ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Кишинев – история за "горната" и "долната" земя

Катедралата "Рождество Христово"

Катедралата "Рождество Христово"



Граничният полицай дълго разлиства чисто новия ми паспорт - отзад напред и обратно.
- По каква работа сте при нас, в Молдова? - пита на руски без да ме погледне.
- По журналистическа – отговарям.


Ето, сега вече ме поглежда в очите. Нещо не му харесва... Отново шумоли из страниците на паспорта, говори припряно с колегите си (явно за "журналистическата работа") и дори посяга към телефона, но се отказва.


В последната класация на Репортери без граници България е едва на 113 място по свобода на медиите си, а Молдова – цели 26 позиции по-напред. Да не би това да е повод за тревогата, шегувам се на ум и гледам да не се разсмея с глас, защото ситуацията явно е сериозна.




В това време униформеният зад стъклото "стреля" с най-важния си въпрос:
- А билет за връщане имате ли?
Подозрението, че може би искам да емигрирам в Молдова, ме сварва съвсем неподготвен.
- Ну, конечно! - отговарям троснато, мобилизирайки възможно най-убедителното руско произношение, на което съм способен.


След този важен отговор полицаят категорично избира последната страница на паспорта ми – тази с парадния вход на Софийския университет и приключва разговора с голям двуцветен печат – "Влязъл".


Най-горе, вляво


Почти полунощ е. Входната магистрала към центъра на Кишинев плува в жълтеникавата мъгла на уличните лампи. Тъмни блокове, шарени павилиони и стари, метални спирки, рухнали под тежестта на стотици плакати и обяви... "Далече ли е хотелът", питам, а шофьорът на таксито кима неопределено с глава без да каже и дума. Така продължаваме до края - тъмни блокове, шарени павилиони и големи, стари, метални спирки... А, да – и един мол някъде между блоковете.


Докато чакам на рецепцията, пиша съобщение във "Фейсбук" и се тагвам в Radisson Blu Hotel. После, току – що пуснал куфара в стаята си, получавам съобщение от приятел, който няколко дни по-рано е минал по същия маршрут – пак "по журнлистическа работа": "Видя ли минибара?"


Не, нямаше и ида го погледна, но сега се взирам през прозрачната врата на малкия хладилник, за да намеря това, което не трябва да пропусна. То е на най-горният ред - вляво, до минералната вода и шоколада – синя кутийка с три презерватива. Има и шампанско – за "добре дошли"!


Закуската на боса


Сутринта разлиствам брошура с кратки маршрути в центъра на Кишинев. Закуска в съпровод на арфа – live! Чета, че на стотина метра от хотела са катедралата "Рождество Христово", Триумфалната арка, площадът на артистите.... В това време няколко черни костюма със слушалки в ушите демонстративно заемат позиция край съседните маси. После невзрачен набит мъж сяда на една от тях.


За няколко минути гостите на ресторанта остават на собствените си грижи. Западняците наоколо следят сценката с негодувание и любопитство, докато от кухнята изнасят блюда, които не се предлагат на редовните клиенти. Само претръпналото око на източноевропеец, преживял начало на прехода през 90-те, може да разбере тази суетня – босът закусва.


Скоро след това всичко влиза отново в ритъм. Масата на невзрачния мъж е пълна, охраната се оттегля на по-прилични позиции, а арфистката продължава да свири без пауза. Време е за катедралата и Триумфалната арка.


Триумфалната арка

Триумфалната арка


Поклонение пред мощите


Часът е 10 сутринта в четвъртък – средата на работната седмица, а в централната църква "Рождество Христово" е трудно да си пробиеш път. Дълга опашка чака ред за поклонение пред ковчеже с мощи. Няколко жени са потънали в молитви, легнали по очи на стъпалата пред олтара. Мъжете се държат по-сериозно – само коленичат. Една майка показва на детето си как трябва да целуне иконата с големия златен обков, но то се дърпа и върти глава. Майката вдига края на забрадката, с която крие косата си, изтрива малко кръгче върху стъклото над иконата, но детето пак извръща глава. Тогава на помощ идва бащата – един властен жест зад тила и лицето на малчугана залепва за това на светията.


Молдовската православна църква не е автокефална. Част от храмовете, предимно тези в големите градове, са управлявани от румънската Патриаршя. В повечето храмове из малките гадове и селата обаче служат руски свещеници, назначени от Патриаршията на Москва и цяла Русия.


Според журналисти от молдовската Асоциация на свободната преса точно те са свършили основната работа по време на президентските избори през ноември. Цялата политическа агитация на социалистическия кандидат Игор Додон е минала през църквите в селата, за това и кампанията му за спиране на евроинтеграцията и сближаване на Молдова с Руся завърши с успех, дошъл изневиделица. А на връх Коледа дойде и развръзката – Додон разпореди флагът на Европейския съюз да бъде свален от президентството.


Кокошки, кожени палта и мандарини


Основният булевард "Щефан Велики" (Ștefan cel Mare) разделя Кишинев на две половини. Ако имате, както аз, само няколко часа, за да ги разгледате, чувството, че сте пресекли границата на "долната" и "горната" земя няма да ви убегне.


Тротоарът по източната страна на булеварда е в ремонт – бучат машини, стоварват бетонни павета, между тях се щурат мъже с мръсни анцузи и пъстри якета. Трима от работниците чакат помощ край машина, от която е изтекла голяма мазна локва. Ако се съди по приполовеното пластмасово бидонче с червено вино в краката им – чакат отдавна.


Пак на запад от булеварда, в "долната земя" е пазарът. Всъщност, пазар няма. Има зеле, ряпа, моркови, картофи, лук, малко плодове – всичко в щайги, стоварени върху прашния тротоар. И планини от мандарини – оранжево е навсякъде. Идва Нова година.


Мъж и жена пушат премръзнали край стоката си, подредена върху два кашона. Току-що закланите пилета са грижливо "опаковани" в розови найлонови торбички.


Уличната търговия е навсякъде в Кишинев

Уличната търговия е навсякъде в Кишинев


По-надолу по улицата са "промишлните" стоки - пантофи, пантофи и още патнтофи, бельо в цветовете на детски бонбони, анцузи... Между всичко това – палта и шапки от скъпи кожи. Тази търговия е "монопол" на няколко рускини, които бърборят безкрай.


А наоколо – шизофреничен лабиринт от двуезични табели на румънски и руски, стълби, които водят ту надолу, ту нагоре към изтърбушените сутерени и приземните етажи на жилищните кооперации, превърнати в тесни магазинчета. Изглежда познато, посткомунистическите провинции си приличат като близнаци. Бедните – още по-поразително.


Нагоре по хълма


Преминете ли на западния тротоар по бул. "Щефан Велики", вече сте на "горната земя". Там са кметството на Кишинев, Министерския съвет, големите театри. А и хората изглеждат различно – оптимисти със самочувствие.


"В тази част на града някога е живяла комунистическата номенклтура, казва Владимир Гилка, който работи в представителството на една от немските политически фондации в Молдова. По тази причина тя винаги е била по-добре поддържана. А и сега там се намират държавни институции, университети...".


Ако се изкачите до върха на хълма, към който водят улиците, ще стигнете до старата водна кула и една от най-внушителните нови сгради в Кишинев – седалището на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Американския ресурсен център. После релефът на града бавно се спуска към малкото езеро в центъра на парка "Валеа Морилoр".


Сградата, в която се помещават представителството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Американският ресурсн център.

Сградата, в която се помещават представителството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Американският ресурсн център.


Тук, на "горната земя", кафенетата и пекарните са малки и дизайнерски пипнати. Ресторантите предлагат европейска и азиатска кухня, но цените им звучат "нахално", сравнени с онези от магазинчетата край пазара с кокошките и кожените палта.


Пълната обиколка на забележителностите в Кишинев не отнема повече от три часа. Когато стигнете до малката улица "Николае Торга" няма как да не забележете, че наоколо е пълно с добре облечени мъже в перфектна форма. Обяснението е в лявата страна на улицата, близо до парка "Градина публика". Там временно е настанено президентството на Молдова, пред което не можете да си направите снимка, както навсякъде по света. За тайните служби вдигнатия фотоапарат срещу сградата на президентството е знак за тревога – ще ви помахат с пръст, ще ви отпратят с не особено любезен жест и ще ви следят с поглед, докато се отдалечите на безопасна дистанция.


Полицаят пред Парламента на Молдова е по- "френдли". В сградата, строена в разцвета на последните предкризисни години на бившия Съветски съюз, се намират офисите на 101 депутати. Но размерите й създават впечатлението за поне десет пъти по-многоброен парламент. Точно срещу нея се издига внушителен, но тромав и все още незавършен небостъргач от камък и огледално стъкло. На върха му - националният флаг на Молдова.


"Каква е тази сграда отсреща?, питам полицая, който патрулира на тротоара пред парламента. "Нямам представа, отговаря той и вдига рамене. Отдавна е тук... Съжалявам, не съм в курса на проекта".


По-късно виждам, че макар и все още в строеж, сградата е отбелязана като забележителност дори върху туристическите карти на града - "новото президентство", пише там.


Историята на една "пушилня"


Официалният адрес на бирарията Smokehouse ("Пушилнята") е пак на същия оня бул. "Щефан Велики", но в действителност сутеренът се намира в една от малките му пресечки. Няма как да го откриете без помощта на местните бираджии.


През 2014 г. двама американци – Дейвид Смит и Матю Сталмън от молдовското представителство на Корпуса на мира решили да започнат в страната свой бизнес. За да им е по-лесно, намерили местен партньор – Владислав Шулянски.


"Неразвитият пазар в Молдова дава невероятни възможности за предпремачество, казва в едно интервю Шулянски. Вземаш идея, която работи добре в друга страна, натискаш клавишите Ctrl-C и Ctrl-V върху клавиатурата на компютъра си и ако не се сблъскаш с невероятната корупция и бюрокрация тя може да проработи веднага".


Така се родила и идеята за Smokehouse. Но проблемът с реализацията й бил в това, че двамата американци и местният им съдружник решили, че няма да платят нито една молдовска лея за подкуп. Така бизнес историята им се превърнала в наръчник за предприемаческо оцеляване в бившата съветска република.


Фотогалерия: Един ден в Кишинев >


За да помогне на всички, които искат да тръгнат по стъпките им, Смит, Сталмън и Шулянски описали пътя си през иглените уши на посткомунистическата бюрокрация в специализиран блог.


Хепи ендът на историята им все пак дошъл с откриването на бирарията. Специалитетът там е американското барбекю, приготвено за около 6 часа. Едно от най-куриозните блюда в менюто е супата "Сълзите на врага ви", а американската светла бира се приготвя на място. Цените са по-високи от средните в Кишинев, но въпреки това свободни места в Smokehouse трудно се намират без предварителна резервация.


Този път без нъпроси


"Хареса ли ви в Кишинев" - пита пак на руски шофьорът на таксито по обратния път към летището.
"Беше интересно" - е отговорът, който ми хрумва, за да бъда съвсем искрен.


Граничният полицай този път няма въпроси. Слага шумно печата си "напуснал" и връща паспорта без да ме погледне.


Явно, мисля си, трябва по-често да летим на изток, за да разберем колко на запад сме стигнали.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK