим в екип, никакво "извънредно положение" не може да ни спре.
Дете: Математика и български ми станаха по-любими. Даде ми и това, че повече време съм си вкъщи с мама и кучето.

Учител: Поведе ме в нова посока на учене и развитие. Донякъде съм благодарна - приех го като нова и огромна възможност за растеж в професионален и личностен план.
8. Какво ти взе?


Родител: Взе ми нерви. Взе ми съня в доста от нощите. Взе ми и малкото свободно време на човек, който по принцип си работи от вкъщи. Взе ми спокойното дете и ми върна уплашено и изнервено такова. Поне в първите дни. После май нещата се балансираха. С цената на всичко, което по-горе споменах като взето.
Дете: Взе ми времето с приятелите. Игрите. Взе ми удоволствието от това да седна на компютъра - сега все си мисля, че трябва да уча...
Учител: Взе ми прекрасните моменти с учениците ми, взе ми плана, който бях направила за развитието на бизнеса си, взе свободата и спокойствието на детето ми, което е изключително социално и трудно издържаше без играта с приятелите си.


9. Според теб успешно ли завърши изминалата учебна година?


Родител: Е, завърши. Това е най-важното. Искрено се надявам да сме почерпили безценен опит. Дори на толкова висока цена.
Дете: Мисля, че да. Успешно. Даже отлично. Гордея се с това.

Учител: Не мисля. Неуспехът, както и успехът, е вътрешно усещане, а не оценки. Смятам, че повечето родители и деца, а и колегите ми в държавните училища нямаха усещане за успех. Лично аз довърших някои от курсовете си онлайн и те бяха ефективни в образователен аспект, но усещането не беше за успех. Плаках, защото не успях да си прегърна децата при завършването, да ги почерпя, да си направим малко предваканционно парти. Бях тъжна, но сега съм ок, продължавам нататък, към успеха.
10. Какво можеха, но не направиха от училище?


Родител: Мисля, че можеха да бъдат по-активни в комуникацията с родителите, а не да очакват спуснати заповеди. Можеха и да са малко по-подготвени. Все пак влязохме в XXI век преди 20 години. Няма как да очакваме още 20 от него да си караме с тебеширчето по черната дъска... и най-вече - онлайн обучението е много, много повече от това да пишеш съобщения във вайбър вместо в класната стая. Онлайн обучението предполага не само различна среда, но и различно поднасян учебен материал, съобразен с тази среда.
Можеха да включат в учебния план два пъти повече физически упражнения предвид ограничената активност на децата, но те бяха почти или изцяло спрени. И от това пострада не само психическото им здраве, но и физическото такова.
Дете: Можеха да ни дават по-големи почивки. И да ни организират екскурзия някъде. И да ни карат да танцуваме и тренираме. Можеше и да се виждаме по-често на камера.
Учител: Не съм сигурна какво можеха да направят, защото не се чувствам достатъчно
информирана за ресурсите, с които разполагаха към момента министерството и училищата. Смятам, че паниката беше огромна за всички тогава и това е съществен фактор да не се направят определени неща. Към съответния момент направиха каквото можаха, паникьосани и объркани, но надявам се, че са използвали лятото за анализ, промени и адаптация към "нова реалност".

11. Ако зависи от теб, как искаш да се учи и занапред, ако извънредната обстановка остане?
Родител: Това е въпрос, по който трябва да работи стабилен екип от различни специалисти. Като родител, разбира се, че искам детето ми да получи максимума от образователната система. Независимо дали обстановката е извънредна или не. Искам да бъдат използвани всички налични съвременни технологии и удобствата, които те дават - но само това - удобствата. Да бъде запазена социализацията между учениците, дори ако се налага това временно да бъде във виртуална среда. Примерно - да има осигурен час, в който всяко дете споделя, играят игри и се забавляват и смеят, както го правят в реалните междучасия в училище. Междучасията да бъдат минимум 15-20 минути всяко. Да има задължителни присъствени дни в училище, при всички взети превантивни мерки за безопасност, но учебният материал да бъде разпределен така, че да не се препуска през него и децата от един клас да не се делят на групи. Ако е необходимо - учебната година ще е с удължено времетраене. Отново ще дам пример - в Германия, в САЩ, дори и в Турция учениците започнаха учебната година с по три седмици по-рано... И най-важното - да бъде обръщано лично внимание на всяко дете. С персонално подготвени учебни планове, дори ако това е необходимо, но всяко дете трябва да се чувства важно и значимо. И успешно.
Дете: Искам да се учи в училище. Може да се предпазваме с маски, но това ще е ужасно, ако е през цялото време. Може да има по-дълги часове, но и много по-дълги междучасия на двора. За да сме на въздух. Да има сапун и дезинфектант за всички и витамини, за да не се заразяваме. Всъщност искам тая гадна коронавирус да изчезне. А ако учим онлайн - да е в някаква по-добра апликация. С повече интерактивни функции - като видеоигра, за да можем да учим и да правим неща, а не само да четем съобщения.
Учител: Онлайн или присъствено обучение е изключително тежка дилема, има много обстоятелства да се вземат предвид, защото са засегнати всички сфери на живота ни. Бих потърсила баланса, както винаги... Материал и учебни програми, реформирани така, че да работят ефективно независимо от средата на провеждане на обучението. Това направих аз в центъра - предложих индивидуални планове за подкрепа - образователна и личностна - на учениците си, за да преминем заедно през това изпитание, и се подготвих с гъвкави варианти на сътрудничество.
12. Какво искаш да си спомняш от времето на първото масово онлайн обучение в историята на България?
Родител: Искам да си спомням, че се справихме. Че не беше лесно, но се справихме. Всички - деца, родители, учители.
Дете: Искам да си спомням първия ден от училище вместо първия ден от онлайн обучението!
Учител: Възможността да бъда с детето си (децата на учителите не виждат родителите си
много), да учим, четем и творим заедно и да посещаваме интересни забележителности виртуално. Беше много интересно! Искам да си спомням позитивните неща!
13. Какво искаш да забравиш?
Родител: Цялото напрежение, което витаеше във въздуха. Страха. Искам да забравя сълзите на сина си. Искам да забравя моите сълзи от безсилие. Искам да забравя и онова ужасно чувство, че нищо не зависи от мен.
Дете: Искам да забравя, че си ми се карала. И "ОК" като съобщение от децата...
Учител: Кризите на детето си, когато за пореден път казвах, че не може да се среща с други деца.
14. Има ли някого, на когото искаш да се скараш за това, което се случи?
Родител: Разбира се. Не само да се скарам, а и уши да дърпам. Като започнеш от великите световни манипулатори, минеш през прогнилите и корумпирани политически системни играчи, бездушните чиновници и стигнеш до нашите си, местни деребеи. Искам да се скарам на апатичните лелки и чичковци, които с лека ръка слагат всичко под общ знаменател, и на онези, които изземват функциите ми да се грижа за собственото си здраве и за това на детето си, вместо да се грижат условията на живот и предлаганите ми услуги в сферата на здравеопазването и на образованието да бъдат такива, че да не страда здравето ми.
Дете: На коронавируса искам да се скарам! На хората не искам да се карам - те правят каквото могат...
Учител: Не искам да се карам, искам да мислим повече! Заедно!


15. Има ли някого, на когото искаш да благодариш?
Родител: Разбира се. На първо място искам да благодаря на детето си. Че се справи и се пребори с всичко до този момент. За търпението му. И усилията, които му костваше. Искам да благодаря и на най-близките си и приятелите, с които заедно повдигахме духа си с шеги и закачки. Искам да благодаря и на учителите, които, макар и шокирани от случващото се, също се справиха. Благодаря им за готовността да работим заедно, като екип. Благодаря им, че направиха и невъзможното в името на децата ни. Благодаря на всички хора, които обичат работата си и тя е призвание за тях.
Дете: Искам да благодаря на всички!... На мама, на госпожата, на приятелите, на кучето ми Роки, на всички! Освен на коронавируса!
Учител: На всеки и всичко, което поставя основи на търсенето на нови хоризонти.

16. Най-важното, което научи от целия втори срок?
Родител: Че дори нещо да изглежда невъзможно, то може да се случи. Че вайбър НЕ е подходяща платформа за онлайн уроци. Че е най-добре да приготвиш закуската, преди детето да е станало, а обяда - в голямото междучасие. Вечерята може да започнеш, след като си проверил и последното домашно. Че Първото и Второто Българско царство са период, който впечатлява всеки третокласник, а Левски моментално става любимец. Че ако не са научили таблицата за умножение наизуст още във втори клас, то в трети ще им е много, ама много трудно. Че дори и след шестото "по-бързо" няма да стане "по-бързо". Научих се на търпение... На по-добра организация. И на това, че винаги трябва да имам доверие на детето си, че може да се справи. Независимо от обстановката.
Дете: Научих за тон, умножението, за хан Аспарух, за Иван Асен, за втория Иван Асен... и че никога не трябва да ядеш прилепи и да си правиш експерименти.
Учител: Може да е малко, но е много важно - когато няма паника, решения винаги се намират!
17. Какво си пожелаваш за следващата учебна година?

Родител: Пожелавам на всички ни здраве. И здраво ду*e. Ще се справим. Е, малко мъдрост няма да е излишна...
Дете: Пожелавам си никога да нямаме втори срок с коронавирус. Или изобщо всякакъв друг вирус, който да ни разделя един от друг.
Учител: Щастливо дете и щастливи ученици.


*На въпросите отговаряха:
Влади Фиданова - автор на свободна практика, гражданин на България, майка.
Ейрик Кристофър Бяртмар Гудмундсон - 9 години. Бъдещ четвъртокласник от столично ОУ.
Маринела Василева - учител по английски език с дългогодишна практика, основател и собственик на Образователен център за алтернативно образование "Елементи" - гр. София.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на goofy
    goofy
    Рейтинг: 591 Неутрално

    Какви съобщения по вайбър? Нямало ли е групово обаждане и споделяне на екран/презентации?

  2. 2 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3071 Неутрално

    До коментар [#1] от "goofy":

    Беше голяма лудница. Някои от децата нямат компютри, в някои села връзката е слаба и се събират в една къща. Често връзката се разпадаше, а министерството се скъса да препоръчва ту една, ту друга платформа. Имам поне десет регистрации. В първите часове се включваха по няколко ученици. На останалите се праща задание и инструкции...... Изработката на пет презентации за следващия ден е невъзможна, стигнахме до обмен между колегите.
    Такива работи.

    Еретик




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK