Следва ли публичните дружества да издават права при увеличаване на капитала им в полза на по-малко от 300 акционери

С промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) от юни миналата година бе предвидено, че при всяко увеличаване на капитала на публично дружество се издават и т. нар. права. "Правата" дават възможност на всеки акционер да запише акции от новата емисия пропорционално на участието му в капитала на дружеството или да "осребри" това свое правомощие, като продаде придобитите "права" на борсовия пазар.

По този начин чрез закона бяха създадени относителни гаранции срещу ограбването на миноритарните акционери (които по правило не участват активно в увеличенията на капитала), като дори при нежелание от тяхна страна да запишат акции от емисията, им се осигурява определен икономически ефект - получаването на цената на придобитите от тях права. Същевременно чрез новата правна уредба бе създаден прозрачен и легитимен начин за възмездно акумулиране на "права" от професионални инвеститори и съответно за справедливо преразпределение на структурата на акционерното участие в капитала на публични дружества.

Макар и несъмнено справедлива и отдавна очаквана от инвеститорите новата правна уредба поставя редица въпроси, които все още не са намерили отговор в практиката.


Един от тези въпроси е свързан с хипотезата, когато капиталът на публично дружество се увеличава в полза на негови акционери и/или служители по трудово правоотношение, в случай че общият брой на адресатите на емисията е под 300 лица. За тези случаи чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗППЦК предвижда, че не е налице публично предлагане на акции. Идеята на закона е ясна - изхожда се от разбирането, че акционерите и служителите по трудово правоотношение по правило разполагат с повече информация за дейността и финансовото състояние на емитента и в случай, че компанията не е голяма, едва ли е оправдано подчиняването на увеличението на капитала й на тромавия и рестриктивен режим на публичното предлагане.

Липсата на публично предлагане би следвало да има за последица отпадането на изискването за потвърждаване на проспект от Комисията за финансов надзор (бившата Държавна комисия по ценните книжа).

Същевременно чл. 112, ал. 2 от ЗППЦК императивно предвижда, че при увеличаване на капитала на публично дружество задължително се издават "права". "Правата" обаче по дефиниция се търгуват на борсата - т. е. чрез вторично публично предлагане, и следователно могат да бъдат придобивани от неограничен кръг лица.

Къде е противоречието. От една страна (по отношение на акциите, с които се увеличава капиталът в полза на по-малко от 300 акционери), не е налице публично предлагане и следователно не се издава проспект, но, от друга, се предвижда публично предлагане на "права", в резултат на което може да се окаже, че акции от емисията ще запишат много повече от 300 лица, които при това могат и да не бъдат "акционери" или "служители в трудови правоотношения" с емитента. Или с други думи, макар увеличението на капитала да стартира при предварително обявени специални параметри (адресирано е само към определени и лимитирани на брой лица), задължителното издаване на "права" може да има за последица коренната промяна на тези параметри в хода на емисията и в крайна сметка заобикаляне на изискването за издаване на проспект.

Проблемът в крайна сметка идва от хроничното за българското законодателство творчество "на коляно", при което законите се променят без осигуряването на необходимата приемственост и изглаждане на противоречията със заварената правна уредба. В случая законодателят не е отчел факта, че заварената (уредена и до промените в ЗППЦК) хипотеза на увеличение на капитала в полза на по-малко от 300 акционери или служители в трудови правоотношения влиза в очевидна колизия с изискването за задължително издаване на борсово търгуеми "права", които на практика превръщат емисията в публична - в адресирана до неограничен кръг лица.

Разглежданият проблем би могъл да намери разрешение в няколко насоки.

Възможно е на първо място липсата на проспект за емитираните акции да бъде компенсирана чрез издаването на борсов проспект за емитираните "права". Подобно разрешение обаче би било до голяма степен палиативно и изкуствено. Борсовите проспекти разкриват значително по-малка по обем информация в сравнение с тези, потвърждавани от Комисията за финансов надзор. Наред с това едва ли би било оправдано липсата на проспект за емитираните акции да бъде компенсирана с разкриването на информация за свързаните с тях "права".

Друг възможен вариант за премахване на вътрешната колизия на ЗППЦК е в закона да се запише изрично, че в хипотезите на увеличаване на капитала в полза на по-малко от 300 акционери или служители в трудови правоотношения не се издават "права" или - ако бъде преценено, че издаването на "права" е основно условие за доверие на инвеститорите - да отпадне привилегированият режим за увеличаване на капитала в полза на акционери или служители в трудови правоотношения.

Възможно е да се търси решение и на плоскостта на предвидените в чл. 112г от ЗППЦК наредби по прилагането на закона, каквито Министерският съвет все още не е приел.

В заключение следва да се отбележи, че разгледаният въпрос е един от многото, които поставя ЗППЦК. Решаването на проблемите изисква преди всичко тяхното "улавяне" от практиката и предприемането на адекватни действия от страна на законодателя и Министерския съвет (при приемането на наредбите по ЗППЦК). Пасивността на нормотворческите органи едва ли би улеснила Комисията за финансов надзор в бъдещата й практика по проблемите на емитирането на "права" от публични компании и със сигурност поставя емитентите и останалите участници на пазара на ценни книжа пред редица въпроси, които трудно могат да бъдат решени по тълкувателен път.

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK