Разказът "Череши", по който писаха седмокласниците

Разказът "Череши", по който писаха седмокласниците

© Юлия Лазарова



На изпита по български език и литература, който е част от националното външно оценяване, седмокласниците днес писаха подробен преразказ от името на неутрален разказвач. Той бе по "Череши", разказ от Захари Карабашлиев, написан специално за изпита. В него той е използвал елементи и от други свои произведения. "Дневник" публикува разказа, който бе изпратен до медиите от Министерството на образованието. Отговорите на теста, който също бе част от изпита, можете да видите тук.


Не бях стъпвал в селото на баща ми от петнайсетина години. Това, че единайсет от тях съм прекарал в Америка, сигурно ме оправдава. Донякъде. Защото винаги, когато се връщах в България, бях зает с много по-забавни неща да върша, хора да виждам, някъде да съм... Часовете ми - винаги преброени, а селото, така или иначе, няма къде да избяга. Пък какво и да му гледам, село като село - добруджански чернозем, старци, ветрове...


Този път обаче нямаше как да откажа на майка ми - трябвало да се оправят документи, свързани с наследствените ниви и имоти. Леля ми била намерила добър купувач за къщата на баба и дядо. Качихме се в старата кола на майка ми и тръгнахме, тя бърбори нещо, аз - намусен, карам. Селото се намира на двайсетина километра на север от Варна.




За разлика от бледите ми спомени, в които основната задача, докато шофирам, бе да избягвам дупки в настилката, сега отбелязвам, че пътят е почти отличен - колата лети по гладкия асфалт. Началото на лятото е. Полята - в зелено и жълто, тук-там яркочервени петна макове, небето синьо, облаците перести. Пейзажът е като снимка от лъскав календар, отворен на месец юни.


От пътя за Добрич отбиваме наляво и караме няколко минути в шарената сянка на нещо като тунел от орехови дървета. А ето я и табелата на мястото, в което прекарвах ваканциите си.


Спираме до парка в центъра на селото - акациеви дървета, тополи и люляк - оазис в летните дни на детството ми. Очаквах, че ще е опустошен, но съм изненадан, че пейките в парка са здрави, тревата е добре окосена, дърветата - поддържани и нито една от новоинсталираните лампи не е счупена. Минаваме по мостчето, стигаме до паметника. На пиедестал от поне 30 метра е изправена скулптура на войник с шинел в цял ръст, гледащ на север. Под него са десетките имена на загиналите във войните за национално обединение. Чета имената им. Всички до един са по-млади от мен. Навеждам се да се разхладя с глътка вода от основата на паметника - от зиналата лъвска глава тече чиста добруджанска вода - и сега схващам, че всяка глътка вода от това място те кара да направиш един поклон пред общата съдба на тези момчета горе. Този паметник, построен през 1937-а, също има история и тя е за един печеливш лотариен билет и един кмет, който можел да прибере печалбата, но дарил парите за паметник.


Качваме се отново на колата и стигаме до това, което бе останало от къщата. Отваряме някак портата, влизаме в двора, но див орех, слива и храсти правят достъпа до руините невъзможен. Огромното акациево дърво e полуизсъхнало, но все пак е разперило клони над това, което е останало от къщата. Покривът е рухнал, външните дувари наполовина са обрасли с бурени, бурени, бурени...


Измъкнахме се от градината, тръгнахме към кметството, за да свършим това, за което бяхме дошли всъщност - да уредим имота за продан. За по-пряко минахме през двора на детската градина, в която са ме водили някога, сега потънала в тишина и бурен.


Поспрях се пред голямото черешово дърво, натежало от плод, дървото, по чиито клони съм се катерил, от чиято корона съм падал. Хващам и навеждам един отрупан с плод клон, кимам с глава към майка ми. Тя стои отстрани, аз лакомо започвам да късам, да ям с шепи - червени, твърди, сладки череши. След малко майка ми казва обезпокоена:


Не толкова кратка история на самолета
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Хайде да побързаме, докато има още хора в кметството.
- Спокойно - казвам, докато се протягам по-нагоре и скубя череши с шепи.
- За никъде не бързаме.
- Сега ще излязат в обедна почивка и после я се върнат, я не. Трябва да оправим документите.
- Няма какво да оправяме - казвам.
- Ама - заеква тя, - нали затова дойдохме, леля ти има утре среща с купувача
- Няма да има никаква среща - аз изплювам няколко костилки и награбвам още череши.
Майка, очевидно притеснена, разперва ръце:
- Как така?
- Аз ще купя нейния дял - казвам с пълна уста.
- Ти?! - възкликва майка ми.
- Аз.
- Ама нали се кълнеше, че кракът ти повече няма да стъпи тук бе, сине!
- Кога? - Подскачам и докопвам още по-горен клон, още по-отрупан с череши.
- Когато тръгваше за Америка.
- Толкова ми е бил акълът тогава.
- Навеждам клона към нея.
- Искаш ли от тези тук, по-узрелите?


руини - развалини
пиедестал - каменна или бетонна основа, върху която се изгражда паметник
оазис - (преносно) тихо и спокойно място.

Коментари (40)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4604 Неутрално

    В момента и аз хапвах един страхотен "Ван".
    Интересна е историята на паметника от 1937 г., построен с парите от лотариен билет. Някакви подробности? Потърсих, но нищо...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  2. 2 Профил на famousandco
    famousandco
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Разочароващо. Поколения деца писаха за Белчо и Сивушка, сега ще трябва да творят за новия асфалт по пътищата, който ще накара емигрантите да се върнат. После се чудим защо по международните критерии нивото на образованието ни пада непрекъснато.

  3. 3 Профил на itwasalladream
    itwasalladream
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Така и не успявам да харесам произведенията на Карабашлиев, много американщина, много натрапчиво хипарски стил и оскъдна художествена стойност, все едно начинаещ 19-годишен сяда да пише нещо средно между сценарий и кратък разказ. Нищо общо с добрия му приятел Иво Иванов, който също живее в САЩ и дори няма претенции да е писател, но е несравнимо по-увлекателен и даровит.

  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5686 Неутрално

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Питай , авер - това е село Крумово, Община Аксаково!

    [email protected]
  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5686 Любопитно

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Е ти подробности :
    Село Крумово дава над 30 жертви във войните. По инициатива на кметския наместник на село Крумово Георги Стратев съборът се провежда от 2004 г. - всяка първа събота на месец юни, когато е годишнината от откриването на паметника през 1937 г.

    [email protected]
  6. 6 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5686 Любопитно

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Историята за създаването на паметника е изключително интересна, разказват местните жители. През 1933 г. кметът на селото купува с пари на кметството няколко лотарийни билета, останали непродадени сред селяните. Един от билетите носи голямата печалба и кметът веднага решава с парите да вдигне паметник, посветен на хората от Крумово, загинали на бойното поле. В създаването му участват жителите на селото, както и войници от тогавашната застава.... Наблизо тогава е била румънската граница ....

    [email protected]
  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5686 Любопитно

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Паметникът е открит през 1937 г. Издига се на височина от около 13 м. В основата на монументалния комплекс е чешма, украсена с лъвска глава. През годините лъвската глава, която е била от бронз, е открадната. Сега е поставена нова лъвска глава, която е от камък. Над чешмата е постаментът, на който е монтирана плоча с имената на загиналите - изписани са 35 имена на офицери и войници, паднали във войните 1912-1918 година. На върха на постамента е поставена фигура на български войник в естествен ръст, който се взира в далечината.

    [email protected]
  8. 8 Профил на еспресо
    еспресо
    Рейтинг: 1168 Неутрално

    Не виждам как деца ще преразказват това. Пробвай да го преразкажеш за себе си. Сноби тъпанари са тези в МОН.

  9. 9 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 4078 Неутрално

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Разказ, написан за изпита.

  10. 10 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5686 Любопитно

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Между другото - препоръчвам ти да посетиш манастира там, прекрасно място !

    [email protected]
  11. 11 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5686 Любопитно

    До коментар [#9] от "Vlado Nikolov":

    Това е всъщност преработено от романа ''Хавра'', ама кой да знае ...

    [email protected]
  12. 13 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4604 Весело

    До коментар [#12] от "karabastun":

    Браво "бастун"!

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  13. 14 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5686 Весело

    До коментар [#13] от "hamiltonf":

    Ми някои си познаваме все пак града и околностите :)

    [email protected]
  14. 15 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5686 Весело

    До коментар [#13] от "hamiltonf":

    А за манастира , сериозно, ако се наканиш, обади се да те съпроводя - / ще пробвам тия дни да пусна снимки от там / ... :)

    [email protected]
  15. 16 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4604 Неутрално

    До коментар [#15] от "karabastun":

    Да намеря малко свободно време, и ще прелетим...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  16. 17 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1568 Неутрално

    Класик, класик!

    Жив.

    09 Jun '20 — Радев: Смущаващо е, че Божков звучи по-убедително от неговите обвинители 13 May '19 — Tео Ушев: Президентът и жена му са чудовищно прости
  17. 18 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1568 Неутрално

    Стойки, пози и фасони

    09 Jun '20 — Радев: Смущаващо е, че Божков звучи по-убедително от неговите обвинители 13 May '19 — Tео Ушев: Президентът и жена му са чудовищно прости
  18. 19 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 1012 Неутрално

    Защо пък винаги трябва да дават на децата преразказ, тема, отговор на литературен въпрос, и други такива задания, които са базирани на чуждо произведение.
    Не е ли по-добре да им дадат да нашишат свое съчинение, есе, или както искат да го нарекат - на зададена тема, за да не могат да назубрят нещо от къщи.
    Не всеки харесва писателите, които редовно се падат на изпитите...
    То не е ли това важното - да се научат сами да се изразяват, не да преразказват други хора, пък били те и велики писатели?

  19. 20 Профил на Vladislav Damaskinov
    Vladislav Damaskinov
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Тотална тъпотия, която няма нищо общо с това, което се изисква принципно от 7-класниците.

    Друг е върпостъ, че никой не можа ясно да каже какво точно се иска.

    Та така, всичко се повтаря отново и отново, години наред

    И после се чудим защо нашето образование е на светлинни години от модерното такова...

    Случайност? Ко, НЕ!

  20. 21 Профил на Кака Пенка
    Кака Пенка
    Рейтинг: 658 Весело

    Юни месец няма вече люляк. А как ми се иска да цъфти цяло лято. И липата така - само две-три седмици, а как мирише...

  21. 22 Профил на Кака Пенка
    Кака Пенка
    Рейтинг: 658 Весело

    До коментар [#8] от "еспресо":

    Какво пък му е трудното да се преразкаже. Само дето децата не разбират, че след определена възраст ти омръзва градската джунгла и искаш красота и спокойствие.

  22. 23 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1279 Неутрално

    За сметка на правописните и пунктуационни грешки, разказът е тъп. Поясненията на думите в края са потресаващи! Такова ли е нивото на седмокласниците? На това ли ги учат в училище? Вероятно все още има седмокласници, които на тема "Какво правих лятото", могат да напишат по-добри неща.

  23. 24 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3043 Неутрално

    Децата не се вълнуват от това. Виж ако беше как мутрите в Кюстендилско изгърбват производителите начереши за ниски цени, можеше и да им е увлекателно.

  24. 25 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 899 Неутрално

    Идеялен е разказът, стига сте мрънкяли.
    Не е казано. ê всии трябва да изкарат 6.
    Който не може да върже две думи на кръст и да си спомни какво е закусил, да се радва ако изкара 3.

    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't
  25. 26 Профил на agb08541284
    agb08541284
    Рейтинг: 196 Неутрално

    Това, как преди едва заобикалял дупките, а сега пътувал
    по чисто нов гладък асфалт, не носи ли малко политически привкус?

  26. 27 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4651 Неутрално

    До коментар [#8] от "еспресо":

    ако има окумуш ученик да напише само ПОСТРОЕНО ОТ ВОЖДА И УЧИТЕЛЯ ББ е достатъчно да му пишат поне 8.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  27. 28 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1324 Любопитно

    Разказът "Череши", по който писаха седмокласниците
    *******************************

    Нямаше ли нещо за тикви, та до череши опряха тия от МОН?

    Мараба, С-ДС доносници!
  28. 29 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 3234 Неутрално

    Днешните череши нямат нищо общо с някогашните. Какви череши само а... Ябълки.

  29. 30 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 3234 Неутрално

    Купените от магазина първо се варят на компот и така се ядат, иначе боли корем.

  30. 31 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4651 Неутрално

    До коментар [#28] от "Манчо":

    Печена тиква е класика. Ама много политикви мове да се припознаят в главния герой.
    https://chitanka.info/text/5299-pechena-tikva

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  31. 32 Профил на agb08541284
    agb08541284
    Рейтинг: 196 Неутрално

    До коментар [#31] от "КМЕТ В СЯНКА":

    Чудесен разказ. Малко ми напомня на Смъртта на чиновника на Чехов, който ми е любим.
    https://chitanka.info/text/1977

  32. 33 Профил на oua58686497
    oua58686497
    Рейтинг: 965 Неутрално

    Днешните череши нямат нищо общо с някогашните. Какви череши само а... Ябълки.
    —цитат от коментар 29 на Бланш


    Имаше в двора една череша останала от овощната градина която изкоренихме да насадим лозе, "стамбулка" и казваше дедо. Зрееше за 24 май.
    Не си спомням да не е имала плод . А зимите бяха жестоки по месец и нещо под минис 15 , стигаха и до минус 30 за по 2 седмици. .Имаше и сняг де , който се задържаше и топлеше земята с одеалце , казваше баба.
    През жишота ми съдбата ме запиляваше по села да юакам връзка за някой автобус.
    По селата до спирката почти във всяко село имаше такива паметници . И Изписани имена . И докато чаках автонуси четях имена и годините на убитите във войните .
    Още си стоят и паметниците на убитите партизани по селата. По величествени пирамиди , на коне партизани с шмайзери , .. , .
    Ми нека се знае.
    Всеки в родовата си памет знае.
    Е сега пишем за оправени пътища и стари череши от детството . .
    Да не дава Господ да пишем за геройски загинали .

  33. 34 Профил на star bastun
    star bastun
    Рейтинг: 1821 Неутрално

    Това, как преди едва заобикалял дупките, а сега пътувал по чисто нов гладък асфалт, не носи ли малко политически привкус?
    —цитат от коментар 26 на agb08541284


    Има , но звучи бодро и оптимистично.

  34. 35 Профил на Nelumbo
    Nelumbo
    Рейтинг: 743 Неутрално

    До коментар [#22] от "Кака Пенка":

    Анджак. Няма проблем да го преразкажат 14-годишните, ама няма да докосне душите им, защото разказът е за хора поживели, поизгорили крилца.
    Толкоз ли няма юношеска литература, и българска, и световна, за преразказ?

  35. 36 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3453 Неутрално

    До коментар [#19] от "Камен":

    "Не е ли по-добре да им дадат да нашишат свое съчинение, есе, или както искат да го нарекат - на зададена тема, за да не могат да назубрят нещо от къщи."

    Разбира се, че е по-добре.
    Но при есето е необходимо не само ученикът да е изразил интелигентно мислите си, даже да ги е доказал; но и проверяващият учител трябва да притежава необходимата култура да възприеме оригиналния текст. Защото оценяването на писмени работи по литература до голяма степен е субективно. Колко по-лесно е да се реши матем. задача или да се представи хим. реакция с вярното уравнение.
    Да не споменавам колко преподаватели са с остарели, наизустени литературни анализи. Трябва да учим децата да мислят!

    „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“ Баронеса Маргарет Тачър
  36. 37 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1666 Неутрално

    До коментар [#35] от "Nelumbo":

    Ами и аз уж съм поживял и поблъскал се в живота, но и мен не ме докосна този разказ. Бих го преразказал, но ще стане скучно и формално. А речничето в края е просто умилително - силно подценяват децата.

    E PLVRIBVS VNVM
  37. 38 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1981 Весело

    Разказчето кърти мивки. Видял главният герой, че общината поправила пътя и се вдъхновил и той да си поправи съборетината. Ето ви сбит преразказ, макар и не "от името на неутрален разказвач."

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  38. 39 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1981 Неутрално

    След "пътя" трябваше да сложа още една запетайка. Извинения за пропуска.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  39. 40 Профил на bludniq_sin
    bludniq_sin
    Рейтинг: 1597 Неутрално

    До коментар [#26] от "agb08541284":

    Не е задължително. Честно казано и аз имам трупам такива впечатления в последните години. Особено из родопите, но не само. Затънтени места и махали, но до тях има доста приличен път, обожавам да шофирам по на моменти пустите родопски шосета, където прътят лъкатуши и следва лекия хълмист релеф. Тук таме някое стадо крави ти се изпречи на пътя та почтително ги изчакаш да си минат щото ти си гостът. Но и из северна българия има също такива пътища - особено любим ми е един участък от дралфа към варна с плодородните полета .. Та от тая гледна точка не ми е политическо - аз го разбирам по следния начин: емигрантът от САЩ високомерно е решил, че като не се връща в селото, то задължително без него ще опустее, ще загине, но като че ли на пук на неговото високомерие (може би неосъзнато) очевидно в селото все още има (за сега) някакъв живот - все подсказки, че селото още не е зачеркнато и има закого да се прави и път, и осветление и тревата да се коси. Язък, че детската градина е вече пуста - вероятно и училището, но така е и в много други села.

    Лесно е - http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK