© Associated Press
Скука, раздразнение, самота, страх и тревога, гняв, разочарования, песимизъм и ирония, безполезност и безпомощност - това са част от негативните емоции, които тийнейджърите споделят, че са изпитвали по време на извънредното положение в сравнение с обичайното ежедневие. Това е за сметка на по-малкото радост и оптимизъм, отбелязва УНИЦЕФ в обобщените резултати от проведено през април 2020 г. изследване, чиято цел е очертаване на специфичния за тийнейджърите (15-19 г.) начин на осмисляне и преживяване на ситуацията и поведение в условията на ограниченията, наложени от извънредното положение, свързано с COVID-19. Спасението на този фон е в чувството за хумор, което принципно половината младежи споделят, че често е техен спътник и очевидно е основен източник за справяне със стреса.
Изследването е проведено с анонимна онлайн анкета, достигнала 4446 потребителя, от които са получени 810 изцяло попълнени анкети. Извадката е равномерно разпределена по възраст и населено място, леко дебалансирана по пол с превес на момичетата спрямо момчетата. 22% от участвалите тийнейджъри са момчета, 78% са момичета; 25% са 15-годишните, 25% 16-годишните, 23% 17-годишните, 18% 18-годишните и 9% 19-годишните; на село живеят 9% от участниците, в малки градове 32%, в големи градове 22% и 37% от тях живеят в столицата.
Мисли, чувства, реакции и обяснението за COVID-19
Като цяло тийнейджърите не смятат, че вирусът е опасен за тях (60%). Те са склонни да споделят както мнението, че ситуацията е много опасна (47%), така и че всичко е лъжа и манипулация (43%). Преживяването на ситуацията се свързва основно с изпитван гняв от наложените рестрикции (70%), в по-ниска степен с изживяван страх (30%) и приемане с насмешка (29%).
На поведенческо ниво резултатите показват, че тийнейджърите във висока степен спазват наложените мерки: 64% не излизат навън, 89% носят маски, когато излизат, а 79% спазват всички наложени ограничения. Този резултат показва отговорно поведение в този относително кратък период във връзка с начина на осмисляне и приемане на ситуацията: съществува опасност и трябва да се подходи разумно въпреки преживяваното недоволство и съмнения.
Изпитваният гняв е по-висок при тези тийнейджъри, които смятат, че всичко е манипулация и лъжа, и тези, които споделят позицията, че вирусът не е опасен в такава степен, че да обуславя наложените строги ограничения и мерки. Възприемането на ситуацията на шега е свързано с нагласата, че това е манипулация и лъжа, а това поражда гняв, като в този случай хуморът изпълнява ролята на буфер.
По отношение на обяснението за COVID-19 в най-висока степен тийнейджърите смятат, че това е ново биологично оръжие (70%). Половината от участниците в изследването смятат, че това е инструмент за налагане на нов обществено-политически ред в света и медиен балон за изместване на вниманието от други значими теми.
Интересно е също, че 84% от младежите, което е най-голямото процентно натрупване в отговорите, не смятат, че COVID-19 има връзка с 5G технологиите. 69% от тях не намират и връзка с интересите на фармацевтичните компании, 68% не приемат концепцията, че това е наказание за бездуховното консуматорско общество, а 66% не смятат, че е социален експеримент.
Тийнейджърите търсят мнението на родителите си и на експерти
В ситуацията на криза младежите предпочитат да търсят мнението на родителите си и на експерти и изрично посочват, че не се доверяват на инфлуенсъри, хора и групи, които следват в социалните мрежи. Проявяват предпочитане към български източници на информация, като има относително висока представеност на телевизионните и радио канали (1/3 от тийнейджърите), както и на следенето на официално оповестяваните данни като достоверен източник на информация, ползван от 68% от участниците. Тийнейджърите, които изобщо не търсят информация, са 16%. Като трайна нагласа изявленията на кризисния щаб, както и социалните мрежи, са предпочитан източник за една пета от тийнейджърите.
Основната част от тийнейджърите не си позволяват да се отнасят към информацията от официални източници с ирония и насмешка, а 75% я приемат с доверие и внимание. Още по-висок процент - 85%, проявяват отговорност и самодисциплина.
Поднасяната информация и препоръчвани мерки, от друга страна, будят колебание и раздвоение при почти половината от участвалите в изследването тийнейджъри. Това се дължи на непоследователността, едностранното поднасяне на единствено негативна информация и липсата на достатъчна обосновка. Общата изразена позиция е за преекспониране и изкуствено създаване на паника от медиите.
Поддържането на вниманието и доверието в медийно отразеното съдържание и оповестяването на информация е много важен аспект, защото има връзка с поведението на отговорност и самодисциплина. Респективно намаляването на доверието води до повишаване на скептицизма, объркване, ирония и насмешка, игнориране, гняв и раздразнение и неспазване на мерките.
Какво вълнува младежите и какво очакват след кризата
Темите, които вълнуват най-много тийнейджърите, са свързани със завършването на учебната година (45%), здравето на близките (45%), какво може да правят въпреки изолацията (42%), бъдещите им планове (40%), собственото им здраве (28%) и финансовите последствия за семейството (25%).
Отговорите, които търсят тийнейджърите, са свързани основно с бъдещето, в краткосрочен и дългосрочен план. Изразените теми са "Ще има ли балове", "Кога ще излезем" и "Какво ще правим след това". Изразена е и тревожността за финансовите последствия. "Не знам защо, но има хора, които си мислят, че на нас не ни пука дали родителите ни или дори родителите на приятелите ни ще останат без доходи и работа."
В най-висока степен (85%) тийнейджърите очакват след отмяната на извънредното положение настъпване на сериозна финансова криза, но това да стане на фона на по-голямо внимание на хората към здравето като цяло и към здравословния начин на живот (72%) и промяна на ценностите към повече човечност (71%).
Какво им липсва и какво ги успокоява
Водещите преживявани от тийнейджърите липси са свързани с приятелите, излизанията и пътуванията, възможността за жива комуникация и нови впечатления.
Над 1/5 от младежите споделят, че училището, заведенията, купоните, партитата и театрите им липсват изключително много, спортните зали и съоръженията липсват на една трета от тийнейджърите изключително много, а над 60% страдат от липсата на възможност да се шляят навън и да пътуват. На повече от половината изследвани млади хора не липсват храмовете. На една трета не липсват купоните и партитата, моловете, кината, доброволчеството и театрите. Основната изразена липса, очертана в свободните отговори, е "излизането", което е свързано с емоции, срещи, комуникация, разнообразие.
Училището е друга обобщаваща социалните контакти категория, която също се описва като изживявана липса. Сред думите, използвани от тийнейджърите, за да изразят най-силните липси, са природата, свободата, социалните контакти, близки и роднини, заведенията, пътуванията, физически допир и прегръдки; гаджето и баба и дядо. Малка част са тези младежи, които споделят, че не им липсва нищо.
Храната се оказва важна категория, която носи успокоение за тийнейджърите. Основната поведенческа стратегия за справяне със ситуацията е прекарването на време в социалните мрежи. След обявяване на извънредното положение 80% от тийнейджърите посочват, че прекарват повече време в социалните мрежи. Най-голямо натрупване има стратегията гледане на клипове, което е изборът на 82% от тийнейджърите. На поведенческо ниво успокоение явно носи и подреждането и организирането на дома - 73% от младежите посочват, че са започнали да помагат с домашните задължения, голямо значение има и общуването с близките, от които се търси разбиране и подкрепа и на които има още по-силно изразена готовност да се осигурят такива. Само 24% от младежите посочват, че нищо не се е променило в начина им на живот.
Техниките за хармонично и осъзнато духовно живеене са предпочитани за 1/3 от младите хора. Стратегия за адаптация и справяне със стреса при 1/4 от тийнейджърите е интересът към философия / религия. Търсенето на възможност за доброволчество е стратегия, избрана също от 1/4 от тийнейджърите, участвали в изследването.
Не е нараснал кибертормозът
Тийнейджърите не смятат, че общуването онлайн е станало по-агресивно, свързано с повече лични нападки, подигравки или грубост. Обратното, в основната си част (62%) посочват, че не забелязват никаква промяна, а според почти половината в новата ситуация има повече декларирано желание за помощ. Основно се отчита подобряване не само на количеството, но на качеството на общуване в социалните мрежи: "Повече си липсваме и по-често си пишем." Значително по-малко са негативните отговори, които са в посока "всички почнахме да се мразим от скука".
Наред с отчетения спад в броя на случаите на кибертормоз се наблюдава и завишаване на търпимостта към него, дори отричането му (тоест противопоставяне между самите проявления и социалната норма, която ги толерира). Споделя се позицията, че кибертормоз не съществува и ако има обиди и грубости, никой не им обръща внимание и те се приемат за нормални или с насмешка от младежите
По отношение на разпознаваемите форми резултатите за разпространението на онлайн тормоз са оптимистични: основната част от тийнейджърите трърдят, че не са получавали неприятни съобщения, предложения за секс (секстинг), неприлични снимки, заплахи и не са били обект на подигравки, не са били изключвани / блокирани умишлено в социалните мрежи и не са били публикувани неща от тяхно име.
