Пътуване на юг

 

Привържениците на Южното Черноморие рядко се решават да летуват по на север от Созопол. Те следват само една максима - колкото по на юг, толкова по-добре. В нашите предели най-южният град е Ахтопол, а в последните години много хора идват, за да проверят дали градът се е променил от времето, когато тук имаше само ведомствени почивни станции.

"Градът на щастието"


това означава древното име Агатополис. Градчето е тихо, тук се намира една от най-красивите църкви, които може да си представи човек - малка, почти вкопана в земята, кацнала на ръба на скалите, отдолу се разбиват вълните, а горе се качва единствено соленият вятър. И възможно най-хубавата цветна градина - по това време всички цветя цъфтят едновременно - без ред, без подбор по цветове и т.н. Някакви полски цветя, до тях слънчогледи, до тях карамфили и гербери, пак слънчогледи и така - целият двор.

В града е имало една голяма митрополитска църква “Успение Богородично” и поне три параклиса, но след стихийния пожар от 1918 г. е оцеляла само тази църква - “Възнесение Господне” от 1796 г.

Лесно човек може да си представи, че би живял тук спокойно и че Ахтопол би могъл да бъде град на щастието.

Ахтопол е съставен от малки къщички

Поне в северната си част, разбира се. Става въпрос за същите бунгала отпреди десетина години, които предполагат дълги вечери в разговори на верандата, изстудена бира и пясък по сандалите. Истинското изкуство сега обаче е човек да си открие бунгало, което наистина да предлага поне в някаква степен уют, т.е. малко простор, собствен санитарен възел, собствена тераса, телевизор и по-нататък всичко по реда си. Понеже от дървена къщичка до дървена къщичка - се оказва, че има голяма разлика, хубаво е преди това човек да надникне на адрес www.ahtopol.net и да си даде сметка какво точно иска и от какво може да се лиши.

Иначе какво друго за Ахтопол? Градчето се намира до Странджа планина, отдалечен на стотина километра от Бургас и на 500 километра от София. Предимството да се почива тук е чистият въздух и топлата морска вода с температура до 25 градуса.

Тепърва ще се правят тук големи хотели. Повечето от местните хора дават квартири, има и няколко хотела с две и три звезди и това е. Центърът на града всеки сезон се обособява като търговска част и всеки човек може да се представи какво означава това. Сергии с гердани от миди, лакирани рапани, надуваеми лодки, баби, които предлагат буркани със сладко от смокини, заведения за бързо хранене и пак лакирани рапани, пак малки капанчета, които предлагат палачинки или порции цаца.

Плажовете

Плажната ивица в гр. Ахтопол е една от най-дългите по нашето Черноморие. А за плажа на Ахтопол могат да се кажат само добри думи. По принцип. Последните една-две години обаче положението е различно. Концесионерите на плажа са забили чадъри буквално в морето, което, освен че е безсмислено, е и доста неприятно.

Фон

Колкото по на юг отива човек на морето, толкова по-силна става музиката от кварталните заведения. Положението около Созопол е ясно - обикновено се заспива на фона на ритмите от местите дискотеки. В Приморско нещата са още по-страшни и си личи, че заведенията воюват едно с друго. В Царево положението излиза извън контрол.

Ахтопол има славата на непретенциозен семеен курорт с отличителни черти - спокойствие, детски катерушки и бунгала. В последните години години нещата са се променили. В Ахтопол вече не е толкова спокойно, понеже чалгата тук също завладява големи територии. Понеже се предполага, че тук идват предимно семейни двойки с едно-две деца, поне към среднощ шумът започва малко по малко да утихва.

Синеморец

Тук дори в разгара на сезона няма кой знае колко големи тълпи. Привечер по улиците се разхождат по няколко двойки, бабите сядат пред портите да си поприказват, а пълните коли с туристи само за един ден тръгват на север. В селото има едва няколко магазина за хранителни стоки. На пръв поглед много неща липсват в Синеморец. Но май това е и най-голямото му предимство.

Единствено построяването на четиризвездния хотел "Белла Виста бийч" до известния плаж Бутамята малко промени пейзажа на Синеморец. В момента собствениците на комплекса твърдят, че базата е договорена до края на октомври, като перспективата е комплексът да заработи целогодишно.

Повече информация

Извън сезона транспортът до Ахтопол не е най-редовното нещо в света. През юли и август нещата се нормализират, но все още пътуването може да крие рискове - да речем, маршрутките да се окажат пълни и да се наложи да се чака следващото бусче. Като добър вариант за отсядане в Ахтопол е базата на "Континентал - Комитов" - цените са приемливи, намира се почти до плажа, а освен това условията са наистина добри. Повече информация може да се получи на телефони 03595563 62378 и 0888637117. Въпреки че по това време по централните улици на града непрекъснато обикалят възрастни жени с табелки "свободни квартири", все пак най-сигурният начин почивката да не започва с изненади си остава предварителната резервация.

-------------

Малко история

Ахтопол е разположен на малък скалист полуостров, дълъг около 500, широк около 300 и висок до 20 м. Намира се на 14 км югоизточно от Царево и на 90 км от Бургас. През 1926 г. градът е имал 176 къщи и 874 жители, от които 570 бежанци от Източна Тракия.

Той има най-богата антична и средновековна история от всички селища в Странджа. Основаването му е станало около 430 г. пр.н.е. от атиняни и се предполага, че има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. В най-старите открити надписи Агатополис се споменава като "град" т.е. той е имал градската уредба на "полития" (град-държава). На базата на нумизматични находки през последните години учените изразиха мнение, че тук още през античността е функционирала монетарница. Агатопол е бил включен в българската държава от хан Крум през 812 г., за което свидетелства колона с името на града като покорена крепост. Основните занятия на ахтополци били търговия и риболов.

През 1498 г. според един турски документ за търговията със сол в Агатопол са живели 158 семейства. Тогава градът е бил център на околия в окръг Анхиало, в която влизали 12 села. Когато през XVII в. от тук минава турският пътешественик Евлия Челеби Ахтебули, Ахтопол е наречен ”разрушена крепост”. През следващите векове той е нанесен върху всички карти на Черно море и продължава да бъде седалище на епископ.

Към началото на ХХ в. в удобното ахтополско пристанище домували много лодки и гражданите му имали 45 кораба, между които три с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. Те плавали не само в Черно море, но стигали и до беломорските и средиземноморските пристанища.. След балканските войни в 1914 г. гръцкото население напуснало Ахтопол и тук се заселили източнотракийски български бежанци.

В акваторията на удобния ахтополски залив са открити каменни, оловни и железни котви. Каменните се отнасят към тракийската древност и датират от началото на първото хилядолетие пр. Хр., оловните са от периода на древногръцката колонизация, а железните са от римската епоха и Средновековието.

Запазени са фрагменти от средновековната крепостна стена, на места достигащи до 7-8 м. В съседство са открити следи от тракийска крепостна стена, изградена от големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от І в. пр.н.е.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK