Всеки втори българин вярва в черната магия и телепатията

Всеки втори българин вярва, че човек може да стане жертва на черна магия и това е най-разпространеното суеверие у нас, сочат данните на социологическо проучване, направено от

"Галъп интернешънъл" по поръчка на списание "Жената днес", съобщи главният редактор на изданието Мира Баджева. Изследването е първото статистически представително проучване на нетрадиционната тема за суеверията на българина и магическите "практики". Проучването е направено през февруари-март тази година сред 1000 души над 15 години.

Резултатите сочат, че над 50 процента от българите признават, че са малко или повече суеверни. Около половината от анкетираните допускат съществуването на телепатия и вярват, че сънищата могат да предричат бъдещето, информира социологът и изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл" Марчела Абрашева.


Около 60 на сто от анкетираните вярват, че човек може да бъде урочасан и това да бъде главна причина за неблагополучията в живота му. Сред около една трета от българите са разпространени

"по-леките " суеверия като гледането на карти, заниманията с хороскопи, разчитането на знаци като счупено огледало, черни котки и фаталното число 13 .

Според психолога Мадлен Алгафари суеверията могат да бъдат обяснени със занижена самооценка, мнителност и недоверие към света, както и с елемента на сугестия. Тя посочи, че българския модел на възпитание не толерира индивидуалността и превръща детето във функция на родителите. По думите й това е причина българинът да не се възприема като автор на живота си и да вярва в ирационални сили.

Като изненадващ за социолозите факт Марчела Абрашева определи данните, че суеверията и вярата в магиите са по-разпространени сред младите - до 30-35 години, а не сред възрастните или по-ниско образованите. Според Мадлен Алгафари тези данни могат да бъдат обяснени с историческото време, в

което са родени и формирани като характери по-младите българи.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK