В очакване на подходящия вятър

Ако някой си мисли, че летенето е само летене, не е познал. Преди да се стигне до реенето във въздуха и изпълняването на сложни фигури, има доста часове, които се прекарват в не толкова интересни занимания. Като например в изчакването на подходящ вятър. (Това май си е жива мъка.) Или в четенето на книги за аеродинамика, разговори за движението на въздушните течения или нещо като първи стъпки по метеорология и познаването на облаците. (Това е по-интересно, защото, докато се спори какъв точно вид са облаците, които се задават на хоризонта - стратос кумулоси или цироси, поне времето се убива по-лесно.) Има и още една, последна неприятност - обикновено трябва да стигнеш до мястото, откъдето да излетиш... (А дотам обикновено се стига по стръмното, а ти си натоварен повече, отколкото ти се иска...)

А иначе летенето - всички казват, че е лесна работа.

--------


От време на време се дочуват реплики: "Е, днес май няма да се лети... ", "Тоя вятър няма ли да обърне...", "Егати късмета, давай да слизаме...", "Няма смисъл да чакаме повече..." Но никой не се отказва... Момчетата си седят на баира, следят всеки порив на вятъра и все се надяват, че ще дойде подходящото въздушно течение. То рано или късно ще дойде, това е сигурно... Въпросът е, че някои дни стават за летене, а други не.

Клуб на просветени

Усещането е, че попадаш в клуб на просветени, в който хората си говорят с тайни кодове. Разбира се, работата далеч не е толкова страшна. Просто, както обикновените хора се питат - какво ще пиеш днес, когато се видят, тези се питат къде ще летиш днес... Това са разликите. Почти същото е, както при алпинистите, които се питат къде ще катерят, или при скиорите, интересуващи се къде извън пистите ще карат...

Хубавото е, че на поляната около Сопотския манастир винаги се намира място за още хора. Просто палатките стават все по-нагъсто и цветовете се увеличават. Полянката до лифта е подходяща и по-друга причина - по-добрите кацат направо там, скатават крилото и влизат в палатката или отново се качват на лифта. Вечерта има осветление, а на пет метра от палатките тече чешма.

Пък и където има много събрани хора на едно място, задължително се оформят групички и започват разговори. Тук те се водят по всяко време. Разказват си истории как някой си харесал нива за кацане в полето, а това се оказало зелето на кмета. Или как в някои села в момента, в който стъпят на земята, около парапланеристите се събира куп циганета, които питат какво е това и предлагат да помогнат. Някой подхвърля, че разходката с делтапланер над Албена е 40 лв. Обсъжда се, че наскоро едно от момчетата с параплан е направило нов български рекорд за прелет и е стигнало от Сопот до Малко Търново. "Това са около 200 километра", коментират останалите.

Най-често обаче темата е една - кой какво крило е купил, къде какви модели има и откъде човек може да се снабди с тях по-евтино. Някои дори не считат летенето с делтапланер за екстремен спорт. Общото впечатление обаче е, че

това са хора, които си ценят кожата

"Един делтапланер излиза към 5-6 хил. евро. Няма смисъл да коментираме моделите, които излизат към 20 хил. евро, какви екстри имат", казва Светослав Монов. Той обаче е привързан към старата си "летателна машина" и казва, че така е свикнал с нея, че не би я сменил с по-нов модел. Казва, че в момента е възможно човек да се оборудва със стара делта за около 500 лв. Не трябва обаче да разчита на екстри.

Според неписано правило тези хора нямат навика да си сменяват делтите. Няма пазарлъци дай да пробвам как се държи във въздуха твоята делта, а ти вземи моята... Положението не е като при алпинистите например, които считат, че е нещо нормално да катерят с чужда седалка и дори понякога с чужди еспадрили.

Повечето от акостиралите на поляната около Сопотския манастир са парапланеристи. С делти са единствено Светослав Монов и приятелят му Пламен. Пламен обаче "играе" и в двата отбора, защото пътува и с делта, и с парапланер. "Нищо, че изглежда по-тежка делтата, с нея не е по-сложно. Важното е човек да се учи с приятели и още първия път да мине леко, защото винаги има блъскане оттук-оттам. След това става ясно дали ще продължи", казва Светослав, докато ритуално преправя това-онова по крилото си. Това му е основното занимание и вечер край палатката. Нали всички казват, че почти всяко увлечение по летенето започва така - с решението сам да си направиш криле. Светльо просто преглежда екипировката и му личи, че за него е удоволствие да я дооправя.

Не, не се мразят с парапланеристите

Историите за конфликти между парапланеристи и делтапланеристи май са измислени. Над Сопот хората и от двата отбора се разбират добре и взаимно си обясняват какво е чувството да си във въздуха. "Би било глупаво да се мразим... Много добре си прекарваме с тях. Нали се интересуваме се от едни и същи климатични условия...", подхвърля Светльо. Пък и нали споделят обща страст.

Иначе всички "прелитащи" се събират на едно място, защото много често се учат един от друг, гледат кой какво прави във въздуха, показват си един на друг разни фигури. Всички са единодушни, че е много важно да има от кого да се учиш на нови неща. Защото летенето не означава просто реене във въздуха.

Сред лагеруващите има и жени, които се грижат изцяло за битовата страна на приключението, има и такива, които летят. "Да, виждам, че част от жените споделят тази страст с мъжете си. Моят обаче няма да успее да ме убеди да се кача дори в тандем", категорично е едно от момичетата от Велико Търново. Тя просто е убедена, че гледката отдолу нагоре е по-хубава.

У нас има страшно много места, които стават за летене

Това е заключението на познавачите. "Има не само подходящи места, но и почти през цялата години можеш да се занимаваш с това", казва Светльо. На Витоша се излита от няколко места - от Малък Резен, от Голи връх, от Комините. Може да се лети и около Перник - при Расник. Разказват се хубави работи за местата около морето - вятърът почти винаги е подходящ. В Стара планина може да се излита почти отвсякъде - от Карандила над Сливен, от Околчица при Враца, от връх Ком и т.н. Положението е подобно и в Рила, Пирин и Родопите - де що има хълм, обикновено е подходящ за летене. Стига човек да е достатъчно опитен.

"Аз съм свикнал да излитам отвсякъде и дори най-малък порив ми е достатъчен", казва Андрей от Казанлък. "Докато работя на Бузлуджа, използвам всеки момент да летя и вече ме мързи да си слизам пеша", казва Андро, който е и планински спасител. Той е и сред малкото хора, който разпънаха крилото и излетяха, докато другите се оплакваха, че вятърът е лош.

"Е, аз съм се учил да летя при лоши условия, така че вече съм свикнал. По-важното е да познаваш терена, защото знаеш на кое място каква термика може да има", обяснява Андрей.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK