За гледката от високо, преди да се спуснеш надолу

Според скиорския фолклор хората се делят само на два типа - такива, които обичат да карат ски, и такива, които мразят скиорите. Иначе картинката навсякъде е една и съща - лифтът обикновено качва в планината съвсем обикновени премръзнали хора, на които им е дотегнало да чакат на опашката. Някъде по средата на пътя обаче, още в лифта, започва преобличането - вадят се от раниците едни обувки, прибират се други, сменят се очилата, слага се крем, търсят се ръкавиците. Така че от лифта слизат почти други хора. Истински планинари, загорели, със слънчеви очила и небрежно подпрени на ските. Онези пък, които се качват горе с градските обувки, за да подишат чист въздух или да попързалят децата с шейна, започват традиционното си мърморене срещу тях.

На скиорите също не им е лесно

Те пък преживяват като лична обида всяка промяна в метеорологичната обстановка. "Пак ни прецакаха със снега", казват, когато снегът падне едва в средата на януари. "Пак ни объркаха плановете", обясняват, когато задуха малко по-силен вятър през февруари и обслужващият персонал на влековете отсече, че съоръженията няма да работят. "Точно сега ли намери да се затопли", оплакват се, когато в средата на март слънцето се покаже и по пистата "Долно лале" например се появят минзухари. Проблемът явно е в това, че през цялата година не е вечна зима. Затова скиорите се терзаят за всичко - че температурите се сменят неочаквано, че пада мъгла или пък просто защото те падат често по пистите...


Полина Йорданова кара ски от студентските си години. Сега е съсобственик и управител на фирма "Касъл дизайн", която са занимава основно с графичен дизайн, мултимедийни и web-презентации. Нейната компания представя от няколко години на пазара обучаващи и развлекателни продукти за деца. Вече има четири интерактивни приказки, разработени от български художници, аниматори, програмисти и дизайнери. У нас обаче мултимедийните обучаващи приказки са все още непознати, казва Полина Йорданова. Според нея всички литературни произведения могат да бъдат поднесени в някаква забавна форма, така че на децата да им е интересно да ги четат. Всичко останало опира до държавна политика, нагласа на родителите да купуват подобни продукти, дистрибуция и прекратяване на вноса на нелегални дискове. После Полина Йорданова казва, че появата на една голяма компания може само да помогне да се разработи пазарът. И трябва да се вложат големи суми в реклама и популяризиране на продукти, които българските компании на този етап не могат да си позволят.

Докато кара ски обаче, тя не мисли за работа

Обяснява ситуацията така - "почивам си", "зареждам се с енергия за през седмицата", "освобождавам напрежението". Казва, че при ските се води от принципа, че по-важно е да отиде да кара и не обръща внимание на по-второстепенните неща. Като това на коя писта точно кара, как кара и с какъв модел ски обувки е на краката. "Това няма никакво значение, по-важното е хората да отидат в планината", отсича тя. За нея ските са спорт, които позволява градусите да се покачват независимо от студа на пистата.

После признава: "Така ми е легнала на сърцето онази Тодорка над Банско." Оказва се, че в сърцето й са намерили място и Маркуджиците, Ястребец 1, 2, 3, Ситняково и въобще всички писти над Боровец, Пампорово и Банско. "Не обичам да ходя на Витоша заради тълпите и заради огромните опашки", казва Поли Йорданова, която иначе не е придирчива към местата. Дъщеря й вече също се справя добре със ските и обикновено двете намират време да покарат заедно. Освен това е привърженик на гледките от високо. На панорамата от Маркуджиците например. "Ето за тази гледка си мисля през цялото време", казва Йорданова, докато слага ските. "При скиорите много често се стига до парадиране с марките и екипите, но аз не обръщам внимание на тези неща." Въпреки това заявява, че вече е усетила какви предимства имат карвинг-ските, и не мисли, че някога ще се качи на нещо друго. Но пак настоява: "По-важното е как се чувстваш на пистата и нищо друго няма значение." После си слизаш в ниското, качваш се на колата и седмицата отново започва.

Историята на ските е дълга

Някои казват, че има доказателства и дори пещерни рисунки, които разкриват, че хората и в древността са били почитатели на белия спорт. Най-вероятно са им трябвали по-екстремни усещания, за да разнообразят монотонното ежедневие - лов и после отново в пещерата. Освен това почти сигурно още от онова време е започнала негласната вражда между тези, които карат ски, и другите, които са затъвали в снега. Ските обаче стават популярни едва когато норвежецът Фритьоф Нансен ги използва при експедицията си в Гренландия през 1886 г., прекосявайки острова от единия край до другия за малко повече от месец. Иначе скиорите в древността сигурно не са се различавали от днешните - след поход по високите места са се връщали загорели от слънцето и са се подпирали небрежно на ските.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK