Христо Пимпирев: Климатът се променя опасно за гъсто населените райони

Доц. Христо Пимпирев е преподавател в Софийския университет и директор на Балканския антарктически институт. Ръководител е на почти всички научни експедиции на Антарктида. Наскоро се завърна и от българо-канадска научна мисия на Северния полюс и с това стана първият българин, който е стигал дотам.

- - -

В: Прекарахте повече от месец край Северния полюс, с какви впечатления се връщате?


- Живяхме близо месец на полеви лагер, на последното късче земя - на остров Елсмир, който е два пъти по-голям от България. След него има около 700 км до самия Северен полюс, но вече трябва да се преодолее Северният ледовит океан. Всъщност мястото, където беше нашият лагер, беше отправната точка на всички експедиции, които тръгват към полюса. На същото място си беше оставил багажа и един японски изследовател, който тръгна пеша да покорява полюса, но падна в ледена пукнатина и загина.

В: Независимо че не сте тръгнали с такава задача, не се ли изкушихте и вие да стигнете до полюса?

- Общо взето, бяхме изкушени, но бяхме със строга програма. Съвместният проект с канадците не даваше такава възможност. Задачата на експедицията беше да се изследват двата полярни региона на Земята - Северът и Югът.

Аз работех по проект да търся вкаменелости от древни периоди. Такива вкаменелости бяхме намерили вече близо до българската полярна база в Антарктида и сравнението ще бъде много интересно. Канадските колеги пък основно работеха върху изследвания на ледниковите утайки, които са на дъното на езерата. Целта е да се направи сравнение как се изменя климатът през последните 200-300 или 1000 години. Резултатите са, че се очертава една тенденция за затопляне, която е много рязка от последните 150 години и съвпада с индустриалната революция в света. Това се наблюдава също и в Антарктида - ледникът, който преди десет години опираше в една от къщите, сега се е отдръпнал на повече от 500-600 метра. Това води до разтопяване на ледниковите шапки.

В: Значи заключенията, до които са стигнали учените от експедицията, няма да зарадват много холандците?

- Да, тенденцията е към увеличаване нивото на Световния океан. И това може да застраши не само Холандия, но и Бангладеш и останалите гъсто населени региони. Втората част на проекта пък ще се проведе в българската база на Южния полюс и тогава ще могат да се направят изводите.

В: В какви условия работихте на север?

- Работихме в полярното лято - от месеците юли и август. Имахме 24 часа слънце и температурите не бяха толкова екстремно ниски, както през зимата. Достигаха дори до 10 градуса над нулата.

В: Неизбежно е да се правят сравнения между двата полюса...

- Да, на север полярните райони са доста по-топли, отколкото на Антарктида. Това се дължи на факта, че Северният полюс се намира на океан, водата е по-топла и температурите са по-високи. На същите ширини в Антарктида е вечен лед и сняг. Докато почти на самия Северен полюс, където ние работихме, имаше цветя, много животни. Това е царството на белите мечки, има полярни зайци и полярни лисици, лосове, има т.нар. овцебикове, които са останка от ледниковите епохи. Това ме впечатли най-много, защото зад гърба си имам единайсет антарктически експедиции и сравнението е неизбежно. На север всичко е някак си по-човешко. И не случайно там живеят и хора - ескимосите са близо 26 хил. души само в района, в който работихме. Последното селище, до което човек може да си купи билет и да стигне като турист, е Резолют бей и там живеят около 300 ескимоси.

В: Както го описвате, Северният полюс има ли шансове да стане и туристическа дестинация?

- Не може да се стигне много лесно до там. Билетите са изключително скъпи - отиване и връщане е към 2600 долара. Реално с тези пари човек ще направи два пъти околосветско пътешествие. Именно високите цени на билетите задържат туристите, иначе всичко е много атрактивно. Много е красиво и необичайно. Много хора ще се заинтригуват от вечния полярен ден, от незалязващото слънце, от цветята, които изникват от камъните. Когато отивах на изследвания, с мен непрекъснато вървеше един огромен полярен бял заек.

В: Кога отново ще тръгнете към Антарктида?

- В момента сме в последната фаза на следващата българска антарктическа експедиция. Първата група заминава в края на октомври. Това ще е 12-та експедиция и вече имаме достатъчно опит.

В: На изследователите, които работят в тези райони, налага ли им се да бъдат и добри алпинисти?

- За Южния полюс, където климатът е по-суров и ледниците са единствените артерии за придвижване, тези учени, които имат полеви изследвания, трябва да имат поне елементарни познания по алпинизъм. Не е необходимо да са професионални планински спасители, но трябва да могат поне да се придвижват по такъв терен.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK