Копривщица през май

Няма как - всички казват, че поне веднъж трябва да се отиде в Копривщица. Ако някак си човек е успял да се измъкне преди години от задължителните училищни екскурзии до Копривщица, сега може би е времето да се поправи грешката. Копривщица е най-добре да се разглежда индивидуално - само в краен случай в малки спретнати групи по четирима души. И това да става през май.

Активният туристически сезон още не е настъпил, места в хотелите и ресторантчетата има, а музеите не са превзети от ученическите групи. В Копривщица, общо взето, сега е спокойно. Няма надсвирване с гайди, нито девойки с народни носии, няма надбягване с коне, няма пехливански борби, няма никакви туристически атракции и точно затова моментът не трябва да се пропуска. От 1965 г. градът е постоянен домакин на съборите на народното творчество, които се провеждат на всеки пет години в красивата местност Войводенец. Съборите си имат своя прелест, но усещането човек да дойде тук, когато е тихо, е съвсем друго.

Ето още един довод, че подходящото време за разходка е сега - понеже възрожденското градче се намира на сравнително голяма надморска височина - в момента тук всичко цъфти.


Зелено, зелено

Сега е времето да се обиколят историческите места. Зелени поляни, калдъръмени улички, разлистената гора - доста по-приятно е точно сега да се обикалят местата, които са били обхождани от Левски, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, дори Димчо Дебелянов.

В града са запазени повече от 380 паметници на възрожденската култура. Но повече интерес будят десетките старинни къщи, боядисани в синьо, жълто и керемиденочервено, с високи каменни зидове и тежки дървени порти. Както и каменните сводести мостове и чешми, както и застланите с калдъръм малки улички. Именно заради тези картини идват хората тук. Тези картини носят истинската атмосфера на възрожденското градче.

Уредниците в музеите още не са уморени. С възстановка на събитията от 20 април 1876 г. в Копривщица беше отбелязана годишнината от Априлското въстание преди близо един месец.

Задължителните спирки

Постоянно отворени за посещения са шест къщи-музеи. Една от тях е домът на Любен Каравелов. Родната къща на Каравелов представлява комплекс от три постройки, които са строени в период от 25 години.

Домът на поета лирик Димчо Дебелянов, изграден през 1830 г., е друга задължително посещавана от туристите къща-музей. Голям е интересът и към родните домове-музеи на ръководителите на Априлското въстание Георги Бенковски и Тодор Каблешков. Къщата на Бенковски е завършена през 1831 г.

Незабравими за туристите остават уникалните със своя екстериор и интериор Ослекова и Лютова къща.

Нещо специално

Независимо колко е уморен човек от обикаляне из града или от историческите беседи, това е място, което не трябва да се подминава. Църквата "Успение Богородично" е построена през 1817 г. Наричана е още от местното население "Старата църква". Ниските зидове, старите керемиди, по които расте трева, гледката към цяла Копривщица, цветята в двора и белите камъни върху паметниците... В каталозите пише, че църквата е изключително ценен паметник на изкуството, а иконостасът й, изработен през 1821 г., и иконите са дело на възрожденски майстори.

Малко история

Копривщица е разположена на 1060 метра надморска височина от двете страни на река Тополка. Недалеч от нея извисяват снага двата най-големи върха в Средна гора - Богдан (1604 м) и Буная (1594 м). Найден Геров изказва мнение, че Копривщица е основана от търновски боляри, избягали при падането на Търново. Константин Иречек споменава, че началото на населеното място поставят пастири неизвестно кога. Копривщица е изгаряна и ограбвана от кърджалиите три пъти (1793, 1804, 1809 г). Землището на селището е свърталище на хайдути. Голям принос в борбата за самостоятелна българска църква имат д-р Стоян Чомаков, Георги Гунев, Цоко Каблешков, фамилиите Моравенови, Кесякови, Чалъкови.

Първото килийно училище тук е открито още през 1810 г. През 1822 г. копривщенският първенец Вълко Чалъков дава една къща за нуждите на първото обществено училище, а след това дарява средства и градина в центъра за построяване на нова, по-широка сграда. Главен учител става Неофит Рилски. През 1846 г. със съдействието на Найден Геров се отваря първото в страната класно училище, а през 1850 г. - и девическо училище. Бележити просветители, книжовници и писатели от Копривщица са Найден Геров, Йоаким Груев, Веселин Груев, Христо Пулеков, Любен Каравелов, Найден Попстоянов.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK