Църковно пеене и разкопки четири метра под базиликата "Св.София"

Докато църковният хор пее в храма "Св. София" , четири метра под земята археолозите разкриват гробница.

В центъра на столицата, районът около раннохристиянската базилика е находище на старини.

Новите разкопки започнаха преди две седмици. Гробницата, както и други обекти, е открита случайно. "При смяната на тръбите багерът просто е мръднал малко встрани и е обърсал фасадата на гробницата.


Виждаше се горният край на тухлите", обяснява ръководителят на разкопките Марио Иванов. Според него всичко е можело да свърши дотук, защото никой не си е направил труда да вика археолозите.

През 70-те години, когато са поставяни тръбите, багерите също са копали много близо до гробницата. При всички случаи се е виждало какво има отдолу, но за науката не е станало известно, казва Марио Иванов. Може би затова археолозите имат навика да надничат във всякакви изкопи. Обичат ей-така да хвърлят по едно око на пластовете, които се откриват отдолу. Особено ако дупките са в центъра на София.

"Когато има изкоп, обикновено се гледа. Тук има известни стени. Пък и ние просто си имаме работа тук всеки ден, по проекта, който тече отдолу в базиликата "Света София".

Така видяхме и горната част от гробницата и станаха големи скандали..." казва Марио Иванов. Той определя мястото като "гробището на Сердика" и казва, че вероятността да се копне тук или там и да излезе нещо е много голяма. "Ето, това, покритото също е гробница, при това със стенописи. Ето, там при пилоните със знамената, също би трябвало да има една. Тук - под улица "Московска" трябва да има още една...", пресмята Марио Иванов.

Той датира сегашния си обект от края на ІV - началото на V в. пр. Хр. Вече има данни за стенописи.

В долните пластове са открити монети от това време и парченца стенописи. Освен основния бял цвят, има още кафяв, зелен, червен и сиво-черни цветове.

Учените обаче очакват гробницата да е разтваряна още в античността и не се надяват да открият нещо особено ценно. Надеждата обаче умира последна за иманярите, които обикалят наоколо. "Непрекъснато идват насам и питат - извадихте ли златото.

Вече ми е писнало да се разправям тях", казва Марио Иванов.

Тези дни археолозите трябва да влязат в гробницата. Влизането също е с повишена трудност, учените правят опит да влязат отвътре, за да не разрушават стълбището на базиликата, а и защото фасадата на "Св. София" е плътна стена, която достига до четири метра надолу.

Тази гробница усложни живота на археолозите, подхвърля и арх. Васил Китов, който пък ръководи проекта за консервация, реставрация и експонирането на археологическото ниво под базиликата. "Света София" е построена в края на V век по време на царуването на византийския император Юстиниян и е смятана за най-старата източно-православна църква в града. През 1818 и 1858 г. църквата е пострадала сериозно от земетресения и нейното реставриране започва едва през 1927 г. Днес "Св. София" е реставрирана. В храма и около него са открити няколко сводести старохристянски гробници, със стенописи, в които се чувства примесено източно и римско влияние. Запазени са и мозайки отпреди 1600 години, изобразяващи дървета, цветя и птици. Васил Китов се занимава с реставрацията на храма от 1978 г.

Казва, че е голям успех да махнат циничния надпис, който дълги години е висял на входа на базиликата - "Обектът е в реставрация", без нищо да се прави. Според него при добро финансиране всичко може да се завърши и за година и половина. "Може да се получи нещо наистина невероятно ако църквата се свърже с долното ниво, ако се разкрият тези 100 квадратни метра мозайки и се видят основите на още по-старите храмове", казва доц. Китов.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK