Открита е ДНК на 2 млн. години - най-старата досега

Открита е ДНК на 2 млн. години - най-старата досега

© JULIAN CHARRIERE



Учени са идентифицирали ДНК от животни, растения и микроби, датираща отпреди около 2 млн. години, което я прави най-старата досега, информира "Ройтерс", цитирана от БТА.


Откритата ДНК е от седимент от най-северната точка в Гренландия, открит край арктически фиорд. Древната ДНК разкрива невероятен изгубен свят в този отдалечен район. Данните от проучването са публикувани в списание "Нейчър".


Изследователите обясняват, че фрагменти от ДНК са намерени за редица животни, включително мастодонти, северни елени, зайци, леминги и гъски, а също за растения, сред които топола, бреза и дървета туя, както и за микроорганизми, включително бактерии и гъбички.


Лед на Гренландия събуди надеждата за живот на луна на Юпитер
Лед на Гренландия събуди надеждата за живот на луна на Юпитер




ДНК е самовъзпроизвеждащият се материал, носещ генетична информация за живи организми - нещо като план на живота.


Мастодонтът е бил роднина на слона, който е бродил в Северна и Централна Америка до изчезването си заедно с много други големи бозайници от ледниковия период преди приблизително 10 000 години. Откритието показва, че е обитавал доста по-голям район, отколкото се смяташе досега.


"Мастодонтът беше голяма изненада. Никога не е бил откриван преди в Гренландия. Но най-голямата изненада беше тази уникална арктическа екосистема и видове, живели заедно, което няма съвременен аналог", казва Еске Вилерслев, който е начело на изследователския екип.


Арктика се затопля много по-бързо, отколкото смятаха учените
Арктика се затопля много по-бързо, отколкото смятаха учените

"Не мисля, че някой би предвидил, че Гренландия е имала такова разнообразие от растения и животни преди 2 млн. години, когато климатът е бил много подобен на това, на което очакваме да станем свидетели след няколко години заради глобалното затопляне", добави изследователят, който е свързан с университетите в Кеймбридж и в Копенхаген.


Въпреки че древната ДНК е много нетрайна, проучването показва, че при подходящи условия - в случая вечни ледове - тя може да оцелее по-дълго, отколкото се смяташе за възможно. Вилерслев казва, че няма да се изненада, ако намери ДНК от поне 4 млн. години.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK