Текстът за преразказ на изпита в 7 клас: може и да не е литература, но отговаря на критериите

Текстът за преразказ на изпита в 7 клас: може и да не е литература, но отговаря на критериите

© Анелия Николова



Ученически оркестър организира благотворителни концерти, за да събира пари за лечението на болно момиче. Едно от момчетата - гайдар в оркестъра, му дава своя талисман - камък обсидиан, с уверението, че ще му помогне да оздравее. То оздравява.


Тази история (може да я прочетете в края на статията - бел.ред.), представена в авторския текст от момчето, трябваше да преразкажат от името на неутрален разказвач седмокласниците на изпита по български език и литература вчера. Текстът предизвика вълна от критика в мрежата, чиито автори изразяват съмнение в литературната и възпитателната му стойност. Макар и формално отговарящ на критериите - да е кратък, разбираем за всички седмокласници и непубликуван никъде, литератори, издатели, писатели и родители изказват възмущението си от избора на Министерството на науката и образованието (МОН). А авторът Красимир Бачков се оплака, че от ведомството са редактирали разказа и са променили заглавието му.


Без литературна стойност


"Много тъжно. Погледнах разказа, даден за преразказ на матурите. Повечето третокласници, които познавам, могат да напишат по-добър. Във всеки случай не така сълзливо и, както казваха навремето, безидейно", написа писателката Зорница Христова във "Фейсбук".





Според писателя Емануил Видински разказът учи децата на посредственост и легитимира лошото писане. "Не е нужно да се избират текстове на известни автори, нужно е само да са добри текстове. Такива, които показват талант, умение, култура. И не, това изобщо не е въпрос на вкус. Но официализирането на нещо, толкова лишено от писателско умение, като добро писане, е патологично", пише Видински във фейсбук профила си.


"Изборът на това недоразумение, което седмокласниците попиват като образец, е тежка форма на провинциализъм на ниво държава. Провинциализъм не като география, а като мислене", заключава писателят.



Писателят Радослав Бимбалов настоява МОН да си понесе отговорността за това, че кара децата задължително да изчетат текст без художествена стойност. "Това не е "случаен текст", в който са се спънали чиновниците от МОН - подбран е, редактиран е (кошмарно), одобрен е. Обаче явно децата ни са в "случайния превоз" на образователната ни система. И това мен лично ме вбесява", пише Бимбалов във "Фейсбук".


Текстът - подходящ и по критериите


"Текстът не е завладяващ, но е много реалистичен - ученик, който заради родителите започва да учи нещо, после заради учителя си започва да харесва това, което учи. Благотворителност за лечението на дете, реакцията на едно дете с душа на музикант и накрая щастлив край", коментира пред "Дневник" учителка по български език и литература на седмокласници. Тя каза, че само едно от децата в класа й е изказала критично мнение към текста, но "тя може да съпостави, защото по принцип чете и има база за сравнение". Всички други са казали просто, че текстът е лесен за преразказване.


Търси се достъпна тема и достъпен стил, защото иначе ще се предават бели листи


М. М.,

учител по литература


Майка на седмокласничка също каза, че е доволна. По думите й текстът притежава всичко, което улеснява подробният му преразказ - лесен сюжет, трима герои, малко пряка реч за трансформиране. "И не, не съм радетел на затъпяването и профанизирането на децата чрез текстове. Но в ситуация на абсолютен стрес, в която купчини родители и учители вменяват на едни 14-годишни, че им предстои първият най-важен изпит в живота, такъв текст е глътка свеж въздух. За децата", смята Ася Демирева.


Разказът "Талисманът" на Красимир Бачков е писан специално за банката с непознати произведения, която се използва за националното външно оценяване (НВО) в 7 клас. Критериите, по които МОН избира произведението, са:

  1. Препоръчителен обем до 650 думи.
  2. Класическа композиция, ясна сюжетна линия.
  3. Две-три (не особено сложни) описания - може да са на хора, природни обекти, предмети...
  4. Кратък диалог/ диалози
  5. Отсъствие на редки/архаични думи или термини, които могат да затруднят възприемането.

Текстовете се пишат специално за НВО в 7 клас. За банката с текстове за изпити пишат различни автори - по-известни и по-неизвестни, които имат опит в кратките художествени форми. МОН не подбира авторите, а текстовете за изпита, посочиха от пресцентъра на министерството пред "Дневник".


Сюжетът - симптоматичен за обществото


"Какво ли си мисли едно дете, чиято майка смята, че е наказана с него!", пита родител на болно дете в един от коментарите към публикация на страницата на сайта "Мама нинджа". Според публикацията в разказа на Красимир Бачков излиза наяве нещо тревожно, защото е симптоматично за обществото ни. "И знаете ли какво си помислих, докато го четох. Помислих си как цялото ни общество е приело ролята на нещастно, болно дете, което все чака на чудо, за да се изправи", се казва в публикацията на "Мама нинджа".



Критика към сюжета отправя и една от създателките на сайта "Майко Мила" Красимира Хаджииванова. "Поредното поколение, което не получи възможност да разсъждава върху актуален текст, написан на съвременен език - не, отново имаме ниви, цървули, гайди и тегоба и, разбира се, магично камъче, което "лекува". Само Жълтата маймуна от Царичина и самата Ванга не бяха оплетени в сюжета, но сигурно просто не е останало място за тях", коментира тя.



Авторът - учител по изобразително изкуство


"ИМА БОГ! Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ. За разлика от писателите - храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание! Радвам се най-вече заради стотиците пренебрегвани български таланти, а те никак не са малко! Вярвам, че бавно, но сигурно всеки ще получи заслуженото от него!"


Това написа в профила си във "Фейсбук" авторът на разказа Красимир Бачков, който преподава изобразително изкуство във варненско училище. Според визитката на МОН той е писател и поет, публикувал е седем сборника с разкази и новели, два романа и една стихосбирка. Носител е на различни национални награди за проза. Превеждан е на английски, руски, украински и словашки език. Има висше педагогическо образование.



В поста си Бачков е пуснал и оригинала на разказа със заглавие "Обсидиан". От други негови публикации в социалната мрежа става известно, че той е срещу ЕС и НАТО и приверженик на идеите на партия "Възраждане". "Хиляди деца са чели текста му за гайди и магични камъчета, и са го преразказвали, и след това някои от тях сигурно са отворили Фейсбук и са прочели мнението на автора и по други теми, по-важни от гайдите и въдиците. Откровени идиотщини, писани на капслок - "фалшиви пандемии, кемтрейлс, лапите на СЗО, насилствено инжектиране с отрови, глад и терор", пише Красимира Хаджииванова.



"Талисманът", разказ от Красимир Бачков


Имам си ритуал по заспиването. Като легна и затворя очи, започвам да си мечтая за разни работи и така заспивам. Снощи заспах много късно, защото си мислех за Зорница и за нейните огромни, пълни с болка очи. Аз съм осмокласник в музикалната паралелка в нашето училище. Свиря на гайда и не съм от най-добрите, но знам няколко мелодии, с които мога да събудя всяка заспала душа. Научих ги заради тате. Той обожава гайдата. Като бях в пети клас, тате продаде на съседа всичките си въдици, за да ми купи гайда. Знам, че единственото му удоволствие е да ходи за риба в свободните си дни, но той се лиши от него, за да се науча да свиря на гайда. В началото не бях много въодушевен, но когато се записах при Стефанов в музикалната школа, всичко се промени. Стефанов е голям! Някак неусетно ме накара да обикна гайдата, дори ме приеха в музикалната паралелка в нашето училище.


Дълго време Стефанов ни убеждаваше да участваме в някакъв благотворителен концерт, но все не можехме да се организираме. Преди месец обаче успя да ни грабне след часовете и малкият ни оркестър тръгна към Балчик с неговия стар микробус. Усетих очарованието на този приказен град, когато започнахме да се спускаме по стръмните улички на Балчик. Спряхме пред читалището, където щеше да се проведе концертът в помощ на болно момиче. Пред входа ни посрещна жена, а до нея в инвалидна количка седеше дъщеря ѝ, усмихваше се, но очите ѝ бяха пълни със сълзи:


- Момчета, благодаря Ви, че сте тук. Аз съм Зорница. Бих искала да Ви покажа и ботаническата градина, и двореца, но трудно ще стигна дотам.


След концерта майка ѝ дойде да ни изпрати и изхлипа:


- Никому нищо лошо не сме сторили, а защо така сме наказани, не зная! Искам само детето ми да е здраво!


Стефанов бързо реагира и обеща да изнесем и няколко концерта във Варна, а събраните средства да преведем по сметка за лечението на Зорница. Обърна се към нас:


- Нали така, момчета?


Някак гузно всички в един глас потвърдихме. Тръгнахме към микробуса. Аз останах последен. Приближих се до Зорница, извадих от вътрешния джоб на якето си моя талисман и ѝ го подадох:


- Вземи го за късмет!


- Какво е това? - запита учудено тя.


- Учителят по география каза, че е рядък вид обсидиан. Вулканично стъкло, но не черно като повечето срещани, а пъстро! Виж как се прелива червеното в оранжево и накрая в синьо! Намерих го в една рекичка и оттогава си го нося като талисман.


Зорница разтвори длан и обсидианът в ръката ѝ заблестя като най-голямото съкровище на света:


- Но това камъче е много ценно за теб! Не мога да го приема!


- Напротив! Ако е истински талисман, ще ти донесе късмет и ще се излекуваш! Давам ти го от сърце!


- А ако не успея да се излекувам? Ще загубиш талисмана си!


- В такъв случай ще е само едно вулканично стъкло - без никаква стойност! Обаче знам, че ще ти помогне! Ти ще оздравееш, Зори!


Не знам защо, но тази сутрин е по-особена. Докато вървях към училище, не можех да откъсна поглед от нацъфтелите дървета по пътя. При нас пролетта идва внезапно и за два-три дни изведнъж се появяват цъфналите дръвчета. Все едно преди ги е нямало и като по магия изведнъж са се телепортирали. Влизам в училищния двор и забелязвам пред мен Зорница! Тя стои на краката си и в подадената напред ръка проблясва моят талисман. Това е толкова хубаво и невероятно, че се питам дали не сънувам. Момичето ме гледа с топлина, каквато не съм срещал в ничии очи, и казва:


- Прав беше! Талисманът ти е истински, но само защото е твой!


Текстовете за преразказ през последните години


Разказът "Череши" на Захари Карабашлиев, който преразказваха седмокласниците на НВО миналата (2020/2021) година, също отприщи вълна от противоположни коментари, вариращи от "безумен" текст до "прекрасен" разказ. Отвъд художествените му стойности обаче се появи и друг проблем - че е съкратен и леко префасониран вариант на по-стар текст на Карабашлиев, озаглавен "Костилки".


На изпита през 2019/2020 г. се падна откъс от "Задача с много неизвестни" на Братя Мормареви.
През 2018/2019 г. - "Богатствата на момъка" на Георги Русафов.
През 2017/2018 г. - откъс от "Седем хайдути и едно магаре" Бранислав Нушич.
През 2016/2017 г. - откъс от "Войната на таралежите" на Братя Мормареви.
През 2015/2016 г. - откъс от "Родителска среща" на Михаил Вешим.
През 2014/2015 г. - откъс от "На изток от запада" на Мирослав Пенков.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK