© Мила Янева - Табакова
13 декември 2033 година
В неофициалните резултати на средношколското вътрешно проучване предметът "География" отново е на първо място в предпочитанията на учениците. И това - за трето поредно тримесечие. В две от категориите на проучването - "Най-увлекателен предмет" и "Желани допълнителни часове" - изборът е "География". Очаква се и официалните данни от Министерството на младежкото развитие да потвърдят тази тенденция с близки или съвпадащи резултати.
Така една от учебните дисциплини, която имаше сложна съдба през годините, се превръща в кралица на средното училище. Проучвания бяха установили, че този учебен предмет е откъснат от реалните представи на учениците и познанията им за нашата планета. От една страна - Земята като физическо-географски обект, и от друга - Земята като място, на което те живеят, което може да бъде обикаляно, разглеждано и което е дълбоко свързано с всички други аспекти на живота. Следваха години на опити за преподаване по география чрез мултимедийни технологии, но това не даде резултат, пропорционален на вложените средства. А революцията дойде чрез система от реформи в подхода за преподаване.
Старата педагогика, Гондвана и методика Г-30
Както обяснява още в миналия век създателят на първия тест за интелигентност Алфред Бине: "старата педагогика е твърде неясна, твърде словесна". Това в голяма степен погубва чара на географските изследвания, на материята на географската наука. Реалността се трансформира и редуцира до данни, а чудесата на природата (бихме могли да ги виждаме с такава, по-младежка оптика) превръща в схеми, при това сложни.
В едно от вече забравените атласчета по география, популярни в нашето училище през 20-те години на XXI век, можеше да се види следното: набързо (в три схеми с размер 4х6 см) се побира цялото земно кълбо и развитието му от 200 млн. години до периода преди 65 млн. години. Без контекст и коментар се посочва името на протоконтинента Пангея (не се обяснява смисълът на тази дума), който се разделя на Лавразия и Гондвана (още по-загадъчни имена, пак без обяснение). Хубаво е поне, че учебниците отделяха внимание на Алфред Вегенер, авторът на теорията за разделянето на съвременните континенти и произхода им от един протоконтинент.
Именно от живота и приключенията на Вегенер новите педагози и географи са почерпили вдъхновение. Защо да не се тръгне към тази научна материя като на пътешествие?
Идеята е пряко свързана с интересния и рискован живот на германския метеоролог и геофизик Вегенер, завършил геройски в ледовете на Гренландия. Изобилие от снимки показва базите, екипировките, изключително интересните шейни и двигатели, използвани по време на неговите експедиции. Изследователят е търсел доказателства на своите теории и е пускал метеорологични балони и хвърчила в Арктика.
Неуморните проекти на германеца в Исландия и Гренландия бяха взети като прототип за едно "учебно пътешествие". Първите класове, на които се преподаваше по реформираната методика Г-30, станаха спътници на Вегенер и повтаряха - макар и от класната стая - неговите опити и наблюдения. Това доведе по повишаване на успеха при годишните тестове по география средно с 1,2 единици!
Също така и оригиналните, ръчно нарисувани карти на Вегенер, с техните прости графични контури, се оказаха много по-ясни и убедителни в това да покажат как от един голям суперматерик са се разделили континентите във вида, в който днес ги познаваме. Според проучване на мнението на учениците тези ръчни карти с изящно изработени графики са били по-богати и по-ефектни в сравнение със схематичната, макар и цветна илюстрация в съвременния атлас, сбита в минимален обем.
"Пътешестваме заедно"
Много скоро след това опитът на този пилотен проект беше обединен в начинанието "Пътешестваме заедно".
Началото поставиха през 2024 година пионери като Стeфан Иванов и Максим Иванов, баща и син, предприели плаване през Атлантика на борда на Neverest - гребна лодка, сглобена от самите тях. Тримесечното плаване (и денонощно гребане) от Портимао до Барбадос се превръща във вълнуващо приключение, за което всички ученици с удоволствие искат да слушат. Така неусетно уроците по география, водени от Стeфан и Максим Иванови и реализирани през модела на едно "пътуване заедно с класната стая", се превръщат в отличен образователен модел. С перипетии през Атлантика и аварийното спиране на Канарските острови... както и въртележките върху океанското течение.
Онези деветокласници, които бяха посещавали виртуалната експедиция с гост-лекторите Стeфан и Максим Иванови, успяха да получат най-високия резултат в страната на тестовете. Покритите теми обхващат иначе трудно поднесена и сложна за смилане материя в частта на материала "Климатообразуващи фактори". Няма как учениците да не са доволни от своите 75% "отлични" и 20% "много добри" оценки. Тези деветокласници се извисиха категорично нагоре - а хиляди учениците от останалите курсове показаха средни резултати, върху същия материал.
И нищо чудно. Едните младежи учеха за циркулацията на въздуха и видовете облаци в среда не от книжни текстове, а с конкретни видео- и фотокадри, но най-вече с енергията на преживяване и споделени емоции. Това е, което донесоха при тях двамата гост-лектори, Иванови, споделяйки своето приключение.
На останалите им се налагаше да поемат същата информация като ударна доза от факти и схеми. Само за 5 (от общо 230) страници в учебника по география за 9-и клас учениците се срещат с понятия, сред които: атмосферни фронтове, слънчева радиация, преобладаващи ветрове, постилащи повърхнини, континенталност на климата, циркулационни фактори, циклони в умерените ширини, тропични циклони, антициклони, обща атмосферна циркулация, полярни фронтове, зонални ветрове, вертикални вътрешни потоци, климатообразуващи фактори, климатични пояси и области и др., всички те - свързани помежду си в логически конструкции, подкрепени от схеми, фигури, графики... и всичко това без нито едно (графично или снимково или дори смислово) докосване до фигурата на реален човек, на жива природа, растение. Само схеми, извлечени данни.
На тези пет страници, свързани така дълбоко с живота на Земята - нито едно живо "нещо", нищо конкретно, което учениците да могат да докоснат с ръка или с което да се асоциират.
Докато едните преживяват буря и в бурята разбират реално смисъла на антициклона, за другите Земята (географски погледната) продължава да бъде дистанцирано място, по което се разхождат западни ветрове, югоизточни пасати... И неизвестно защо се набляга, че в Сахара "въздухът се спуска, налягането е високо, климатът е сух", а и на Северния полюс също "въздухът се спуска, налягането е високо, климатът е сух"... Две толкова контраинтуитивни посочвания, които ярко показват как вярното като факт невинаги може да се превърна в адекватна опора за ефективно обучение.
Хубаво е, че паралелките, в които се въвежда методът "Пътешестваме заедно", стават все повече - за радост както на учениците, така и на самите преподаватели. Интересно е, че през последното десетилетие преподаването на география привлича все повече млади педагози, добре подготвени и желаещи да въвеждат нови и интерактивни методи на обучение.
Илюстрация от Мила Янева-Табакова
