"Още един ден в музея": Когато бръмбари и антилопи те водят на разходка

Автори на "Още един ден в музея" на Зорница Христова, Тодор Петев и Сияна Захариева.

Къде в София има предмети от приказното царство Бенин или фосил от муха? Отговори на тези въпроси дава книжката "Още един ден в музея" на Зорница Христова, Тодор Петев и Сияна Захариева. Тримата създават книга-пътешествие, която води децата и техните родители през софийските музеи и галерии. След успеха на "Един ден в музея" (награда "Златен лъв" за издателски проект с най-голяма обществена значимост през 2021 г.) те решават да създадат още един пътеводител на музеите в столицата.

Да отвориш сетивата и въображението си за предметите в музея

Разходката в книжката започва от етажа с буболечките в Националния природонаучен музей, където има "страшни зверове", а след това минава през Археологическия музей: "Знаем за усвояването на света през каменните и медните сечива, но праисторията крие много загадки, които искахме да оставим отворени и да обясним на децата какво е хипотеза и какво е научно знание. В зала "Етнография" в Националния исторически музей, където има разкошни носии, искахме да поговорим за това колко шарен е фолклорът и как не бива да го слагаме под една шапка и едно клише. Той е твърде многолик и си струва човек да го разбира. След това отиваме до Африка през "Квадрат 500" и зала "Африканско изкуство", за да оборим друг предразсъдък - за дивата непременно Африка и за да видим колко свързани са ритуалите по света, защото както при нашите кукери, така и там има маски, танци и магически движения. След това отиваме в криптата на "Св. Александър Невски", където тръгваме на един виртуален хаджилък сред иконите. Благодарни сме на Национален фонд "Култура" и Столичната община, че финансираха това пътешествие", казва Зорница Христова.

Пътешествието минава и през Националния военноисторически музей, за да завърши в Докторската градина, където се срещат природата и културата: "Това е едновременно и ботаническа градина, и археологически парк на открито с римски, древногръцки и османски средновековни останки. Той е част от ежедневието на хората с цялото си многообразие и за нас това беше интересен повод да поговорим за това как природата и културата са свързани", разказва Зорница Христова.

Макар и "Още един ден в музея" да е своеобразно продължение на "Един ден в музея", в книгата има и нови елементи. В самия край на книжката авторите отправят покана към децата да си направят сами свой музей вкъщи и да обърнат внимание на предметите, които се пазят от тяхното семейство и са важни за тях.

Тодор Петев, който е преподавател по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет, разказва, че за да създадат книжката, всичките трима автори са обикаляли музеите: "След като изберем определен музей, който си струва и смятаме, че ще представлява интерес за децата, се впускаме без каквито и да било предразсъдъци или предварителни очаквания. Отваряме сетивата и въображението си, избираме си предмети и след това се изгражда последователност". Зорница Христова създава наратива, а Сияна Захариева облича историите в илюстрации.

Основното условие, които им позволява да се сработят, е това, че всички, подобно на децата, са страшно отворени към света и другите хора. Търсят различни форми на общуване както помежду си, така и с предметите, и с бъдещите читатели.

Зорница Христова е автор на детски книги, журналист и преводач от английски език.

"Тайните съставки" на това да твориш за деца

И тъй като вниманието на децата не се задържа толкова лесно, творенето за тях си има своите тайни, които всъщност се оказват съвсем прости:

"Децата по природа са естествени изследователи, на тях всичко им е интересно, любопитно, питат, наблюдават. Ние трябва просто да поемем топката, да стимулираме този интерес, да провокираме още въпроси и може би да започнем да изграждаме връзки между предметите, събитията и преживяванията", коментира Тодор Петев.

Зорница Христова от своя страна добавя историите и диалога с децата: "Предметите влизат в диалог с децата. Винаги има един учител на деня, който е водещ през въпросната зала. Тъй като това е книга и дава воля на въображението, можем да си представим, че през Природонаучния музей ни води един бръмбар, през етнографската позиция ни води иглата, в Африка ни води антилопа и т.н. Гледаме да използваме любовта на възрастните и децата към историите, в които всеки предмет е част от един по-голям разказ, да има смях и ангажиране на максимално много сетива както в музея, така и след това. Всяка глава завършва с нещо, което човек може да направи вкъщи или пък някъде другаде, да измайстори нещо."

Тодор Петев добавя един важен детайл към думите на Зорница Христова, а именно че историите не са изфабрикувани, а реални, част от предметния свят.

Освен вроденото любопитство на децата, което чака да бъде провокирано, както и стремежът към диалог чрез истории, авторите на книжката добавят още една "тайна съставка" към успешното творене за деца - колекционирането. Според Тодор Петев колекционирането също е нещо естествено за децата и е свързано с истории. Децата колекционират всякакви предмети и често обичат да разказват как са ги придобили. Затова и музейният свят не им е чужд, а просто трябва да бъде намерен правилният подход, за да им бъде разказан.

Тодор Петев е преподавател по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет.

За бавното вглеждане и изграждането на усет

Една от целите, които авторите си поставят, е да изградят връзки между деца и родители, между децата и музейния свят: "На премиерата на книжката искахме всяко дете да донесе по един предмет от вкъщи. За мен една от изненадите беше, че част от родителите донесоха предмети - споделени книги, вестници на дядо, прадядо. Опитваме се да провокираме интерес на децата към експонатите, но всъщност той си съществува при много от възрастните по естествен начин. Идеята всъщност е чрез предметите, чрез този музеен свят, да се изградят ценностни връзки между различните поколения и да се стимулира диалог", казва Тодор Петев.

Цел на авторите е също така да изградят по-различно отношение към предметния свят, а именно по-бавно вглеждане в него: "В наше време децата се ориентират много бързо в предметния свят заради дигиталните устройства, но те предлагат бърз и повърхностен поглед. Това не е критика към децата, това е начинът, по който функционират дигиталните устройства - те предлагат бързо изображение за бърза консумация. Докато музейният свят предполага друг тип вглеждане, бавно гледане, което се надявам чрез образите, които Сияна Захариева е направила в книжката, да стимулира един тип по-внимателно вглеждане и съотнасяне между текст и изображение. Това след това ще се прояви в самата музейна среда, когато децата отидат там", казва още Тодор Петев.

Зорница Христова допълва, че изграждането на интерес към музеите или други културни институции се формира още от ранна детска възраст: "На мен ми се струва съвсем естествено, когато родителят има работа в библиотека или музей, да вземе детето със себе си, а не да търси баба или дядо да го гледат. Дори когато е твърде малко и все още бързо му доскучава, то ще развие един естествен навик."

Авторите казват, че разходките в "Още един ден в музея" са за деца от пет години, защото те имат малко по-фиксирано внимание. И напомнят, че това не е учебник и най-важното е на малките и големите читатели да им е весело и да изпитат удоволствие от знанието.

"Още един ден в музея" е пътеводител за музеите в столицата.

Зорница Христова е автор на детски книги, журналист и преводач от английски език. Превела е на български език автори като Джон Ланчестър, Тони Джъд и Джулиан Барнс. През 2010 г. създава собствено издателство "Точица" за забавна и образователна детска литература.

Тодор Петев е преподавател по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет. Той е един от създателите на фондация "Моят музей", която е посветена на развитието на образователния и комуникативния потенциал на българските музеи.

Сияна Захариева завършва Националната художествена академия в София със специалност "Книга и печатна графика". Работи в областта на илюстрацията и графичния дизайн.