Да искаш и да можеш: как децата със специални потребности учат дигитално

© Reuters

Петокласникът Георги е с увреден слух и зрение. Майка му първо му помага да сложи раницата си на гръб, което му подсказва, че е време за учене. Следва сваляне на раницата и отварянето й. Вътре всеки ден са приготвени символите на учебните предмети, които има в съответния ден. Георги открива всеки от тях и след това има малко време, за да се настрои за час.

По време на наложилото се електронно обучение той продължава заниманията с ресурсния си учител Доротея Гористанова-Дачева, но от вкъщи, а рутината с раницата се повтаря, за да го задържи в обичайната среда.

Часът, макар и пред екрана на компютъра, започва по същия начин, както и в училище - с предварителна подготовка. "В това време ние с майката обсъждаме с каква нагласа е детето за часа. Това е нужно, за да разбера с какво темпо ще работим, колко и какви задачи ще му поставя. Ако е достатъчно мотивиран и концентриран, започваме. Следват моите инструкции към майката, които двамата заедно трябва да изпълнят", разказва пред "Дневник" ресурсният учител Доротея Гористанова-Дачева от училище "Петко Рачев Славейков" в Бургас.

Подчертава, че работата с всяко дете със специални образователни потребности (СОП), какъвто е този неин ученик, е специфична. Съобразява обучението с това какво детето може да направи в домашни условия. С майка му обсъждат какви възможности има и му дават право да избира какво предпочита. "Понякога се оказва, че той избира нещо различно от това, което ние бихме желали, но тук вече е и моята роля - да съобразя последващите задачи с този избор".

СОП децата

Точни данни за това колко са децата с увреждания и затруднения в развитието си в България няма. Предполагаемият брой е около 32 хиляди. По информация на министерството на образованието през учебната 2018-2019 г. 22 035 от тях са посещавали училища и детски градини. Въпреки националните усилия обаче децата с увреждания продължават да са една от най-изолираните и невидими групи в обществото.

Според оценката на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование едно от пет деца с увреждания и специални потребности не получава допълнителна подкрепа и рискува да остане извън образователния процес. С въвеждането на дигиталното образование заради коронавируса тези деца са може би и повече поради липса на устройства и подходящи учебни ресурси.

© Reuters

"Децата като цяло изстрадаха периода на изолация. На фона на общата ситуация децата със специални потребности бяха двойно ощетени поради препятствията и пред ефективно провеждане на различни терапии. За голяма част от тях рутината, неизменчивостта са важни и прекъсването на реалните занятия ги лиши не просто от живото присъствие, но и от комфорта на структурираното ежедневие", коментира пред "Дневник" Марина Арнаутска - старши ресурсен учител и член на екипа на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в София-град.

По думите й при работата с деца е решаващо взаимодействието със семейството - за успеха на дистанционната работа е добре да се партнира с подкрепящ възрастен.

Дигиталното обучение: необичайно, но ефективно

Според Арнаутска пред алтернативата да нямат никакво обучение, електронното обучение е категорично за предпочитане при децата със специални потребности. Тя не успява да работи с тях онлайн така, както на живо, но е открила нови интересни начини за работа: "С малките деца, но не задължително само с тях, най-често играем, работим с пластилин, апликираме, режем - всеки от своята страна на компютъра, но пък със споделена емоция. Могат да се вмъкват комплекси с двигателни упражнения, да се правят забавни образователни ресурси за конкретното дете, да се подбира подходящо на целите учебно съдържание, ако устройствата позволяват, може да се рисува съвместно на бяла дъска".

Доротея Гористанова-Дачева работи с 9 деца със СОП - с част от тях в електронна среда, а с другите - в училище. Заниманията в електронна среда траят 20 - 25 минути. "С някои от децата се работи синхронно, а с други асинхронно. Всичко зависи от спецификата на нарушенията им, спецификата на учебното съдържание и предпочитанията на родителя", казва тя. И също като колегата си допълва, че често й липсва физическият контакт, който е много важен в работата й.

Марина Арнаутска отбелязва, че не всички деца, с които работи в реална среда, са се включили в дистанционното обучение. Най-честата причина е липсата на устройства. "Наложи се да работя с момиче в 11 клас през телефон, при това стар апарат. Обменяхме снимки на тетрадки, мисловни карти, пусках аудиофайлове и правих анализ на произведенията. Беше необичайно, неудобно, но ефективно", спомня си тя.

Екранът може да е сериозен обучителен ресурс

За всички деца е противопоказно продължителното стоене пред екрана. За децата със специални образователни потребности обаче ситуацията е по-сложна: не се препоръчва те да ползват електронни устройства повече от 30, максимум 40 минути на ден. За някои деца от аутистичния спектър екранното време е напълно противопоказно. Проблемът изглежда почти нерешим, но в последните месеци учителите се научават да го заобикалят - най-често използвайки помощта на родители и близки на учениците.

"Имаше две деца в детската градина от аутистичния спектър, които имат влечение към устройства. С тях работата в реална среда е с много предизвикателства, но се оказа че този "враг" - екранчето, може да е сериозен обучителен ресурс, чрез който да се прокарат образователни цели", разказва Марина Арнаутска. Тя обаче подчертава, че основни неща като изграждане на социални умения се постигат само в група с други деца.

По думите й, за да се пазят децата със СОП от напрежение, което може да усложни състоянието им, е нужно да се осигури гарантирана достъпност до лесна за ползване платформа, разполагаща с разнообразни ресурси, като ползването на тази платформа да стане рутинно, а не да се свързва само с кризисни ситуации.

Специалните платформи - учител под ръка

Едно от решенията, които образователното министерство предложи в разгара на коронавирусната криза, беше достъпът на ученици и учители до редица безплатни платформи. Децата с увреждания обаче останаха встрани - те са нуждаят от ресурси, съобразени с техните потребности, които са оскъдни, не се откриват лесно на едно място или не са общодостъпни.

Една от възможностите за тях се оказа порталът за безплатно образование "Кан Академия", където има ресурси за обучение на деца с увреждания или специални нужди - с нарушено зрение, с увреден слух, с аутизъм или друг вид СОП. Детското мобилно приложение на платформата - Khan Academy Kids, е препоръчано от Google Play през 2019 г. като 1 от петте най-подходящи приложения в подкрепа на семейства с дете в аутистичния спектър. Редакторите посочват важността на интерфейса на приложението и наградите, помагащи на децата да остават фокусирани и мотивирани.

© Reuters

Столичното училище за деца с увреден слух "Проф. д-р Дечо Денев" използва платформата eFESTO с дигитализирано образователно съдържание за деца с увреден слух от началното образование, каза пред "Дневник" председателят на Съюза на глухите в България Николай Нинов. В пловдивското училище за деца с увреден слух "Проф. д-р Стоян Велинов" се прилага и използва безплатното мобилно приложение Tesi Tool, насочено към деца с аутизъм, езиков дефицит и увреден слух и говор.

Наскоро УНИЦЕФ, заедно с министерството на образованието и Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в София започнаха разработването на първата по рода си в България дигитална образователна платформа за деца със специални потребности. Тя ще съдържа видеоуроци, предназначени за развиване на различен тип умения за децата със СОП, подбирани и създадени от специалисти психолози и ресурсни учители, които работят на терен с децата и безплатно достъпни до всички деца, родители, учители и специалисти.

"Много организации вече се свързват с нас да предлагат разработени материали по различни поводи и проекти, насочени към различни групи деца, така че идеята е в тази платформа да обединим максимално много ресурс, който да е подходящ, адаптиран за нуждите на децата със СОП", разказва пред "Дневник" Мария Янкова, програмен директор "Образование" в УНИЦЕФ България.

През платформата ще могат да се се правят тематични дискусии, включително за родители. Ще има възможност за чат на живо и онлайн консултации, както и контакти със специалисти към регионалните центрове за подкрепа и училищата, детските градини, социалните услуги в цялата страна, за да може всеки родител лесно да се ориентира и ако има нужда от консултация със специалист, да се свърже с него.

До края на годината се очаква тя да бъде пусната за тест сред потребителите.

Още интересни теми, свързани с дигиталното образование, може да следите в групата Образование 4.0.