Войната за пазара на юридически софтуер

Преди седмица се разгоря конфликт между "Апис-Христович" ЕООД и "Сиела - Софт енд паблишинг" АД по повод спечелена обществена поръчка за 2.9 млн. лв. за тригодишен абонамент на държавната администрация със справочно-информационната система "Сиела". Става въпрос за 25 000 компютъра, на които ще бъде инсталиран информационният продукт на единична цена 32.60 лв. годишно, по информация на доставчика. От същите тези компютри вероятно ще изчезне иконката на "Апис" и това е поредният епизод от дългогодишната война между двете водещи компании в тази област.

- - - -

Атаката на "Апис" срещу "Сиела" е само върхът на айсберга от битката за един интересен и разрастващ се пазар.


Началото на съвременните справочно-информационни системи е през 1985 г., когато беше създадена "Норма". Бумът на законодателството, частната инициатива и развитието на технологиите родиха конкуренция в бранша, която към днешна дата включва десетина търговски дружества. Най-известните от тях са "Апис", "Дакси", "Де Юре+", "Дигеста", "Лекс", "Норма", "Сиела", "Юридическа енциклопедия" (изброяването е по азбучен ред), а на последния конкурс желание да стъпи на пазара заяви и "Инфогард". Според експерти към днешна дата компаниите се конкурират за

годишен оборот от около шест - седем милиона лева

Най-многобройните потребители, по данни на самите дружества, са от частния сектор, а най-желаните клиенти са в държавната администрация и в съдебната система. Юристите са най-сигурните клиенти на правно-информационните системи, а техният увеличаващ се брой е повод за оптимизъм в бранша. Общият брой на потребителите трудно може да бъде установен, тъй като голяма част от тях ползва продуктите на няколко компании едновременно, а 15-20% от ползвателите разполагат с пиратски версии - или "хакнати" от интернет, или получени безплатно от приятели. Срещу нелоялната конкуренция помага динамичното законодателство, което се мени със скорост, която трудно може да се поддържа освен ако не си платиш за легалните версии.

Юридическите справочници, които в началото разполагаха само с електронен вариант на нормативната база, вече захранват частния сектор с всевъзможни екстри и са насочени към много по-широк кръг потребители. Не е необходимо клиентът да има правни познания, за да се справи със сложната материя, защото различните продукти предлагат информацията, "смляна" на разбираем език. В тях може да се получи консултация в различни бизнес области, да се намерят примерни договори и формуляри, има огромна база данни, съдебна практика на върховните, апелативните, окръжните и районните съдилища, статии от медиите, специализирани инфорегистри и процедури от типа на "как да регистрирам търговско дружество" или "как да получа лиценз за...". Всяка компания се стреми да измисли тематични модули, различни от тези на конкурентите.

През последната половин година два конкурса за обществени поръчки поставиха условие нормативните актове да са съпроводени с версия на английски език, а кодексите и по-важните закони - например търговският, за концесиите, уреждащите интелектуалната собственост, да са преведени на френски, немски или руски. В техническите задания се изисква административните услуги да следват "житейските нужди на гражданите и бизнеса". Компаниите констатират, че през последните години се налагат онлайн версиите. Актуализирането по имейл или чрез компактдиск вече се смята за технически по-остарял метод.

Пренарежда ли се пазарът

Според управителя на "Апис" Васил Христович, цитиран от "Инфоуик", с последната обществена поръчка "пазарът се дава на един участник само с един ход". Той визира "Сиела" и е на мнение, че след три години чиновниците трудно ще сменят правно-информационната система с друга, защото при работата със софтуерни продукти навикът е важен. По данни на Христович "Апис" до момента е държал три четвърти от държавната администрация. Той заподозря конспирация на останалите участници - "Сиела", "Норма" и "Инфогард", в която замеси и представители на Министерството на правосъдието и на държавното дружество "Информационно обслужване" АД. Един от доводите беше, че на конкурса се изисквал превод на законодателството на английски, какъвто предоставяла "Сиела".

Пред същото издание Веселин Тодоров, изпълнителен директор на "Сиела", заяви, че всички заявени проценти за пазарен дял са спекулативни. Според него конкурсът, предизвикал конфликта, обхваща само 20% от пазара. Той обясни, че "Апис" се бунтува, защото губи монопола си върху един апетитен сегмент.

Обвиненията на Христович, че конкурсът на държавната администрация е нагласен и обявен специално за "Сиела", както и обжалването пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховният административен съд (ВАС) всъщност са част от играта. Справки в архивите на КЗК и ВАС показват, че

периодично компаниите се атакуват по една и съща схема

и с едни и същи аргументи. Така например през 2000 г. от "Сиела" са атакували конкурс, обявен от Министерството на отбраната за доставка и внедряване на правно-информационна система с довода, че "съдържанието на документацията е изготвено по начин, поръчката да бъде спечелена от конкурента им "Апис-Христович" ЕООД". Същото твърдят сега от "Апис".

Преди четири години от "Сиела" са протестирали, че в техническите условия на конкурса са изредени търговски марки на "Апис", с които е невъзможно да разполагат конкурентите им. Обяснението е, че понеже МО било дългогодишен потребител на продуктите на "Апис", вероятно се е стигнало до смесване на желаните от възложителя функции с терминологията на конкретната фирма. Тръжната процедура е била прекратена.

През 2002 г. в КЗК е образувано производство по молба на "Сиела" с твърдение, че са извършени закононарушения от Дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" на МВР. Поводът е обществена поръчка, в която фигурира изискване: "Информационната система трябва да бъде създадена от фирма, която има не по-малко от 2000 потребители на територията на страната." От "Сиела" протестират, че реалният брой на потребителите е трудно доказуем, тъй като данните за клиентите са строго конфиденциална информация, а освен това изискванията фаворизирали "Апис". КЗК оставила без уважение молбата на "Сиела".

Същата година в комисията е образувана преписка по молба на "Апис" за нелоялна конкуренция от страна на "Сиела". Поводът е рамков договор с Висшия съдебен съвет (ВСС) за купуване на продукти на "Сиела". От "Сиела" изпратили писмо до председателите на всички съдилища, че "ако ВСС реши да изтегли от бюджетите на съдилищата стойността за заплащане на другите програми от гамата на продуктите на "Сиела", както и стойността за домашните компютри, "Сиела" няма да подаде тези бройки за заплащане от ВСС, а ще ги обслужи за своя сметка", а инсталации на всеки избран продукт може да се направят, без това да ангажира с правене на поръчка или да обвързва с някакво плащане. По това време над 80% от съдилищата ползват продуктите на "Апис" и според Христович "Сиела" се утвърждава на пазара, като подарява продуктите си и осигурява безплатно обслужване. Има обвинения за дъмпинг - предложената на съдилищата цена - 98.70 лв. за основен абонамент на "Сиела 3.0" и 15 лв. за работно място е значително по-ниска от официалната пазарна цена на продукта - 235 лв., и 15% за всяко отделно работно място (т.е. 35.25 лв.), твърди Христович.

"Сиела" оспорва обвиненията за безплатно предоставяне на който и да е от продуктите си, защото ставало дума за преференциални цени. Относно извършването на безплатни инсталации компанията заявява, че такава е практиката на повечето търговци, включително и на "Апис", който има цена само за телекомуникационното обслужване на продуктите си, но не и за инсталирането им.

Комисията обаче решава, че действията на "Сиела" противоречат на добросъвестната търговска практика, и я глобява с 5000 лв. По-късно ВАС отменя това решение.

Съдебни битки се водили още за справочните системи на данъчните органи и на Агенция "Пътища". ВАС ще се занимава и със сегашния конкурс. Кротко е минала само поръчката на БТК.

Бъдещето

Големите в бранша въпреки интересите си застават зад идеята за единна информационна система, която да бъде безплатна за потребителите. Причината е, че стратегията за електронното правителство предвижда да се осигури свободно ползване на текстовете на законодателството с гаранции за достоверността им. По този проект предстои да бъде обявен конкурс до края на годината, който вероятно ще предизвика поредния епизод от войната.

-- -

Васил Христович, управител на "Апис": Търсят се онлайн продукти

"Сиела" ли е най-големият ви конкурент?

- Да, определено.

Какви са по-голямата част от вашите клиентите - от държавната администрация или търговски дружества и физически лица?

- Търговски дружества и частни лица, банки. Държавната администрация е около 20%, съдебната система - по-малко от 10% от общия обем, останалите са от частния сектор.

Какъв е броят на клиентите ви?

- Работните места са около 30 000, но единичните договори са 6-7 хиляди. Например МВР имат 500 работни места, а един адвокат има едно работно място. Не всички са клиенти на всичките ни продукти - те са седем-осем.

Кои от продуктите ви вървят повече - тези, които са с актуализация на диск, или тези, които са онлайн?

- Онлайн.

- - -

Бойчо Георгиев, директор на правно-информационна система в "Сиела":

Цените за администрацията са по-ниски

Какъв е профилът на клиентите ви?

- Оторизираните ни потребители са около 12 хиляди. Клиентите ни обаче са над 3500. Разликата идва от това, че едно министерство например представлява един клиент, а има много потребители.

Кои клиенти са повече - държавните или частните?

- Частните ни клиенти са повече, но за тях цените са по-скъпи, защото поддръжката им е по-скъпа. В държавните институции разходите се разхвърлят върху голям брой потребители и затова там цените са по-ниски.

Пазарът ли е причината за битката между "Апис" и "Сиела", или конфликтът е на лична основа?

- Няма нищо на лична основа, борбата е за пазар. Поръчката на държавната администрация не е малка и това води до изостряне на конфликта.

Как ще коментирате слуха, че "Норма" ще се влива в "Сиела"?

- Няма такова нещо. Ако се обединим, Комисията за защита на конкуренцията вероятно ще ни проверява дали не държим непозволена част от пазара.

"Сиела" и "Норма" конкурират ли се?

- Да.

Как се отразява на пазара увеличаването на интернет потребителите?

- Пазарът се разширява благодарение на главоломно падащите цени на достъпа до интернет. Това ще доведе до падане на цените и на нашите продукти. Клиентите ни, които ползват онлайн информация, стават все повече.

- - -

Владимир Димитров, управител на "Норма": Разширяването на пазара е факт

От "Апис" казват, че сте свързани лица със "Сиела" и "Инфогард".

- Не сме свързани лица. Мисля, че "Инфогард" участваха, за да се пробват на пазара.

Прецедент ли е атаката на конкурента ви Христович?

- Всички обществени поръчки, в които сме участвали, с изключение на една са стигали до съд. Изключението е поръчката на БТК - спечелихме я ние, а Христович пропусна срока да си подаде документите.

Преводът на законодателството на английски език става важен елемент на правно-информационните системи. Как "Норма" се справя с това изискване, преводите не са ли трудоемки?

- Превеждаме избирателно, защото става въпрос за много голям брой нормативни актове. Приоритет са кодексите, по-важните закони, наредбите.

Всички компании едно и също ли предлагате?

- Всеки вкарва по нещо различно. "Норма" например първа предостави указите на президента.

Как се отразява на бизнеса ви разширяването на пазара?

- Разширяването на пазара е факт, но технологиите правят достъпа до информация по-лесен и по-евтин - например интернет. Развитието на технологиите се отразява на продуктите ни.

Колко компании се конкурират във вашия бранш?

- Около десет.

Какъв е броят на клиентите ви?

- Потребителите ни са между 9000 и 10 000, сключили сме 2000 договора. Но това са динамични величини, които през няколко месеца се менят.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK