С промени в изпитите властите пробват да подобрят резултатите в училище

С промени в изпитите властите пробват да подобрят резултатите в училище

© Георги Кожухаров



Промяна на въпросите при изпитите от националното външно оценяване (НВО), които ще включват повече практически задачи и ще проверяват знанията от последните няколко години, както и уеднаквяване на точките за оценяване - това са част от промените, които образователното министерство въвежда от тази година в изпитите след 4, 7 и 10 клас. Целта е да бъдат улеснени учениците, родителите и учителите при преценката им до каква степен се покриват изискванията за усвоени знания. Допълнителен ефект от промяната ще е да се улесни и измерването на постигнатите резултати, тъй като ще се сравняват съпоставими величини, уточниха от пресцентъра на Министерството на науката и образованието (МОН) пред "Дневник".


Нова система на оценяване


С промяна в наредбата образователното министерство уеднаквява максималния брой точки при всички изпити от НВО след 4, 7 и 10 клас на 100. Оценките в удостоверенията ще бъдат записвани в точки, а за 4 клас - и допълнително приравнявани към оценки по шестобалната система.


Точкуването досега беше различно за различните класове и затрудняваше родители и ученици. Четвъртокласниците получаваха на максимално по 50 точки на изпитите по математика и по български език и литература (БЕЛ). Седмокласниците до миналата учебна година на изпита БЕЛ и математика можеха да получат 100 точки за шестица, а на изпита по чужд език, който е по желание - 30 точки максимално. За десетокласниците точките за шестица по БЕЛ бяха 50, а по математика - 20.

Както и досега, точките за всяка тестова задача в рамките на конкретния тест ще са съобразени с познавателното равнище, спецификата и трудността й, обясняват от министерството на образованието
Промяна в броя и вида на изпитите няма: учениците от 4, 7 и 10 клас ще полагат задължително изпити по БЕЛ и по математика. Седмокласниците по желание ще могат да се явят и на изпит по чужд език, а учениците от 10 клас - по чужд език и по информационни технологии. В началото на септември МОН определи датите за тази учебна година.




Уеднаквяването на максималния брой точки е отразено в моделите за НВО за 4, в 7 и в 10 клас, които вече са публикувани на сайта на просветното министерство. В тях са предложени примерни задачи, чрез които може да се оцени наученото по учебното съдържание. От просветното министерство обръщат внимание, че чрез въпросите и задачите в изпитните тестове се проверяват знания и умения, усвоявани не само в последния клас, но във всички класове от образователния етап.


Резултатите: по високи или само не толкова ниски


В новите варианти на тестовете все по-голям дял заемат казусите, свързани с практическо прилагане на наученото, а за успешното справяне с тях не се изисква допълнителна подготовка, уверява МОН. Това звучи обнадеждаващо на фона на трайно ниските резултати на изпитите след 7 клас, оценките от които са критерий за прием в гимназия.


През лятото властите обявиха резултатите от изпитите тази година за добри, посочвайки, че са най-високите за последните 3 години. Средният успех по български език и литература (БЕЛ) на последните изпити обаче е 53.86 точки от максимум 100. Нисък остава и средният успех по математика - 37.94 точки. Според скалата за оценяване средно по български език и литература седмокласниците са изкарали около Добър 4.30, а по математика - около Добър 3.70. Резултатите са почти същите и изглежда не се променят през годините.



През миналата учебна година само трима седмокласници бяха пълни отличници и по двата предмета, а 44 имат нула точки и на двата изпита. Със 100 точки по български език и литература бяха 14 ученици, а по математика - 152. С нула точки по български език и литература са 223 седмокласници, а по математика - 208.


Дори по-лошо: изоставане заради е-обучението


Въпреки резултатите, МОН оценява като добра работата на образователната система, особено в условията на дистанционно обучение. "Доказано е, че всяко изоставане в развитието на децата се отразява дългосрочно както по отношение на възможността за социална реализация, така и за намиране на подходяща работа в перспектива. Учителите се справиха много добре с тази задача - да не изпуснат период от развитието на децата. Това се потвърждава от постиганите резултати на националното външно оценяване", коментираха от ведомството на въпрос на "Дневник".


В същото време обаче властите признават, че дистанционното обучение е влошило знанията на децата. Представен наскоро анализ констатира понижена мотивация и ангажираност на учениците, влошаване на знанията, повече неизвинени отсъствия и риск от отпадане от училище. 20 - 25% от учениците не могат да покрият изискванията за завършване на 7 клас и са в риск от отпадане от образователната система.


"Учениците, получили под 30% от максималния брой точки на НВО след 7 клас по БЕЛ, са приблизително 21%. На изпита по математика такива са почти половината. Това означава, че всяко пето дете не се справя с материала нито по български език и литература, нито по математика", обясни при представянето на анализа министър Николай Денков.


Според резултатите от проведено в края на миналата година изследване на нагласите към обучението в условия на пандемия, в 7 клас се наблюдава спад на емоционалната, поведенческата и когнитивната ангажираност на децата към ученето. "Спадът на ангажираността на седмокласниците обаче не е свързан с онлайн обучението, а е по принцип", е мнението на изпълнителния директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова.


Седмокласниците не разбират какво учат


И въпреки че от 2019 г. в голяма част от училищата (около 1600) по проект "Подкрепа за успех" всяка учебна година се сформират групи за допълнително обучение на учениците, включително и с цел подготовка за НВО, средният успех остава устойчиво нисък от години, без значение дали обучението е присъствено или дистанционно.

Резултатите тази година показват, че далеч не всички седмокласници умеят да прилагат книжовноезиковите правила. Повече от половината не умеят да оформят текст графично. Едва един от всеки четирима открива повечето или всички грешки в текст. Над половината не разчитат внушенията в откъс от изучавана творба.

Според Здравка Димитрова, образователен експерт в сдружение "Образование 2030", самият формат на външното оценяване след 7 клас е силно компрометиран от гледна точка на това какво и как измерва. По думите й той не може да служи като експертен инструмент, защото не е разработен като инструмент, който оценява компетентности, каквито са например Програмата за международно оценяване на учениците PISA, Международното изследване на уменията по четене Pearls, Международното изследване на уменията по математика и природни науки Timss.


"Факт е, че резултатите от външното оценяване не се използват дори от министерството на образованието или други институции в стратегически документи като индикатор за успеваемост на политиките", посочи Димитрова пред "Дневник".


По думите й е важно да се знае с какво се сравняват резултатите, има ли стратегическа цел, която да показва како се очаква като високи резултати. "Можем само да сравняваме с предходните години, но ние не знаем това добре ли е, малко ли е, много ли е...", каза тя.


От скоро просветното ведомство има за цел да промени формата дотолкова, доколкото ще оценява компетентности, но това все още изглежда като пожелателна реформа.


Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика възможно обяснение за резултатите на седмокласниците би могло да бъде и евентуално снижаване на критериите на фона на пандемията и дистанционното обучение, въпреки че няма официално потвърждение за такова. По думите му трайно ниските средни резултати са най-вече отражение на големите разлики в качеството на образованието между отделните училища.


Как могат да се подобрят резултатите


От ИПИ отдавна предлагат решението за подобряване на резултатите, отбеляза Николов пред "Дневник", като например създаване на финансови стимули, чрез обвързването на част от финансирането на училищата с постиженията на учениците.


Целта на МОН е не само повишаване на резултата и не само в седми клас. "Необходим е качествен скок за създаване на максимално добри условия за обучение и творчество, спокойна и безопасна среда, мотивирани ученици и педагогически специалисти, сътрудничество с родителите, добър междуинституционален диалог", казаха от просветното ведомство пред "Дневник". Затова е необходимо да се инвестира в сферата на образованието с фокус:

  • продължаваща дигитализация с цел намаляване на образователните неравенства;
  • подкрепа на учителите чрез ефективни и целесъобразни квалификации, съобразени с техните специфични нужди;
  • изграждане на нови STEM центрове, подкрепа на иновативни образователни практики;
  • включване на повече образователни институции в национални програми.
Очаквайте следващата седмица в "Дневник" какви са новостите в изпитите на зрелостниците


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK