БВП и политиката на правителството

 

През седмицата Националният статистически институт публикува предварителните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през 2003 г. Окончателните данни ще бъдат оповестени след около една година, но все пак можем да използваме наличните в момента за анализ.

Основната новина естествено е за темпа на растеж на реалния БВП, а той се забавя. От 4.9% през 2002 г. той се понижава до 4.3% (дори и при бъдещата ревизия на данните той едва ли ще достигне повече от 4.5%). Това е причина за недоволство в Министерството на финансите - министър Велчев дори заяви пред Българското национално радио, че ще се търсят причините защо реалният ръст е под планирания, тъй като техните прогнози значително надвишаваха действително получената стойност. Тези прогнози неколкократно бяха променяни, като първоначалните бяха за реален растеж от 5%, после се понижиха до 4.8% и дори до 4.5%, но отново не успяха да предвидят реалното развитие. С това още веднъж се доказва, че прогнозите на Министерството на финансите и по-конкретно на Агенцията за икономически анализи и прогнози не са меродавни, което има и по-сериозно отражение върху хората в България - а именно по отношение на бюджетните приходи и разходи.


Отново се потвърждава, че една правителствена организация не може да има цялата информация за пазара независимо от ресурсите от бюджета, които се отделят за това чрез създаването на статистически и други агенции и следователно не може да планира развитието му дори и в краткосрочен план. Именно в тази насока беше и една от основните грешки по времето преди прехода към пазарна икономика - представата, че един централен орган е запознат с предпочитанията на отделните индивиди и може точно да предвиди и след това по план да бъдат произведени необходимите стоки и услуги.

Наложилата се практика през последните няколко години при съставянето на бюджета е да се предвиждат по-ниски приходи и след това да се реализира голямо по размер преизпълнение, което от своя страна дава възможност и за доста по-високи от предвидените разходи. Според документ на Министерството на финансите, озаглавен “Данъчна политика 2003 - 2005 г.”, приходите в консолидирания бюджет като процент от БВП през 2002 г. е трябвало да бъдат 37.5%, а през 2003 г. - 36.5% от БВП. Действителните стойности обаче са значително по-високи. Те са 39.4% и 40.9% съответно за 2002 и 2003 г. По този начин се получава голямо разминаване между предварително обявените намерения на правителството и резултатите от водената от него политика, което се отразява върху цялата българска икономика и по-точно върху българските граждани.

Увеличаването на правителствените приходи оставя по-малка част от доходите на данъкоплатците на тяхно разположение. Голяма част от увеличените разходи на правителството пък са насочени към субсидиране на губещи предприятия и дейности, които иначе не биха съществували. Така те не само че не фалират, а освен това повече хора ще получат стимул да се ориентират към подобни дейности. Това става за сметка на тези, които генерират доходи и печалби и които биха ги използвали много по-ефективно и съответно биха допринесли за по-висок растеж. Получава се т.нар. изтласкващ ефект (crowding out) - неефективните държавни разходи и инвестиции изместват частните.

Според цитирания по-горе документ бюджетните приходи през 2004 г. трябва да бъдат 36.2% от БВП. Приходите в консолидирания бюджет за 2004 г. са планирани в размер на 14 361.7 млн. лв. при прогноза за БВП от 37 983 млн. лв., или около 37.8%. Подобна прогноза за БВП обаче е по-скоро оптимистична, отколкото реална. Такъв размер на БВП за 2004 г. би означавал номинален растеж от около 10.4%. Тъй като размерът на дефлатора на БВП трудно ще надвиши 4% (за 2003 г. той е около 2%, при положение че инфлацията в края на годината беше 6.4%, а средногодишно беше 2.3%) следва, че реалният растеж според Министерството на финансите ще бъде поне 6.4%. Ако тази прогноза се сбъдне, това би било едно положително развитие и ние бихме го приветствали, но за съжаление е много трудно постижимо при сегашния размер на данъците и осигуровките. Според нас в консолидирания бюджет и през тази година са заложени по-ниски приходи. Те ще бъдат с поне 700 млн. лв. по-високи (така се получи през 2003 г., а данните за януари потвърждават тенденцията за преизпълнение) и следователно ще достигнат около 15 100 млн. лв. или отново ще са поне 40% от БВП.

Дали тогава министърът отново ще се чуди защо икономическият растеж е по-нисък от планирания? Решението на този казус беше предложено наскоро от ИПИ - приемане на 10% ставка по преките данъци (данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски) и съкращение на някои от прекомерно раздутите разходи в бюджета, като ползите от по-ниските данъци се признават и от министър Велчев. Остава му просто да го приложи.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK