Невидими и безгласни: Как медиите в България пишат за децата

Невидими и безгласни: Как медиите в България пишат за децата

© Associated Press



Невидими и безгласни. Така най-често присъстват децата в българските медии. Те пишат за тях схематично, обобщаващо и без конкретика. И по повод информация за образование, за инциденти, за насилие и криминални прояви. Децата често са предимно "жертви", а когато са представени като герои, то тогава "мъжеството" им се описва силно преувеличено и като нехарактерно дори и за възрастните. Темите за наркотиците и различните зависимости, както и за културни интереси или спортни прояви са приспани заради пандемията от коронавирус.


Това са част от изводите на академично и първо по рода си изследване "Как медиите в България отразяват деца? Какви са нагласите на журналистите и студентите към детските права" *, изготвено по проект на УНИЦЕФ България и Асоциацията на европейските журналисти-България и представено в петък (5 март).


Децата са тема, ако има пожар, катастрофа или насилие


Инцидентите - пожари, бедствия, катастрофи, както и насилието над деца и криминалните прояви, извършени от или срещу деца заемат най-голям дял от теми, през които медиите пишат или съобщават за деца. "Този резултат не е изненадващ, тъй като работа на журналистите е да отразяват извънредните събития, онези, които се явяват изненадващо и непредвидено. В повечето случаи те са с негативен характер - пътнотранспортни произшествия, удавяния, пожари, падания от високо и пр. В тези материали децата са предимно жертви - както на собствените си действия, така и на постъпки на възрастните или на немарливост на институциите.




Макар и по-малобройни, има и текстове, които имат и позитивно послание - предотвратяване на инцидент; спасяване; помощ и взаимопомощ и пр. В тези случаи децата са представени като герои, проявили се в тежка ситуация и демонстриращи мъжество, което в общия ред се описва като нехарактерно дори и за възрастните", пише още в доклада.


Жертва отново и отново


"При материалите, засягащи насилието над деца, както и криминални прояви, извършени от тях е възможно по-често да се нарушават правата на децата (публикуват се снимки, данни и информация, която може да доведе до идентифициране на детето; до опозоряването му днес и в бъдеще; до вторичната му виктимизация и т.н.)", пише в проучването.


Авторите отбелязват, че при тези случаи работата на журналистите и тук е двойна - "от една страна, да внимават за подбора на думи и послания по теми, свързани с деца, от друга - да обясняват защо опубличностяването (преди всичко в социалните мрежи) на детския живот представлява опасност от особен порядък".


"Притеснителен е високият брой на случаите на инциденти и насилие, покрай които децата попадат в медиите. Когато едно дете попадне в новинарския поток с такава тема, е твърде вероятно то да стане обект на вторична виктимизация. И в такива случаи поставянето на ТВ маска (закриването на лицето) не е достатъчно, има много други белези, по които детето може да бъде разпознато, а е твърде вероятно вече и да е обект на мерки по закрила", каза при представянето на доклада Диляна Кирковска, експерт на Съвета за електронни медии (СЕМ). Според нея в такива случаи трябва да се търси родителско съгласие и становище от Агенцията за закрила на детето.


"Много е важно личните данни на децата да бъдат запазени и с тях да не се злоупотребява. Апелът ни е с оглед и на започващата предизборна кампания, в която самоличността, правата и най-добрият интерес на децата трябва да бъдат зорко пазени от злоупотреба". Това коментира и Георги Иванов, главен експерт в дирекция "Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация" в агенцията.


Иванов уточни, че институцията оказва надзор над работата на социалните работници, които подкрепят семействата по индивидуални казуси, "но имаме готовност да подкрепим и публични дебати и сътрудничество между професионалисти, неправителствен сектор и медии в името на общи стандарти за работа с деца".


Матурите, дистанционното обучение, кандидатстването за детски градини и ясли са темите, през които децата също много често влизат в дневния ред на медиите. В голяма част от материалите са с актуален събитиен повод и непосредствено свързани с мерките, които институциите предприемат.


"В тази тема децата най-често се явяват като реципиенти на мерките, които институциите предприемат за тях, а медийното им участие се разглежда като начин за верифициране на успеваемостта на тези мерки. Изключение правят материалите, в които децата са творци на собствената си съдба, а учителите са в ролята на подкрепящи и съдействащи за успехите им - олимпиади, отличия и други", е записано в изследването.


Маргинализираните теми - наркотици и зависимости


Изследването показва, че в медиите се развиват минимално количество материали за спорт, култура и изкуство, свързани с децата. Това са теми, през които децата трайно са представени в позитивна светлина, но те не намират достатъчно място в българските медии. "Темата за насилието между децата в изследвания период също е по-скоро в периферията на медийното внимание. Тя не влиза в дневния ред, доколкото в конкретния времеви отрязък няма събития, които да я пораждат. Най-вероятно е затворените училища също да са някаква причина за това", пише още в доклада.


В него се отбелязва, че "напълно отсъства темата за превенцията на насилието между децата, която е с постоянно високо ниво на актуалност". По същия начин стои въпросът и с темата за наркотиците и другите зависимости у децата. "Темата е маргинализирана, въпреки че в средата на май 2020 г. регионалният офис на Световната здравна организация оповести подробен доклад "На фокус: здравето и благополучието на юношите", в който българските младежи и девойки се нареждат на първите места в Европа сред връстниците си по консумация на алкохол, цигари и канабис. Така на практика един голям социален проблем е останал необговорен от медиите поради изместването му от други теми", пише още в проучването.


"Като общо заключение изследването показва познаване от страна на журналистите и спазване на основни професионални и етични правила, особено по отношение на снимането на деца. Етичната ангажираност на медиите обаче не се изчерпва единствено с правилата за заснемане. Включването на децата по смислен начин в самото медийно съдържание остава едно от най-значимите предизвикателства", коментира доц. Вяра Ангелова, съавтор на доклада. "Като цяло студентите осъзнават проблематичността в заснемането на деца. Влиянието на медиите обаче изглежда по-силно от това на образованието. Студентите "заучават" утвърдени модели, ползвани в телевизиите; прокрадват се и модели от жълтата преса", каза проф. Снежана Попова, съавтор на доклада.


* Автори са доц. дн Вяра Ангелова, доц. д-р Жана Попова, проф. дсн Снежана Попова, а статистическата обработка на данните е на Светослав Митев. Пълният текст на доклада - тук.


Докладът обхваща анализ на съдържанието на 12 медии в периода 1 юни - 31 юли 2020 година, както и 45 дълбинни интервюта с журналисти и микроизследване на студентски нагласи към отразяване на деца в медиите с общо 108 участници. Изследването е правено в "отклонена" от обичайната по редица параметри ситуация заради разпространението на коронавирус, уточняват авторите.


Видео от представянето на доклада - тук

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK