Ползите от една неработеща химикалка, или да мислиш извън кутията

Ползите от една неработеща химикалка, или да мислиш извън кутията

© Цветелина Белутова, Капитал



Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids, което излиза традиционно преди началото на учебната година. Всички текстове от броя можете да намерите тук, а списанието на "Капитал" в PDF файл можете да свалите от тук.


Вяра стои пред децата в галерията на Созопол и им говори. Десетина са, седят спокойно на столовете си като големи хора и я слушат. Посред лято е, слънцето грее навън, а шумът на морето се чува отчетливо. Стига само да погледнеш през прозорците и виждаш в далечината плажа. Въпреки това изкушение обаче децата не изглеждат нито отегчени, нито разсеяни. Напротив, в момента мислят по темата за решенията, които човек може да вземе, когато мисли извън рамките. "За какво може да ти послужи една химикалка, която вече не пише", пита Вяра и този въпрос отприщва всякакви решения. Едно дяволито хлапе от втория ред смята да си направи от нея фунийка за стрелба с ориз. Момичето до него ще я използва да подпре клатещата се маса в ресторанта, в който редовно се хранят. Едно от децата предлага да превърне пластмасовото й тяло в място за съхранение на семенца.


Няма правилни и неправилни отговори, твърди Вяра. Най-важното за нея е децата да се освободят от идеята за оценяване и задължително намиране на един отговор и да отпуснат въображението си. Да споделят и да работят в екип. Да измислят стратегии и план да ги реализират. Да могат да се изразяват, да поемат критика и да организират креативността си.




Всъщност се намирам на едно от поредните издания на "Лятна академия по творческо мислене и писане". От няколко години тя се организира в Созопол благодарение на усилията на Вяра Николова, преподавател по български език и литература, дългогодишен учител в "Българско школо" и създател на Школата по творческо мислене и писане "Вярабел", и една всеотдайна бургазлийка, общественичка, майка на трима синове, Петя Великова. Попаднах тук случайно, след като Петя и Вяра ме поканиха да поговорим заедно с децата за журналистическата работа и писането, за художествения език и за смисъла от гражданската активност.


Признавам, че бях скептична. "Кое дете - казвам си - ще стои да слуша по цял ден цяла седмица някакви възрастни хора, когато навън е лято, ваканцията е в разгара си, а ти си на десет метра от плажа?!" Ами ето, слушат и още как! Бълват идеи, забавляват се, играят. Написали са сума приказки, разкази и стихотворения за седмицата, която са прекарали заедно в Созопол. Създали са свой план за извеждане от кризата покрай COVID-19 на един независим театър и на малка начинаеща търговска компания. Станали са приятели и екип. И сега, когато Вяра Николова им поставя задачи, чакат всяка следваща с ококорени очи и един през друг дават своите невероятни, космически, вълшебни и съвсем реални решения


Днес има безброй много и прекрасни системи за преподаване и учене - "Монтесори", демократично училище, скандинавски модел, сугестопедичен метод, забавна математика Всички те имат своите безспорни постижения и отговарят на съвременните изисквания към образованието. Това, което прави с децата Вяра обаче, не може да бъде побрано в нито една от тези методики. То е нещо, което със сигурност стъпва на много от техните идеи, но продължава напред по пътя към децата чрез най-ценното и неповторимото - личното присъствие и любов към работата на самата Вяра Николова. Затова и още там, докато научавах от децата какво може да се направи с една неработеща химикалка, реших, че за учители като Вяра трябва да се говори. И че професионалисти като нея, които ежедневно усъвършенстват собствените си методи на работа с ученици, които дръзват да ползват педагогическия си опит, за да създадат нещо свое, трябва да имат възможност да разказват от първо лице за това. Затова думата сега е на Вяра Николова, учителката по дух, сърце, съдба и убеждение!


Вяра Николова за приказките и часовете по фантазиране


Вяра Николова

© Капитал, Капитал

Вяра Николова


"Една майка попитала Айнщайн какво трябва да направи, за да стане детето ѝ гений. Той се усмихнал и ѝ отвърнал: "Четете му приказки." Видимо неудовлетворена от този отговор, амбициозната жена рекла: "Добре, добре, а после?" Нобеловият лауреат простичко отговорил: "Четете му още приказки! За да стане велик учен или откривател, синът ви се нуждае от силно развита фантазия!"


Склонна съм да вярвам, че този популярен анекдот е базиран върху истинска случка. Тъй като създателят на Теорията на относителността често е заявявал: "Въображението е по-важно от знанието, понеже знанието може да те заведе от точка А до точка Б, а въображението - навсякъде." Замисляли ли сте се защо при това положение в учебната програма няма предвидени часове по фантазиране


С всеки изминал ден става все по-очевидно, че хората, умеещи да се придвижват само по отъпканите пътеки от А до Б с отлично усвоените училищни познания, скоро ще се превърнат в излишни хора, както убедително твърди колегата ми Теодосий Теодосиев-Тео. Това е така, защото работата им лесно ще може да се възложи на машини.


С изострената чувствителност на влюбен в професията си начинаещ учител още в зората на XXI век осъзнах, че през новото столетие светът ще има нужда все по-малко от обикновени изпълнители и все повече от креативни личности с богата обща култура, умения за задълбочено критично мислене и експериментаторски дух, неподвластен на страха от "провал".


Ето защо години наред се сблъсквах челно с въпроса:

Как училището като структура и организация, като образователни програми и стандарти и като системи за проверка и оценка на ученическия напредък се адаптира към новото време? Как то откликва на обществената потребност да се подготвят в него жителите на утрешния ден, които ще са призвани да изнамират решения на привидно нерешими проблеми?


Вяра Николова

Повече от десетилетие наблюденията ми не бяха обнадеждаващи. Не успявах да открия кой знае какви разлики между нашите училища и тези в индустриалната епоха. Серийно обучение, свръхконтрол, липса на самостоятелност, механично запаметяване и възпроизвеждане на книжни знания, ограничаване на възможностите за дискутиране, строго санкциониране на всяка грешка, обезличаване Взе да ми се струва, че в клипа на Pink Floyd "Тухла в стената" няма нито художествена измислица, нито хиперболизация.


Постепенно приех, че мисията ми е именно в това - да неутрализирам и компенсирам (доколкото това е възможно в рамките на моята практика) вредата от тази гибелна за детската природа система, да осигурявам на учениците си в часовете по български език и литература индивидуализиран подход, повече свобода в разсъжденията и творчески предизвикателства. Вдъхновена от нарастващия интерес на децата към съвместната ни работа, разработих авторска програма за литературна работилница, която нарекох Школа по творческо мислене и писане "Вярабел". Проектът стартира експериментално през 2011 г. и полетя след успеха на книгата "Вълшебният остров", написана от ученици в 4 клас в резултат на нестандартната ми работа с тях. Представете си хлапета, които отказват да излязат в лятна ваканция, защото много, ама много им се иска да продължат да творят! Това е то, като пламнат факлите!


Тогава се заех сериозно да разработя концепцията на обучението в школата. Установих, че у нас не съществува подходяща платформа, върху която мога да стъпя. Но това ни най-малко не ме обезкуражи, напротив - стимулира ме още повече.


Поставих си няколко основни цели:


1. Да постигна тясна обвързаност на дейността си с реалността, за да не възниква в ничия детска глава въпросът "Това пък кога ще ми потрябва в живота".


2. Да избирам смислени теми, които не само вълнуват, но и градят универсален ценностен фундамент, без който децата ни биха се затруднили в процеса на своето самосъзидание. Защото в училище им пълним главите с какво ли не, например колко тона въглища се добиват в Северна Америка и Австралия, но не ги учим на най-важното - как да бъдат щастливи.


3. Да провокирам страст към четенето, разбира се, без да раздавам задължителен списък с книги! Да събудя интерес към всички форми на изкуството, които разширяват хоризонтите и изтръгват децата от инерцията на безвъпросното живеене на автопилот.


4. Да създам предпоставки за провеждането на демократични дискусии, по време на които всеки може свободно да заяви позицията си и в конкуренция с други мнения да се опита да спечели съмишленици посредством силата на своето ораторско майсторство и на презентационните си умения.


5. Да изправям децата постоянно пред интересни индивидуални или групови креативни предизвикателства, които да стимулират тяхното нестандартно мислене и да ги предпазват от опасността да затънат в коловозите на рутинното съществуване.


6. Да подкрепям учениците в процеса на творчество и да утвърждавам у тях убеждението, че в живота за разлика от стандартизираните училищни тестове "верните" отговори са повече от един. И няма такива неща като глупав въпрос, лоша идея или фатална грешка, защото "Отличен 6" в житейския ни бележник идва най-често след няколко броя "Слаб 2".


7. Да насърчавам възпитаниците си активно да търсят своя "елемент" - пресечната точка на това, в което ги бива, и онова, което им доставя удоволствие, защото вярвам, че никой не може да стане истински добър и полезен в сфера, намираща се извън зоната на неговата страст.


Днес у нас тези цели не звучат така революционно, както преди десет години. Напоследък все повече училища се борят за статут на иновативни и се опитват да приложат елементи от методиката на Мария Монтесори, на Яков Хехт или на Рон Кларк.


Но и тогава, и сега главният въпрос си остава - как може да се постигнат тези чудесни цели, зад които вероятно биха застанали немалко деца и родители, експерти, директори и учители. Основният проблем в България е, че с години правим едно и също в училище, но очакваме различни, по-удовлетворяващи резултати, а това, както казва Айнщайн, е лудост.


Ефективност може да има само ако осъзнаем, че хлапетата на XXI век са различни от малчуганите, живели преди тях. Не са нито по-добри, нито по-лоши, а други. Те са много по-информирани от нас на техните години, затова е по-трудно да спечелиш вниманието им и да го задържиш. Истинско предизвикателство е да ги мотивираш за каквото и да било усилие. Ако не успееш да ги убедиш, че има реален смисъл в нещо, по-скоро ще изобретят начин да надхитрят системата, отколкото "залудо да се хабят". И честно да си призная на мен това ми харесва! Защото е проява на здрав разум, прагматизъм и приоритизиране. Именно това ученическо поведение е моят коректив. То ми дава знак кога се отдалечаваме от истински ценното и ме стимулира да се развивам, да изляза от рамката и да разработя провокативни занятия от нов тип.


Трудно е да представя в резюме концепцията си, защото като всеки жив организъм и Школата по творческо мислене и писане "Вярабел" постоянно се развива, еволюира и дори се трансформира. Затова ще споделя стартовата идея, върху която надграждам вече десет години.


Темите, по които работим с децата, са универсални - свързани с взаимоотношенията между хората и общочовешките ценности: приятелство, любов, щастие, мечти, мъдрост, смисъл на живота, успех, милосърдие Но ние търсим различни гледни точки към всяка от тях чрез разнообразни текстове: притчи, приказки, реални истории, художествена литература, статистика, психологически изследвания, справочни статии.


Наред с отговори на въпроси по формата на PISA* и PIRLS** включваме в работата си алтернативни дейности като провеждане на анкети и обобщаване на резултатите от тях, събиране и осмисляне на информация от различни източници, водене на дискусии, пътуване във времето, рисуване, танцуване, театрална игра, практически задачи, индивидуални и групови предизвикателства, участия в състезания по креативно писане и конкурси за детско творчество, публични изяви, благотворителни инициативи, общественозначими проекти, експерименти в Лабораторията за поезия.


И, разбира се, успехите не закъсняват: десетки награди от национални и международни конкурси, публикации в печатни медии и издаване на сборници с произведения, множество участия в радио- и телевизионни предавания, осъществени артистични проекти и безброй младежи, приети по първо желание в мечтани гимназии, колежи и университети; интерес от страна на институциите (РИО и МОН), открити уроци, участия в уебинари, покани за споделяне на опит и за популяризиране на добрата практика; организация на ежегодни майсторски класове и летни академии по творческо мислене и писане...


Но за мен най-същественото е, че работата в школата поставя децата в епицентъра на процеса като единствени по рода си индивиди, със собствен житейски опит и мнение. Помага им да опознаят себе си и света, да се научат да общуват и да отстояват позиция, да разгърнат творческите си заложби и да повярват в себе си, да израснат като самостоятелно и задълбочено мислещи, говорещи, четящи и пишещи хора, които се стремят към постоянно развитие.


Едно от многото ми доказателства за чудесата, които можем да постигнем с учениците си, стига да адаптираме своя подход към тях, е фактът, че на тазгодишната планинска Лятна академия те успяха точно за дванайсет часа да се справят с предизвикателство, което би затруднило цели екипи от професионалисти. Представете си само: в рамките на последния ден от академията децата създадоха смислен текст за песен на тема, по която работихме ("Пътят към успеха"), избраха подходяща мелодия, направиха аранжимент, изпяха я и я изсвириха, осъществиха аудиозапис, създадоха хореография за танц, който изтанцуваха, и сценарий за клип, който изиграха, заснеха, режисираха и монтираха, не забравиха да помислят и за своите костюми, които вписаха в общата концепция. Създадоха си сами перфектна организация, разпределиха си задачите, използваха талантите, познанията и интересите на всеки от екипа. Не се изпокараха, не се оплакаха нито веднъж, че са уморени, не гледаха часовниците си в очакване на междучасие Справиха се с безброй трудности - например никой в отбора нямаше познания как се използва приложението, чрез което се монтират снимки и видеа, но това не ги препъна, а само ги амбицира още повече... През цялото време горяха в процеса. Премиерата на клипа се превърна в истински триумф на събудената креативност и екипния дух.


Така приложихме на практика това, което учихме, а именно, че пътят към успеха е свързан с дефиниране на желаното, вътрешна мотивация, инвестиране на време, усилия и средства, умение да вземаш решения, превръщане на решенията в действия, поемане на разумни рискове, смело преодоляване на възникналите пречки и на страха да не допуснеш грешки


Участниците в тези ваканционни формати са така запалени по всичко, което правим, че преди да се разделим, се записват за следващата година, за да си осигурят място. Ето защо категорично не се съгласявам, когато някой генерализира, че днешните ученици не четат, не проявяват интерес към нищо смислено и денонощно висят в социалните мрежи! Защото аз съм заобиколена от младежи, които си обменят книги и обичат да ги обсъждат, дори през ваканцията се посвещават на това да работят върху себе си и са в състояние да забравят за телефона си в продължение на цяла седмица!


*Programme for International Student Assessment (PISA) - Програма за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие


**Progress in International Reading Literacy Study (PIRLS) - Международно изследване на уменията за четене


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1691 Неутрално

    УВАЖЕНИЕ за всеки, който прави усилия да извади децата от матрицата!
    За всеки, който се опитва да ги поведе по пътя на напускане на "квадратното" мислене!!!

  2. 2 Профил на EU Fighter
    EU Fighter
    Рейтинг: 631 Неутрално
  3. 3 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2239 Неутрално

    Ето няпример нашето другарче Вальо нафтата измисли как да осребри дружбата с Русия, чрез Лукойл. Креативност

  4. 4 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2196 Весело

    Само като видях авторката и ми се повдигна.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  5. 5 Профил на peb11648502
    peb11648502
    Рейтинг: 52 Неутрално

    Творческото мислене е хубаво нещо, но то следва да върви заедно с логическото такова, иначе е безполезно. Логиката и адекватното възприемане на реалността е нещо, което липсва днес. Те, ведно с иновативността и търсенето на нестандартни решения могат да създадат успешни личности във всяка област.

  6. 6 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3317 Неутрално

    горещо одобрявам!

    браво на Вяра Николова

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  7. 7 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3317 Неутрално

    До коментар [#5] от "peb11648502":

    мисля, че това се подразбира

    логиката е съставна част на творческото мислене

    пък и децата дават много по-често примери за ЗДРАВА ЛОГИКА, отколкото възрастните

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  8. 8 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3317 Неутрално

    До коментар [#4] от "Тюфлекчия":

    навремето това беше "скрит комплимент" спрямо състудентките във ВХТИ

    спомням си как един неуспял сваляч подхвърли ядно на отговорничката на групата ни, че му се повдигало от нея (не му се отвори парашута, та реши да я уязви); тя много спокойно му отвърна: о, много мило, но панталонът ти не се е издул на правилното място...
    20 човека се спукаха от смях - и лафчето тръгна...

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  9. 9 Профил на peb11648502
    peb11648502
    Рейтинг: 52 Неутрално

    логиката е съставна част на творческото мислене
    —цитат от коментар 7 на Николай Теллалов

    Не е.

  10. 10 Профил на gogo63
    gogo63
    Рейтинг: 815 Неутрално

    Дали, Дневник, е възможно да не "мислим извън кутията", да не "влизаме в обувките на..." - адски нехигиенично е, и да не вземат да "валят кучета и котки", че тогава съвсем ще се омажете...

  11. 11 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3317 Неутрално

    До коментар [#9] от "peb11648502":

    и да си прав, БИ ТРЯБВАЛО да е

    иначе е някакво такова едно абстрактно, самоцелно "творчество"...

    как да е
    новината че Белмондо е починал ме отказва да споря и да пиша
    ще си пусна един от неговите филми по-добре

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  12. 12 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1787 Любопитно


    ...логиката е съставна част на творческото мислене...
    Не е.
    —цитат от коментар 9 на peb11648502


    Точно. Обаче шлифоването с логика е задължително. Нагледал съм се на "творчески новости" дето не стават за чеп за зеле. В смисъл, идеята я бива, обаче изпълнението я срива на дъното.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK