Димитър Желязков: Счетоводителите трябва да имат една организация, учредена със закон

Димитър Желязков е зам.-председател на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС). На 10 юни ИДЕС беше домакин на редовното отчетно-изборно събрание на Партньорството за развитие на счетоводството в страните от Югоизточна Европа (SEEPAD).

Форумът избра Желязков за вицепрезидент на организацията. Мисията на SEEPAD е да съдейства за осъществяването на счетоводната реформа в Югоизточна Европа и да издигне нивото на счетоводството до международно признатите практически стандарти.

В: Г-н Желязков, преди време лансирахте идеята за създаване на институт на професионалните счетоводители, чиято дейност и статут да са регламентирани със закон. Защо е необходимо това?


- Международната практика показва, че се налага да има два национални института, които са признати със закон. Единият е институт на експерт-счетоводители и техните прерогативи се свеждат до разработването и съставянето на междинни и годишни финансови отчети, анализи, консултации, организиране на автоматизирана обработка на счетоводната информация на предприятието. От друга страна, съществува и национален институт на финансовите одитори, които на практика реализират независим финансов одит. Най-точното разграничение във функциите на тези две професионални организации например е направено във Франция. Там един финансов експерт-счетоводител не може да бъде одитор и обратно.

Аргументите затова са, че никой не може безпристрастно да проверява сам себе си. Затова считам, че България би следвало на законова база да въведе подобен принцип. Може би сега е моментът да се случи това, когато се подготвя промяната на Закона за счетоводството и се дискутират промените в него.

Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) смята, че е по-разумно да не се бърза и измененията в закона да се приемат през есента, тъй като законът така или иначе ще влезе в сила от 1 януари следващата година. Дотогава могат да бъдат направени и други необходими промени.

В: Смятате ли, че професионалната счетоводна гилдия е готова за такова обособяване?

- Доколкото знам, в момента има пет такива професионални организации. Преди време асоциацията на счетоводните къщи се раздели и в момента има две счетоводни организации, които обединяват счетоводните къщи.

Ако не се формира един национален институт, роенето ще продължи и нищо чудно да станат и десет подобни професионални организации и всяка една да има претенциите за легитимност.

В: В тази връзка се появяват два въпроса, които тревожат счетоводителите. Първият е защо това да бъде със закон и вторият е, ако се направи една организация, тя няма ли да стане тип ОФ организация?

- Това може да са аргументи на хора, които нямат представа какво става по света и какви са тенденциите в развитието на професията. Никъде в Западна Европа професионалните организации не се създават като сдружение с идеална цел. Една национална институция винаги трябва да се създаде със закон, за да бъде легитимна и да няма роене след това. Освен това така ще се регламентират правата и задълженията, които от своя страна се базират на международните стандарти за счетоводство и одит. Има също така регламентиран професионално-етичен кодекс, разработват се норми на поведение, критерии за санкциониране от дисциплинарните комисии, разработват се системи за контрол на качеството върху работата. И всичко това трябва да бъде регламентирано със закон. Съюзът на счетоводителите в България, който е организация с идеална цел, съществува от много време, но няма нито един от тези атрибути. Освен това в закона трябва да се маркират и квалификационните професионални изисквания, защото не може всеки да бъде член на един подобен професионален институт. Той трябва да отговаря на определени квалификационни изисквания, трябва да положи изпити, за да придобие правото да упражнява професията. Освен това практиката показва, че в САЩ, във Франция, Италия и други страни има и независими обществени органи за надзор върху дейността на професионалните институти. Във Франция този орган е създаден със закон за финансовата сигурност и включва висши магистрати, представители на изпълнителната власт, на работодатели, представители на висши учебни заведения и на професионалната гилдия. Този обществен независим надзорен орган работи по силата на закона, въздейства върху националните професионални институти по определен начин и има санкциониращи права до определени степени. Това нещо неминуемо трябва да се създаде и у нас и ние не можем да го избегнем.

В: Когато става въпрос за квалификационните изисквания, на последното общо събрание на управителния съвет на ИДЕС имаше предложение институтът да сертифицира счетоводителите или поне да ги изпитва. Вие одобрявате ли тази идея?

- Идеята се базира на това, че ИДЕС е организацията, която е развита на най-високо професионално равнище в България. Институтът е член не само на IFAC и на Съвета по МСС, но е и член-кореспондент на Европейската федерация на експерт-счетоводителите, член е на Международната организация на професионалните институти от франкофонските страни, един от основателите на регионалната организация SEEPAD и т.н.

В България никоя сродна професионална организация не може да се похвали с такова обществено признание. Освен това сега получихме покана от Съвета по международни стандарти да участваме в съвместен проект за бъдещето обучаване на счетоводители и за провеждането на кавалификации и лекции. На базата на богатия опит ИДЕС може да окаже помощ на един бъдещ институт на счетоводителите.

В: Знам, че вие не одобрявате претенциите на АССА в България и не сте привърженик на идеята да се допускат външни организации на нашия пазар. Смятате ли, че дълго време ИДЕС може да стои капсулиран?

- Тук не става въпрос за затваряне на одиторския и счетоводния пазар само за български специалисти. Има международно установени правила и практики в това отношение. Когато някой иска да работи в друга страна, първо, трябва да има еквивалентна диплома за квалификация, издадена от сроден институт. Второ, трябва да знае в много добра степен езика на страната, в която смята да работи, и, трето, при всички случаи трябва да положи изпити по данъчно, търговско законодателство и някои други изпити от конкретната професионална дейност. Един французин например не би могъл да работи във Великобритания, ако не знае английски и не положи изпити по различните закони. Обратното също е така - един английски специалист не може да работи във Франция, ако най-малкото не знае френски. Затова в момента се преработва Директива 8 на Европейския съюз и тя ще влезе в сила от 1 януари 2006 г. В нея се обръща внимание именно върху проблема за взаимното признаване на квалификациите и как това на практика да бъде уредено. Това ще ни засегне и нас. Ние нито се страхуваме от АССА, че могат да ни вземат клиентите, нито сме против това да работят тук, но искаме да уважават две неща. На първо място, това е нашето законодателство, което отразява и международната практика.

В това отношение трябва да се положат изпити на български език по одиторско законодателство, одит, търговско и данъчно законодателство. В противен случай те не биха могли да упражняват дейността тук. Ние много ясно сме заявили на АССА, че сътрудничеството ни може да се развива по отношение на учение, квалификация и т.н. По отношение на признаване на дипломите обаче за нас е неприемливо те да признават само три изпита на членовете на ИДЕС, ако решат да практикуват във Великобритания, а ние тук да признаваме почти всички изпити без три. Именно заради това ние прекратихме разговорите. Още повече ние си даваме сметка, че освен АССА във Великобритания има и други институти, които също би трябвало да признаят нашите дипломи. Ако стигнем до признаване на българските дипломи във Великобритания, е хубаво това да стане от всички институти едновременно. Другото нещо, което ни вълнува, е самото преработване на Директива 8 и ние трябва да изчакаме до 2006 г., за да видим как ще се реши този проблем и тогава да се подновят разговорите.

В: Те казват, че през септември ще бъдат подновени разговорите...

- През септември пак ще си говорим, но това не значи, че ще решим въпроса така, както те искат. Лично мен ме подразни и аз отправих критика по време на общото събрание на SEEPAD, на което присъстваха и представители на британската асоциация, че те нарушиха добрия тон и професионално-етичните норми с писмото, което изпратиха до Николай Василев с молба да бъдат признати на националния одиторски пазар. Не може върху ИДЕС да бъде упражняван политически натиск, за да приеме за еквивалентни дипломите на АССА.

Има си международно установено правила и те много добре ги знаят тези неща. Никой няма да позволи да се упражнява натиск върху нашия институт освен това, което е регламентирано в рамките на професията. Представете си, че политическият натиск успее и АССА променят закона за признаване на техните дипломи. Така утре всеки друг чуждестранен институт може да предяви претенции.

Ние няма всеки път да променяме законодателството затова, че членове на един или друг институт искат колкото се може по-безпрепятствено да упражняват дейност в нашата страна. Ние не одобряваме този ултимативен и малко арогантен подход, с който си послужи АССА, за да иска едно безусловно признаване на дипломите.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK