Най-голямата програма за заетост затихва

Най-мащабната програма за заетост на министерството на труда е на път да затихне от само себе си. Секнаха постиженията на привнесения от Ирландия модел за изкуствено създаване на работа в т.нар. общественополезни дейности заради недостиг на средства. Последното развитие около мащабното мероприятие, струващо на бюджета по над 100 млн. лв. годишно, потвърди убедеността и на работодателите, и на синдикатите, че изливането на пари в програмата дава краткосрочен, а не траен и устойчив ефект.

Тези дни Агенцията по заетостта разпрати до всички кметове, които са основните работодатели по програмата, анекси, с които ги задължава да поемат част от разходите за осигуровки на наетите и да предвидят евентуални съкращения до 70% от заетите по нея. Това става в средата на годината при законодателно определен бюджет от 141 млн. лв., разчетени за средногодишна заетост на 70 хил. души. Не беше обяснено защо трябва да се прекратят толкова много договори, след като вече са сключени, парафирани са и от Агенцията по заетостта, и финансирането по тях е осигурено. Това накара лявата опозиция да заподозре министерството в опит за приватизация на социалните програми и прехвърлянето им към частния сектор. Масло в огъня наля и изказването на министъра на труда Христина Христова, според която частните компании биха управлявали парите и контролирали резултатите от работата по-ефективно, отколкото сега го правят общините.

Злоупотреби с програмата и вулгарно "източване" на пари от нея нашумяха още през миналата година. Фалшиви болнични, работа на две места, липса на дисциплина, размотаване в работно време - все нарушения, които никой частен работодател не би допуснал, а никой работник, държащ на работата си, не би си позволил. Получилият най-голям обществен отзвук случай беше в Пазарджишко, където назначен по програмата "социално подпомаган" намери за уместно да пътува в чужбина, докато беше в болнични.


Областни управители се включват като работодатели

Ако става въпрос за "приватизация" обаче, тя е по-скоро институционална. Единици са частните фирми, които се възползват от привилегиите на "От социални помощи към заетост", въпреки променените правила, които от началото на годината позволяват това. Държавата поема разходите на работодателя за минимална заплата, социални и здравни осигуровки само ако наеме социално слабите за дейности, които не му носят печалба. Не всеки обаче би назначил дългосрочно безработни, които често са неквалифицирани и дори неграмотни, за да подобрят условията на труд в предприятието му.

Друга е мотивацията обаче, когато става въпрос за конкуренция между властите. От Видинско например дойде сигнал, че управлението на "От социални помощи към заетост" се прехвърля към областния управител. По принцип това не противоречи на правилата на програмата, но размива отговорностите. Последната идея на МТСП е да се назначават хора, които да чистят входовете на блокове по договор с домоуправителите, и други, които да охраняват земеделски имоти с насаждения, съобщи кореспондентът на "Дневник" в града. Договорите се сключват не с кметовете, а с областните управители, което ги направи работодатели, анекси за съкращаване на наетите обаче са предложени само на кметовете. Според кмета на община Ново село Антоанета Станева наетите от областната управа са били назначени със заповед на областния управител, като общината само е информирана за това, без да може да осъществява контрол върху дейността им. Вече има и сигнали от кметове на населени места, които са се оплакали, че назначените по линия на областната управа пазачи са хванати да крадат. Но не могат да бъдат санкционирани от кметовете поради факта, че са на подчинение на изпълнителната, а не на местната власт.

Конфликтът с министерството от последните дни като че ли успя да раздели самите кметове също на два лагера - категорично неподписващи връчените им анекси и приемащи новите правила. Например почти всички кметове от 11-те общини на област Плевен са подписали анексите по програмата, но не и в областния център, където по програмата работят 85 души, и в Кнежа, където са наети 450 социално слаби. Неподписващите приемат, че анексите имат "пожелателен" характер и основателно настояват увеличените разходи да се обсъдят и одобрят от общинския съвет. С отказа си да подпише министерския анекс варненското кметство категорично отхвърля варианта да влезе в допълнителен разход, казва директорът на дирекция "Здравеопазване и социални дейности" Здравко Марков. Той е предупредил районните кметове на морския град също да не разписват никакви документи по програмата.

Контролът се затяга

През последните дни зачестиха информации за открити нарушения на наети социално слаби, което само по себе си говори, че чрез конфронтацията с кметовете министерството е постигнало ако не друго, то поне затягане на контрола. При извършени 1572 проверки през първите шест месеца на тази година в Добричко са установени безпричинни отсъствия, нерегламентирани почивки в работно време, закъснения и други нарушения на трудовата дисциплина. Оказва се, че по програмата в града се е случвало да се трудят и хора в нетрезво състояние, съобщи кметът на Добрич Детелина Николова. Те са били засечени да започват работния ден след употреба на алкохол и има риск да се наранят по време на работа. Други пък не се явявали на работа по няколко дни. Заради неспазване на трудовата дисциплина в добруджанския град вече са уволнени дисциплинарно 42 от заетите общо 603 в програмата и те губят за една година правото на социални помощи. Други 25 души са с последно предупреждение.

Грубите изчисления сочат, че ако не беше тази програма, безработицата щеше да доближи 15-те процента. Профилът на стоте хиляди наети е: дългосрочно (повече от 2 години) безработен без трудови навици, деквалифициран, често неграмотен. За участниците в "От социални помощи към заетост" често това е единствената алтернатива да работят по трудов договор. Минимален процент - не повече от 2-3 на сто от наетите са със средно или по-високо образование. На тях се разчита да бъдат обучаващи, да организират и контролират останалите.

Трудностите и проблемите на "От социални помощи към заетост" са заложени в самата й формулировка. Целевата й група е точно от хора, от които може да се очаква да закъсняват или да не идват изобщо на работа, да не уплътняват работния ден, поради липса на умения да дават некачествен продукт. Минималната работна заплата от 120 лв. е съизмерима с размера на социалните помощи, а това също не стимулира. Дейностите по програмата - ремонти на улици, училища и детски градини, разчистване на сметища, озеленяване и залесяване, съвпадат с активния селскостопански сезон, в който безработните на социални помощи дори да не намерят алтернативен поминък, си помагат в личното стопанство.

Министерството на труда няма информация каква част от преминалите през програмата си намират след това друга работа или започват собствен бизнес. През ноември тази година се очаква сред тях да бъде направена анкета, а резултатите от нея да бъдат отчетени при евентуални промени в правилата на програмата догодина.

- - - - - - - -

По данни на Националния статистически институт с основно и по-ниско образование са 40% от безработните в България, половината са среднисти, а всеки десети е висшист. "От социални помощи към заетост" е най-масовата програма, която обхваща повече от 90% от безработните, участващи във всичките 21 програми за заетост на Министерството на труда. Като най-успешни се оценяват насочените към младите хора - за стажуване на абсолвенти в публичната администрация и за заетост на младежи до 29 години. При наемане на младежи за стажуване компаниите получават до 450 лв. за обучението на всеки нает. В резултат за две години младежката безработица спадна с 3.2%.

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK