Децата винаги са готови да откъснат едно листо и да го превърнат във въдица

Ния Лютакова е част от екипа на фондация "За нашите деца" като психолог на деца в риск

Ния Лютакова е част от екипа на фондация "За нашите деца" като психолог на деца в риск



  • Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids, което излиза традиционно преди началото на учебната година. Всички текстове от броя можете да намерите тук, а списанието на "Капитал" в PDF файл можете да свалите от тук.
Искахме да разберем как изглежда съвременният ни истеричен свят в очите на децата ни. Как им се отразиха пандемията, изолацията, несигурността, изнервените родители, световното усещане за страх пред неизвестното бъдеще. И, разбира се, как можем да им обясним какво се случва, без да ги плашим, на техния език.

Затова поканихме Ния Лютакова. Защо нея ли? Ами защото е млада и много си обича работата. Защото е по-близо до децата и те й се доверяват. И защото методиката, която ползва, е изградена основно върху създаване на доверие между детето и нея, дори и това да коства нейното вдетиняване.


А иначе Ния Лютакова е завършила Университета в Грьонинген, Нидерландия, като бакалавър по психология и магистър по клинична невропсихология. След дипломирането си се връща в България, където три години работи с деца от аутистичния спектър. В момента е част от екипа на фондация "За нашите деца" като психолог на деца в риск. На практика Ния се грижи за душите на деца, станали жертви на насилие, деца с изоставане в развитието си, както и деца под защита (поверени на институционална грижа и деца в приемни семейства). Групата, с която в момента се занимава, е съставена от деца от нула до седем години и техните семейства.


Какво се случва в главите на децата по време на пандемия?




- Както възрастните, така и децата имат различни характерови и личностнови особености. Поради тази причина се наблюдават многообразни поведения у тях, на базата на които можем да правим заключения за случващото се в главите им. Това е особено валидно за деца на по-ниска възраст, които все още не са овладели до достатъчна степен речевите си умения като инструмент да изразяват чувствата и емоциите си. Например тревогата и безпокойството при децата най-често може да се изразят като проява на свръхприлепчиво поведение - децата постоянно искат да бъдат до родителите си и срещат трудности при раздяла.


Заедно с това могат да бъдат забелязани и нарушение в съня, раздразнителност, агресивно или оттеглено поведение. Не на последно място тревожността може да се прояви и под формата на психосоматична симптоматика. Или иначе казано, липсата на изразяване на тревожността, страха и тъгата се проявяват чрез болки в стомаха, главата или тялото, без да има медицинска причина за това.


Независимо на каква възраст са децата нарушаването на рутината в ежедневието им, загубата на контакти с други връстници или членове на разширеното семейство (баби, дядовци и др.), ограниченото физическо движение, зачестяването на конфликтите в семейството като резултат от изолацията са фактори, които водят до повишаване на емоционалното напрежение у децата. Въпреки това е важно да помним, че децата са изключително устойчиви, но имат нужда от подкрепата на възрастните, за да се адаптират към настоящата ситуация. Както и всяка друга такава, която води до загубата на чувството за сигурност.

Как можем да обясним разбираемо и без да ги плашим, какво се случва и как да се справят в тази ситуация?

- Най-важното е да съобразим информацията с възрастта на децата и да не ги лъжем за случващото се. Например при по-малките деца можем да се опитаме да направим паралел с грипа и какво се случва, когато сме болни, грипната ваканция, какви мерки взимаме, за да може ние и другите около нас да сме здрави. Правилото е, че едно дете задава въпроси, когато е готово да чуе техния отговор. Децата имат нужда да получат обяснение за всички промени, през които преминават, защото те не са просто пасивни участници в пандемичната обстановка.


Възрастните често сме склонни да забравяме за това, тъй като ние сме тези, които поемаме основния удар на преструктуриране на ежедневието и преразпределението на задачите и отговорностите. Важно е да се уверим, че водим този разговор, когато сме спокойни и имаме време да отговорим подробно на въпросите на децата. От изключително значение е и умението да рефлектираме върху разбирането на децата, както и чувствата, които изпитват в резултат от дадената от нас информация. Това може да направим, като задаваме въпроси, свързани с темата, без това да бъде под формата на изпитване.


Също така родителите могат директно да назовават чувствата, които виждат у децата си, като по този начин ги валидизират. Всяко дете има право да се чувства тъжно, носталгично, ядосано, уплашено или объркано. Като назоваваме тези тези чувства, у децата се създава усещане, че са разбрани, че тези емоции могат да бъдат изразявани и че не са срамни. Резултатът от това е намаляване на тревожността и усвояването на нови умения за израз на тези чувства вместо тяхното потискане или демонстрацията им по неподходящ начин.


Какво е доброто и какво е проблемното при ученето онлайн? Как да компенсираме социалния живот на хлапетата и как се възпитава чувството за общност, когато децата не са в реалната си среда в училище?


- Предимството, което родителите споделят за онлайн обучението, е, че отпадат много ангажименти около логистиката, свързана с изпращането и взимането на децата от и до училище. Това обаче носи и своя негатив в ситуация на пандемия и социална изолация. По конкретно времето, което се спестява, не се оползотворява в извършването на други дейности извън дома като спорт, културни мероприятия или среща с близки, роднини, приятели и връстници. При семейства с повече от едно дете на различна възраст родителите трябва да могат да осигурят необходимата техника на малчуганите си, така че да може потребностите на всяко от тях да бъдат задоволени.


Може да се каже, че най-голям плюс на онлайн образованието е, че децата бързо започват да използват интернет пространството за цели, различни от развлекателните. Както и че до известна степен ги прави по-гъвкави и независими относно начина, по който изпълняват поставените им задачи. За някои деца с хиперактивност обучението в домашна среда може да предостави обстановка с по-малко стимули, претоварващи сетивата, с която да се улесни тяхната концентрация.


За съжаление в някои случаи, в които децата имат проблем с усвояването на учебния материал и чиито родители са претоварени с работни задачи и/или нямат необходимите педагогически умения, могат да се появят много конфликти. Например родителят може да се почувства ядосан, фрустриран или безсилен от "бавното" разбиране на уроците от страна на детето. А това от своя страна да доведе до занижена самооценка у него или отказ да полага усилия като резултат от липсата на търпение на родителя.


Като най-проблемни в онлайн обучението в ситуация на пандемия се отчитат нарушаване на рутината в ежедневието, липсата на социални контакти, както и пренатоварване на нервната система в резултат от многобройните часове, прекарани пред екраните. Нека не забравяме, че училището не е само институция, която образова децата академично, но и място, където децата учат различни социални умения като създаване на приятелства, работа в екип, както и да отстояват себе си. Има много изследвания, които показват, че децата учат не само когато имитират възрастните, но и своите връстници - това липсва в онлайн образованието.


А как да помогнем на децата да развиват чувството си за общност? Социалните умения не се придобиват само с прекия контакт с другите. Част от тези умения са свързани и с начина, по който можем да вербализираме чувствата и емоциите си и да разпознаваме и тези на другите. В ситуация на изолация тези умения могат да бъдат развивани с подкрепата на родителите чрез разговор и валидизиране на емоциите у детето. Когато говорим за деца в предучилищна и начална училищна възраст, в допълнение на прякото общуване родителите могат да използват и техники като ролеви игри и рисувателни задачи.


Родителите могат да разиграват различни сценарии с децата си, в които да им поставят социални проблеми, и заедно с тях да изследват възможните реакции в тях и техните последствия. Например: "Какво можем да направим, ако сега сме на площадката и друго дете дойде и те удари." Не на последно място могат отново да бъдат използвани новите технологии, които да осигурят време за разговор с другите важни за детето хора. Можем и да окуражаваме децата да пишат писма или да нарисуват рисунка за онези, които не могат да видят.


Какво споделят най-често децата?


- Когато говорим с децата открито и честно, отчитаме техните емоции и пъстротата на вътрешния им свят, без да ги подценяваме заради фактори като "крехката им възраст" - те са отворени да споделят всичко с нас. Децата говорят за мечтите си, за страховете си, за фантазиите си, за разбирането си за света и тяхното място в него. Те невинаги споделят това с думи. Именно заради това е важно да ги наблюдаваме, да участваме в играта им и да следим техните реакции. По този начин те разкриват себе си, нуждите и потребностите си.


Какво ние като родители можем да научим от децата днес?

- Децата винаги са били източник на вдъхновение. Те по всяко време са готови да откъснат едно листо и да го превърнат в рибарска въдица. Те са изследователи, които винаги могат да ни предизвикат с въпросите си, на които очакват отговор. Децата са интуитивни, гъвкави, адаптивни, жизнеспособни и неуморими. Можем да се учим от тяхната непринуденост, от начина, по който преследват интересите си, истината за света и откритостта, с която подхождат към него.


Има деца, които винаги са били принудени да учат дистанционно, да са извън обществото си поради физически или психически дадености. Какво не знаем за тяхното ежедневие? Как се възпитава съпричастност и емпатия у другите към тях?


- За съжаление много деца, които имат изоставане в развитието, физическо или психическо увреждане, както и голяма част от децата, останали без родителска грижа, които са настанени в институции, изпадат от социума и са социално изолирани. Това се превръща в една жестока реалност за тях и семействата им. Родители на деца с различни увреждания често са споделяли, че премислят многократно как и кога биха могли да се разходят в парка, така че детето им да се чувства добре, как и къде да запишат детето си на детска градина или училище, така че да бъде подкрепено по най-подходящия начин. Струва ми се, че месеците на карантина, през които не можехме да излизаме свободно, фрустрацията от липса на контакти и подкрепяща среда могат да онагледят голяма част от ежедневието на деца с увреждания и техните семейства.


Относно възпитанието на емпатия и съпричастност - това може да бъде направено, когато открито и без страх подхождаме към различните от нас. Отговорност е на обществото и възрастните да бъдем образовани по темата за така наречените различни деца, защото, когато знаем, не се страхуваме, не възпитаваме стереотипи и не подхранваме стигмата срещу тях. Децата копират отношението на възрастните и техните реакции към различните. Окуражаването и развиването на емпатия и съпричастност се случва през личния пример, общуването и игрите.


Как ти градиш връзка с децата? Като психолог, но и като човек.


- Всяко дете, както всеки възрастен, иска да бъде изслушано, чуто и разбрано. Градя връзка с децата, като говоря на техния език, играя с тях и следвам въображението им, чрез което те изразяват себе си. Наблюдавам техните реакции и отговарям на тях. Показвам им, че съм искрено развълнувана да ги опозная, както и отговарям честно на въпросите им.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 893 Неутрално

    Клишета, наредени едно след друго. Може и да впечатлят средностатистическата домакиня, защото много се доближават до този тип мислене и речник.
    Авторката със странното име Ксим-Моасе доста допринася за "качеството" на матерялчето с въпросите си.

  2. 2 Профил на 1001
    1001
    Рейтинг: 1895 Весело

    Аз имам дно въпросче как с листо ловят риба в Холандия

  3. 3 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3771 Неутрално

    Много дълга статия. Накратко, децата имат нужда от внимание и обич. А родителите днес, са прекалено заети. Остават компютъра, таблета, смартфона. Тези, които имат баба и дядо свободни - печелят. Но, те са единици.

  4. 4 Профил на 1001
    1001
    Рейтинг: 1895 Любопитно

    До коментар [#1] от "nhh18551388":

    Проверих има такава дали знае че я хвалят не знам, снимката е малко стара взета от нитернет

  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2561 Неутрално

    Много дълга статия. Накратко, децата имат нужда от внимание и обич. А родителите днес, са прекалено заети. Остават компютъра, таблета, смартфона. Тези, които имат баба и дядо свободни - печелят. Но, те са единици.
    —цитат от коментар 3 на Vlado Nikolov



    До коментар [#3] от "Vlado Nikolov":

    А бе вие деца имате ли и въобще общували сте с деца?! Децата имат нужда само да ЗНАЯТ,че техните родители ги обичат. И не - децата нямат нужда постоянно родителите им да се навъртят около тях и да ги засипват с внимание и обич. Точно обратното - децата обичат да играят с други деца,а не да си говорят с възрастни.

  6. 6 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4223 Любопитно

    Едва ли децата ще превърнат листо във въдица, по-скоро в лодка, самолет, кораб - въобще нещо по-мащабно, въдицата обикновено не е градивен елемент нито във въображението им, нито в понятийната им система. Да не би младата психоложка под "въдица" да е имала предвид нещо с което да уловят въображаем предмет, игра, приказка? А може някаква електронна игра?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK