За ОНЯ разговор

© Капитал

• Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids, което излиза традиционно преди началото на учебната година. Всички текстове от броя можете да намерите тук, а списанието на "Капитал" в PDF файл можете да свалите от тук.

Доктор Радосвета Стаменкова е идеалният човек за точно този разговор. Защото, освен че е изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП)*, тя умее с чувство за хумор, забавно и професионално да говори на децата и техните родители по сериозни, но и леко притеснителни теми. Като секса например.

Д-р Стаменкова е завършила Медицинска академия - София, но за кратко работи като лекар в стандартния смисъл на думата. Специализира в Института за обществени и политически науки на американския университет "Джонс Хопкинс" в Балтимор, Мериленд, както и в редица други обучителни програми и следдипломни квалификационни тренинги. Това й помага да се формира и изявява като експерт и обучител в областта на развитието на гражданското общество, здравната превенция, управлението на НПО и в разгръщането на интердисциплинарни стратегически партньорства в България и в Централна и Източна Европа. Тя е един от малкото европейци, които са част от глобалната мрежа Synergos Senior Fellows - престижна група от НПО лидери от цял свят, които си партнират в стремежа към социално отговорни промени в глобален план.

Рада Стаменкова има зад гърба си успешно управлявани над 70 макропроекта в областта на здравеопазването, образованието, социалното включване и човешките права. Основните целеви групи, с които работи, са млади хора, учители, здравни специалисти, медии, НПО, общини, ромска общност, лишени от свобода, хора, живеещи с ХИВ, младежи в институции и със специални образователни потребности.

Да започнем направо с основния въпрос - нужно ли е да проведем "оня разговор"?

- Имаме новина, ама вие си знаехте, предполагам: ДА, трябва да говорим с децата си не само за нещата около здравето и пубертета, изобщо трябва да говорим с тях по всевъзможни теми. Не набързо, не като спускане на заповеди или като на инструктаж, а с изслушване и зачитане и на двете страни. Може като щрауси да си забием главите в пясъка, но бурята няма да отмине и вакуумът, оставен от нашето нежелание и неможене, ще бъде запълнен: ако имаме късмет - с нещо добро, ако не - с каквото дойде. За сметка на децата ни е.

Кога е най-доброто време да се подхване темата?

- За да може родителите да говорят с децата си за пубертета, съзряването и - о-ужас, о-срам! - за секса, между тях трябва да има изградена доверителна връзка. Тя не се създава с магическа пръчка за една нощ, а се гради постепенно и за това трябва да се полагат усилия. С други думи, ако искате да говорите с тийнейджъра у дома, трябва да сте го "разприказвали" като първокласник. Да, заети сме, цепим минутата, работим като луди, носим проблемите с вкъщи, но въпреки това трябва да намираме време да говорим с децата си. Да подариш на детето си време е най-хубавият дар.

А иначе, когато говорим за превенция и за нещата от живота, следваме основното правило в здравното и сексуалното образование - информацията трябва да предхожда събитието. Давам пример: по нашите географски ширини първата менструация идва около 12-ата година на момичетата. Това значи, че момичетата трябва да имат информация за това какво е менструален цикъл преди това, за да избегнем сценарии от типа на "Птиците умират сами". Да съобщиш на 16-годишно момиче, че жените имат менструация, означава, че сте закъснели с 4 години.

Кой трябва да подеме този разговор и как да се подготвим?

- Зависи. Понякога е добре да изчакаме детето да заговори, да попита. Това, ако се върнете на предходните точки, става основно тогава, когато то е свикнало да разговаря и споделя с вас. Да си знаете, че често децата ни питат по горещи теми, защото са чули нещо - в градината, в училище, на детската площадка - и искат да проверят, от една страна, информацията, от друга, вас - дали знаете, ще се окажете ли на ниво? Ако сте се оказали неподготвени или не знаете защо пита детето, можете да отвърнете на въпроса с въпрос: "А ти как мислиш и какво знаеш по този въпрос?" Не толкова, за да се избегне вицова ситуация от сорта на "Мамо, какво значи върджин?", последвано след неловки обяснения от "А какво значи тогава екстра върджин?", а защото въпросът най-вероятно е провокиран от нещо и е добре отговорът ви да не бъде ваден от контекста.

Понякога разговорът ще трябва да го поведете вие, независимо от предразполагането, като част от някакъв друг разговор. А подготовката е като делото на давещите се - тя е в ръцете на самите давещи се. Децата ни не идват с инструкции и няма магистратура по родителстване. Ние се учим в движение, понякога по метода на пробите и грешките. Но затова има споделяне, социални мрежи, форуми, специалисти - за да не сте (съвсем) неподготвени.

Трябва ли да се използва "детски" език в това обяснение?

- На този въпрос няма единодушие при родителите. Моето лично мнение е, че колко повече избягваме "детския" език, толкова по-добре. Думите са велика сила и е хубаво да се използват по предназначение. Което автоматично значи, че е добре да не се ползват и вулгаризми или уличен език - върви за вицове в компания, но не и когато си говорим с детето за съкровени неща. Тук не става дума само за това, че идеята за децата, дето ги носи щъркелът, не работи - става дума за това, че ако може да редуцираме ползването на думи като "пипито", "пилето" и не знам още какво, бихте спестили конфузи в бъдеще - и колкото и да звучи странно, ако не знаем как да наречем половите органи пред детето, добрият стар латински винаги помага - щом помага на лекарите от векове да не им разбират пациентите, та на едни родители ли няма да помогне?! И последно, особено при тийнейджърите - говорете без умалителни, че после цели поколения младежи неизкоренимо говорят за "парички" "кредитче" и "пържолка".

Какво е важно да се каже на децата за секса?

- Въпросът за секса обикновено се предхожда от един друг въпрос, който често е един от първите: "Как съм се появил/а аз?" В далечното време, когато ме вълнуваше този въпрос, майка ми се беше подготвила страхотно - извади книжките на Мари-Клод Монжо "Бебе на нулева възраст" и "Как съм се появил аз" и заедно прочетохме, разгледахме картинките и си поговорихме. По-късно в училище от съученици чух по-хард версията, но тя се надгради от вече чутото и обсъдено у дома.

Аз лично не съм "изпитвала" родителите си, но мен са ме подлагали на разпит и като родител, и като майка на съученик, и като обучител, за да ме проверят дали ще издържа. Оцелях. Колкото и да искаме да ги предпазим, когато говорим на децата за секса, не трябва да ги плашим - това не е страшно и срамно нещо, а е начинът, по който се възпроизвеждаме и по който показваме обич и доставяме удоволствие. Моментът с удоволствието е най-трудната част за говорене с родителите, но бъдете спокойни - децата ви надали ще искат от вас баш тази част да изговаряте заедно. Неудобно им е, както на вас.

Заблудени ли сме като родители относно това, което децата знаят вече за секса, когато започнем да говорим с тях за него?

- Почти винаги. Те знаят много, доста повече, отколкото ние си представяме и отколкото те казват, че знаят. Има пет основни източника на информация, от които подрастващите научават за нещата от живота, секса, вселената и всичко останало: 1. Родителите и семейният кръг (когато доверителната връзка с родителите не се случи, често в ролята на подкрепящ възрастен влиза по-голям брат/сестра или любима леля/вуйчо); 2. Училището; 3. Приятелската среда, връстниците; 4. Специалистите; 5. Медиите и интернет. Тези пет източника в различни периоди от живота на детето ви имат различен превес - естествено и логично през турбуленциите на пубертета семейството и училището са изместени от приятелския кръг като главен герой. И затова са важни основите - за пореден път виж предишните точки.

В последното десетилетие всички други източници са буквално пометени от интернет и социалните мрежи/медии. Фалшивите новини, педофилите в интернет, онлайн тормозът са нещо, с което е трудно да се справим - по "наше време" (мразя това клише) такова животно нямаше. Една снимка в инстаграм и един статус във фейсбук могат да те превърнат в социален парий за 24 часа, а животът и здравето ни могат да бъдат поставени на карта от фалшиви новини.

Как да се оправим? Рецептата е проста, но трудна за изпълнение: научете децата си на критично мислене, на четене с разбиране, окуражавайте ги да си/ви задават въпроси, да търсят второ, трето мнение, стимулирайте ги към себеуважение и зачитане на другите. Не можете да ги защищавате цял живот, но можете да им помогнете да си изковат меч и да си изработят удобна броня за защита на най-уязвимите места.

Различна информация ли да даваме на момичетата и на момчетата?

- Не. И момичетата, и момчетата искат да знаят не само за себе си, а и за заобикалящия ги свят. Нормално е да искат да знаят как са устроени не само те самите, а и представителите на другия пол (няма трети пол, това нали си го знаете?). Като родители е добре да започнете с разговор на тема "аз и моето тяло". За другия пол можете да говорите по-късно - ако вкъщи има по-малко братче или сестриче, разговорът идва рано и от само себе си, ако не, идва на детската плошадка, когато детето забележи, че някои пишкат клекнали, а други - прави. През пубертета, в училище, вашите деца научават за съзряването заедно в клас. Вече не ги делят на момчета и момичета за целта (освен когато им обясняват за дамските превръзки, която празнина момчетата спокойно могат да запълнят вечер пред телевизора - забелязали ли сте, че рекламите за дамски превръзки обикновено са по време на вечеря, когато цялото семейство се е събрало).

А за сексуалната ориентация да говорим ли? И как?

- Горещ картоф е тази тема. И по нашите географски ширини трудно се говори по нея. Честно казано, не мисля, че познавам родител, който си казва "Ех, дано детето ми е хомосексуално" - и това не задължително е поради закостенялост и запушеност. Родителите обичат децата си и искат те да имат щастлив живот. В нетолерантно към сексуалните малцинства и изобщо към малцинствата общество безоблачен живот е доста по-труден, ако не си "като другите", в мейнстрийма.

Родителите на хомосексуални деца също като децата си преминават през труден период с различна продължителност и различен изход - от пълно отрицание до приемане и подкрепа. А родителите на "другите" деца могат да помогнат нещата да мръднат напред, като говорят за това у дома - в държава, в която най-голямата обида към съдията по футболни мачове е "п------т", а думата "джендър" се превърна в синоним на горната, разговорът за думите, силата им и приемането на различните е много важен. Ние не се разбираме основно защото не се познаваме. Ако променим подхода, току-виж след някоя и друга година можем да приемем и ромите като потенциална градивна сила, а не като проблем.

С какви табута (вътрешни, манталитетни, лични) се налага да се борим в момента, за да сме полезни за децата си и като ги научим отрано на сексуална култура?

- Много са. И различни. Балканските нрави не са предразполагащи към подобни разговори. Не е далече времето, в което е властвала максимата "Дете се целува само докато спи", а бабите ни възмутено възкликваха: "Това го говориш пред баща ти и после с тази уста ядеш!" Та на днешните родители се пада трудна задача - хем да говорят с децата си, често без със самите тях да е говорено у дома по темата, когато са били деца, хем да се борят с фалшиви новини и невидими интернет заплахи, от които не разбират много-много. Трудно се преодолява и желанието да сме свръхпротективни, да дадем на децата си възможността да бъдат самостоятелни, да зачетем мнението и желанията им, да си признаем, че детето е пораснало.

Къде родителите и тийнейджърите могат да потърсят още информация по въпроса за секса и сексуалното възпитание?

- На сайта ни www.safesex.bg, както и на много други, но професионални места в интернет. Можете да ни пишете с въпрос и ще ви отговорим или ще си поговорим за това как да говорите с децата си. Дължите им го!