Любен Корнезов: Ако прокуратурата имаше правомощие, можеше да се заинтересува от сделката с БТК

Проектът на Любен Корнезов, депутат от "Коалиция за България" и бивш конституционен съдия, за изменения на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които да се възстановят правомощия на прокуратурата в гражданското правораздаване, породи противоречиви коментари сред политици и неправителствени организации. Проектът му за мораториум върху разпореждането на Симеон Сакскобургготски с възстановените му имоти пък предизвика възмущението на повечето независими юристи като недопустимо и противоконституционно създаване на закон за едно лице. "Дневник" потърси депутата за интервю, за да разясни мотивите си по двата законопроекта.

- - -

В: Наскоро казахте, че прокурорите работят с белезници на ръцете в гражданското право. Защо трябва да им ги махаме, ако и аз си позволя вашата метафора, след като от конституцията следва, че прокуратурата е основен субект на наказателното, а не на гражданското право?


- На България й е необходима силна прокуратура. След 1997 г. се получи така, че прокурорите практически нямат никакви правомощия в областта на гражданското правораздаване, а това означава около 80 процента от делата, които се разглеждат от съдилищата. Освен това държавната, а и общинската собственост по силата на чл.8 от Гражданския процесуален кодекс трябва да се защитава от министъра на регионалното развитие и благоустройството. И може да се стигне до парадокс например по въпроса с така наречените царски имоти - министър Церовски ще трябва да предявява иск за защита на държавната собственост срещу премиера, който го е назначил. Което не може да стане.

Има случаи на разграбване на държавна и общинска собственост и няма кой да защити интереса на обществото и държавата. Смятам, че прокуратурата е тази, която би трябвало да може да предявява иск в такива случаи. Разбира се, съдът ще решава окончателно всеки гражданскоправен спор. Аз предлагам не само в защита на държавния интерес да може прокуратурата да предявява такива искове, но и когато граждани по една или друга причина не могат да защитят правата си. Вярно е, че типичното място на прокуратурата е в наказателното правораздаване, но в конституцията няма забрана тя да участва и в гражданското правосъдие, включително и в административното, каквото участие и сега има в него.

В: Можете ли с ръка на сърцето да кажете, че нашата прокуратура е обективна институция и се ръководи само от закона, за да е сигурно обществото, че като разширите правомощията й в досъдебното производство, това няма да да означава и по-разширена злоупотреба с власт?

- С едно право винаги може да се злоупотребява. За да не става това, са необходими справедливи закони в чисти ръце - и на прокурора, и на съдията, и на следователя. Същностният въпрос е, че прокурорът би могъл да злоупотреби с власт и в наказателния процес, ако тръгнем от тази гледна точка.

Нека да не изхождаме от конкретни личности. Правомощията се дават на прокуратурата, тоест всеки прокурор, когато види, че определено имущество се прахосва, че една приватизационна сделка е всъщност ограбване, да сезира съда. В гражданското правосъдие злоупотребата с такова право е нищожна, защото съдът решава въпроса - прокурорът само предявява иск.

Например сделката с БТК. Ние не знаем параметрите й, не е минала през надзорен съвет. Ако прокуратурата има правомощие в гражданското правораздаване, тя би могла да сезира съда и да се каже доколко параметрите на сделката отговарят на нашите интереси.

В: Излиза, че вие поставяте под съмнение съвременната уредба на функциите и отговорностите на държавните органи. Ако поставим всяка тяхна стъпка под контрола на прокуратурата, няма ли вместо модерна европейска държава от ХХІ да станем съдебно-прокурорска държава, в която прокурорът вместо продавача - Агенцията за приватизация и правителството, ще казва на кого да продадем БТК?

- Вие защо гледате на прокурора като на враг на правото и справедливостта? Вижте, аз никога не съм бил конюнктурен по отношение правомощията на прокуратурата в гражданското правосъдие. Вие очевидно се съмнявате дали аз пак ще настоявам за разширяване на прокурорските правомощия, ако утре управлението е в червен цвят например. Моето дълбоко убеждение, а то е изградено от дългогодишния ми опит като съдия, е, че прокурорът трябва да има правомощията, за които говорих. Самият съдия е по-спокоен, когато в един граждански спор освен страните представи своето заключение и прокурорът. Разберете, това не е нещо ново у нас, освен това го има и в държави от Европейския съюз. Въпросът е да възстановим онова, което прокуратурата имаше като право до 1997 г.

В: През 1999 г. новоизбраният главен прокурор дойде в парламента по покана на премиера и обяви, че престъпниците са в лявата страна на залата. Как ще обясните метаморфозата, при която левицата стана впоследствие най-добрата приятелка на прокуратурата - брак по сметка ли беше това и какъв е залогът?

- Няма брак - нито по сметка, нито по любов. Уточнявам пак, че предложението, което съм направил, не касае личности, а институцията прокуратура. Тоест всеки прокурор - от София или от Малко Търново, когато прецени, че има нарушаване на държавен интерес, да може да сезира съответния съд. А за изявленията на главния прокурор... нека да ги оставим с многоточие.

В: Моля ви да обясните накратко и за внесения от вас проектомораториум върху разпореждането с имотите на премиера: след като законът ясно регламентира начина, по който се искат обезпечителни мерки върху спорно имущество, ако е спорно наистина, защо не прибягнахте до тях, а правите закон срещу едно лице?

- Законопроектът за мораториума не е първият в нашата правна история. Подобни законопроекти е имало през 1919 г., през 1923 г., а в новата ни история е имало и през 1990 г.

Второ, няма друг орган в момента, който да наложи възбрана върху така наречените царски имоти. И трето, няма закон, по който да се възстановява собствеността на бившето царско семейство. Имаме решение на Конституционния съд (КС) от 1998 г., което обявява за противоконституционен закона от 1947 г. за одържавяването на тези имоти. По силата на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд обаче парламентът е органът, който трябва да приеме специален закон за последиците от решението на Конституционния съд. Това е задължение на парламента.

В: Освен че е спорно дали при всички решения на Конституционния съд се прилага цитираният от вас чл. 22, има и по-съществен въпрос: ако парламентът не приеме никога такъв закон, какво става тогава с решението на КС? То не значи нищо, така ли?

- Вие измествате въпроса. Принципът е, че не може да се връща имуществото на бившето царско семейство, без да има закон. Не може само въз основа на решението на КС да се възстановява собствеността.

В: Щом е така, защо не внесохте проект за закон, а внасяте проект за мораториум?

- Работа на мнозинството и правителството е да внася закони, не на опозицията. Ние искаме, първо, да се наложи забрана за разпореждане с имотите, които са вече възстановени на Симеон Сакскобургготски и семейството му. Второ, има и висящи процедури по възстановяване на собственост пред областни управители и други длъжностни лица. Да се спре връщането на невърнатите още имоти.

И трето, да се спре търговската експлоатация на гори, ливади и земи, които са върнати. Ако мнозинството иска, да внесе закон, който да уреди процедурата.

Казусът е наистина много сложен. В чантата ми е решението на Европейския съд в Страсбург във връзка с подобни претенции на бившия гръцки крал Константин. Гръцката държава не възстановява собствеността, а изпълнява решението на страсбургския съд да обезщети семейството на бившия крал Константин с 13 млн. евро, докато претенциите са били за 552 млн. евро! Аз не казвам, че трябва и ние едно към едно да копираме или да се съдим. Трябва просто тук, в България, да си решим въпроса по един справедлив и законосъобразен начин.

В: Три правителства от 1919 до 1946 г., включително и това на Александър Стамболийски, са правили описи на имуществото на царете Фердинанд и Борис ІІІ. И трите правят разлика между държавните имоти, дадени им за ползване чрез интендантството, и личните им имоти, стопанисвани пак от интендантството. Сега за първи път вие поставяте под съмнение личните им имоти?

- Кои са личните имоти на семейството на Симеон Сакскобургготски?

В: Естествено онези, за които съществуват документи за собственост - както при всички граждани.

- Аз не случайно казах, че въпросът е много сложен юридически. Защото примерно Симеон и сестра му наследяват не толкова баща си, колкото дядо си, тъй като Фердинанд е надживял Борис ІІІ.

В: Простете, но това е юридическа абракадабра!

- Не е абракадабра. Има закони.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK