Трудното приемане на правилата

Днес Европейският съд по правата на човека в Страсбург ще излезе с решение по делото Йоргов и Белчинов срещу България. Двамата жалбоподатели са били осъдени на смърт за убийства (единият - на деца, а другият - на съпругата си), но наказанията им не са били изпълнени. В момента излежават присъди доживотен затвор без право на замяна.

Затворниците са преживели мораториума върху смъртното наказание (1991-1998 г.) и претендират за обезщетение заради преживения ужас и условията, при които са очаквали да им бъдат изпълнени наказанията, информира защитникът им Здравка Калайджиева от фондация "Български адвокати за правата на човека". Искът на Йоргов е за 30 хил. лв., на Белчинов - за 5000 лв.

По делото е установено, че по време на мораториума не е имало регламент на режима на осъдените на смърт за правото им на разходки, колети, свиждания, радио и труд. По онова време Законът за изпълнение на наказанията е предвиждал изключително тежък режим за осъдените на смърт - пълна изолация. Така за година-две те са деградирали. Не са имали никакъв достъп до външния свят, единствените хора, които са виждали, са били надзирателите. Живели са без отопление, на денонощно осветление. Стресът от чакането се засилвал от факта, че при всяко влизане на надзирател осъдените очаквали да им съобщят, че мораториумът се отменя. Осъденият Йоргов е имал възпалена слюнчена жлеза и въпреки констатацията, че се нуждае от хирургическа интервенция, не бил опериран. В резултат получил тумор и не можел да преглъща и да говори.


Съдът в Страсбург има практика по идентични дела и вече се е произнасял, че в случаи като този на Йоргов и Белчинов става въпрос за

нехуманно отношение

което е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). По време на мораториума върху смъртното наказание осъдените на смърт българи са били 15 души. В случай че днес държавата бъде осъдена да плати обезщетение, не може да се очаква лавина от дела срещу България, тъй като вече е късно да се подават жалби - срокът е бил шестмесечен и отдавна е изтекъл.

В края на миналата година обаче други двама, преживели мораториума - Стефан Николов и Сергей Илиев, са завели дело в Софийския районен съд срещу парламента и искат обезщетение заради бездействието му в периода 1991-1998 г.

"Навремето Великото народно събрание се оказа импотентно да вземе решение и два парламента след това не посмяха да решат въпроса принципно", коментира адвокат Калайджиева.

През 1998 г. 38-ото народно събрание отмени смъртното наказание, но въведе доживотния затвор без право на замяна. По мнение на юристи тази санкция не се прилага по света и е доста по-тежка. Правозащитниците определят наказанието като популистко и жестоко. То противоречи на целите на наказанието, формулирани в Наказателния кодекс, и не отговаря на европейските норми, според които доживотната изолация е нечовешко отношение.

Според доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) доживотният затвор без право на замяна е бил въведен заради негативните обществени нагласи срещу отмяната на смъртното наказание. Няма съмнение, че мотивът за въвеждане на това наказание беше популистки, казва и адвокат Калайджиева. Според нея става дума за рефинансиране на престъпността, тъй като издръжката и лечението на осъдените до края на живота им тежи върху данъкоплатците.

Какви са евростандартите

- всеки затворник има право на хуманно отношение и на уважение на достойнството му

- главната цел на наказанието е поправянето и социалното превъзпитание на затворниците

- хуманното отношение не може да зависи от материалните ресурси, с които държавата разполага

- държавата трябва да гарантира, че лицето се задържа в условия, които предполагат уважение към неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания или изпитания, които надхвърлят по интензивност неизбежното равнище на страдание вследствие на задържането

- гарантиране на здравето по подходящ начин чрез осигуряване на медицинска грижа

- не се допуска никаква дискриминация на основата на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имуществено положение, рождение или по друг признак.

Популизъм вместо спазване на човешките права

Ситуацията в България с престъпността и фактът, че много от тежките престъпления остават ненаказани, пречат на реалното спазване на човешките права. Популизмът и отрицанието са заразни, хората си казват: "Държавата не наказва престъпниците, а пък ние ще мислим за правата им, как ли не!" Нагласите сред обществото са такива, че ако се направи допитване, голям процент биха гласували бандитите да се разстрелват, а ако попаднат в затвора, да бъдат лишени от всякакви права. Къде обаче ще ни заведе това мислене? До все по-големи обезщетения, които ще трябва да плащаме на престъпниците. Крайно време е това да се осъзнае.

За 11 години данъкоплатците сме платили по груба сметка повече от 150 000 евро за нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и разминаване с европейските стандарти. Преди седмица съдът в Страсбург осъди България да плати общо 50 740 евро обезщетение и разноски за убийството на двама роми от Строителни войски от военни полицаи. Делото беше спечелено от деветгодишната дъщеря на редник Ангелов, майка й и от родителите на редник Петков, като защитата им беше поета от адвокати от БХК. Това обезщетение е най-тежката имуществена санкция срещу България досега от 1992 г., когато държавата стана член на Съвета на Европа. Войниците са били застреляни при гонитба, въпреки че не са били въоръжени, а три инстанции на проктуратурата установили, че няма извършено престъпление от страна на полицията. Това е абсурдно, защото става дума за нарушение на европейската конвенция, която има предимство пред вътрешното ни законодателство. Но какво от това?

Всъщност вече няколко години

берем плодовете от неспазването на правилата

през първите години на прехода. През 2000 г. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) беше променен и най-накрая пресече възможностите за печелене на дела в Страсбург заради липсата на съдебен контрол при задържането под стража.

Разминаването на Закона за народното здраве с евронормите докара на България две осъдителни решения и едно споразумение. В резултат на това нормативният акт беше променен, макар и с голямо забавяне - той ще влезе в сила от началото на 2005 г. Процесът, по който страна бяха "Свидетели на Йехова", предизвика приемане на закон за амнистия през август 2002 г. по отношение на младежите, които не желаят да носят оръжие поради религиозни съображения.

В Европейския съд по правата на човека досега срещу България са получени към 1800 жалби, като повечето са отхвърлени. Образуваните дела са 43. В 25 случая съдът е установил нарушение на евроконвенцията, 8 са завършили с приятелско споразумение между страните, а 10 са спечелени от държавата. През 2003 г. са подадени 682 жалби срещу българската държава, 37 от тях са отнесени към правителството.

Струва си да се отбележи, че досега не е известно държавата да е подала дори един един регресен иск срещу длъжностно лице, заради което Европейският съд е присъдил висока сума. А справедливостта предполага да се действа точно така. В доста от делата е трудно да се установи кой персонално трябва да отговаря - парламентът, прокуратурата, полицията, в някои случаи вината е комплексна. Но трябва да се има предвид, че никой не се е задълбочил в проблема. Освен това обезщетенията се плащат с пари от бюджета, а те се харчат лесно.

Според Милена Коцева, правителствен съагент по делата в Старсбург, растящият брой на жалбите, които гражданите подават срещу държавата, може да се тълкува и като ясен знак за формиране на гражданско общество. Тя дава пример, че срещу Македония все още няма осъдително решение, но този факт не следва да се приема еднозначно. Рекордьор по жалби е Русия. Срещу Италия има много дела за неспазване на разумния срок на съдебните производства, срещу Турция - също. "Всеки български гражданин има право да се ползва от правата, гарантирани в Европейската конвенция, и държавата полага усилия в тази посока. Пътят обаче е труден. Дори старите демокрации допускат сериозни нарушения на човешките права", смята Милена Коцева. Тя и колежките й са в неблагодарната позиция да защитават държавата по дела, в които е очевидно, че са нарушени човешки права. Каузата им е данъкоплатецът да плати колкото се може по-малко заради грешки на властта.

Според Йонко Грозев от БХК делата в Страсбург са индикация най-вече за това до каква степен България има готовност да спазва правилата, ставайки член на ЕС. По думите му след приемането на Европейската конвенция за правата на човека през 1992 г. много страни са си направили труда да идентифицират и изчистят проблемните места в правораздаването си, за да избегнат максимално процесите в Страсбург. У нас обаче се постъпва по обратния начин - промените се правят едва след като държавата бъде осъдена.

- - - 

По-известни дела срещу България в Страсбург:

- февруари 2004 г. - Начова и други срещу България - 47 000 евро обезщетение и 3740 евро съдебни разноски;

- 2003 г. - Кепенеров срещу България - 2000 евро за неимуществени вреди и 200 евро за съдебни разноски;

- януари 2003 г. - Николов срещу България - 2000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро разходи и съдебни разноски;

- януари 2003 г. - Шишков срещу България - 1500 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за разноски;

- юли 2002 г. - М. С. срещу България - приятелско споразумение за 3500 лв.

- юни 2002 г. - Даруиш ал Нашиф срещу България - 7000 евро, по 5000 евро обезщетение за синовете му, 6500 евро за разноски;

- юни 2002 г. - Ангелова срещу България - 19 050 евро за неимуществени вреди и 3500 евро за разходи по делото;

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK