Има дни, които могат да те накарат да преосмислиш много неща в живота си. Вървиш по пътя си и унесен в рутината на всекидневието, не усещаш как в съзнанието ти са се наслоили образи и чувства, които приемаш като обикновен декор и въобще не се замисляш за техния смисъл. Докато един ден…
Поводът
беше поканата от “Александра видео” за премиерата на прекрасната анимация “Братът на мечката” на Walt Disney, която на 1 септември излезе на видео и DVD. Изборът на мястото беше възможно най-добрият - Банско. Това обаче не беше всичко. Вторият ден от програмата предвиждаше посещение на Парка за танцуващи мечки край гр. Белица. Благодарение на партньорството между “Александра видео” и фондация “Четири лапи”.
Признавам си, че не знаех почти нищо за това уникално място в Южна Рила и определено ми беше любопитно. В любопитството ми се смесваха бегли впечатления от драматичните репортажи за живота на мечкадарите и обичайната доза скептицизъм, вероятно следствие от изобилието на оцветени в жълто интерпретации около изграждането на парка. Останалото бяха разпилени във времето фрагменти от детски спомени, в които ролята на мечкадаря беше изпълнена или с революционно-бутафорен патос (спомняте ли си бате Серго в “На всеки километър”), или с почти магическа експресивност - с хлапетата от квартала чакахме циганина с мечката така нетърпеливо, както и сладоледаджията, който минаваше един-два пъти в месеца. А съдбата на мечките в цирка, приемахме, без да се замисляме, за “държавна”.
Докато един ден всичко това щеше да бъде преосмислено и осъзнато с цялата болка и съжаление за несъвършената човешка природа, чийто копнеж към унищожение често е не само смисъл, но и цел на съществуването й. Казвам това, защото не можеш да отидеш
в парка за танцуващи мечки
край Белица просто ей така, като в зоологическа градина. Според мен, когато човек тръгне натам, би трябвало поне за малко да се замисли за отношението си към проблема за т.нар. танцуващи мечки. Защото, оказа се, че България е сред малкото страни в света, в които това откровено варварство все още съществува.
В парка пристигнахме около два часа следобед. Рила е планина с неописуемо достойнство. Огромните дървета, кристалният въздух и вълшебно синьото небе те карат да презираш още повече потъналият в нажежен смог голям град.
От Банско тръгнахме в посока Велинград. До Белица са тридесетина километра, а от града до парка - още 11 км, което ще рече на около 180-190 км от София.
Поради липсата на обозначителни табели съществува реална възможност да пропуснете отклонението за Белица и да стигнете до онази бензиностанция, която, както каза колегата ни Иван от сп. “Екран”, е като от клип на ZZ Top. Там ще ви обяснят с усмивка, че сте объркали пътя, но не очаквайте това да стори някоя от мацките на брадатите тексасци.
Асфалтовата настилка свършва малко след края на града и оттук до горния вход на парка (надморската височина е 1345 м) следва неподлежащ на класифициране път, който може да бъде изминат с кола, но с високо окачване, или пък пеша. Ако предпочетете втория вариант, по-добре е да стигнете до информационния център в долната част на парка и оттам да щурмувате денивелацията от около 150 метра.
Още с пристигането “в братството на мечките” се качвам на специалната площадка за наблюдение върху покрива на информационния център.
Гледката е смайваща
Стръмни ридове, огромни борове - докъдето ти стига погледът. Зад тези върхове пред вас е Рилският манастир, казва Юлиян Чуков, един от тримата гледачи, които сега са на смяна. Няколко километра пред мен (посоката вероятно е запад-югозапад), два гигантски мълчаливи върха сякаш са застанали на стража над сто и двадесетте хиляди квадратни метра площ на парка. Ето ги и първите обитатели - Гошо и Боби. Двата мечока са се изтегнали в басейна и от време на време се впускат в приятелска борба. Приятели са, откакто ги докарахме през юни 2001 г., продължава Юлиян. Тук някъде трябва да има още две мечки, но дано да имате късмет да ги видите. Веднъж Чарли се скри за пет-шест дни в гората, но това е нормално.
Мечките се раждат свободни
а не с халка на носа.
Късметът беше на наша страна. От общо 14 мечки видяхме 10. Цвета, Изаура, Станка, Виолета… Зад тези имена обаче стояха потресаващо жестоки истории. Честно казано, когато се сетя за тях, настръхвам. В информационния център има достатъчно снимков материал, а и доста атрибути за инквизиране, с които са ги “дресирали” иначе хрисимите за пред медиите мечкадари. Предупреждавам ви, че никак не е лесно да разглеждаш “колекцията” от вериги, шипове, халки или пък албумите със снимки от робския живот на мечките. Важното e, че сега тези животни са на свобода.
В България са засечени още десетина танцуващи мечки, но техните стопани често сменят местоположението им и е трудно да установим къде са, продължава разказа си гледачът. Повечето мечки са маркирани, така че е въпрос на време да ги открием и освободим.
Паркът край Белица е
най-големият в Европа
и е построен според най-новите научни стандарти, основани на проучванията на световно признати експерти, работещи върху поведението и навиците на кафявата мечка. Основната идея при проектирането на резервата е била да се осигури естествена среда, в която животните да могат да се реадаптират - гъсти гори, стръмни склонове за разходка и уединение, специални слънчеви поляни за почивка, различни по размер езера за къпане и бърлоги за сън. Само в подобни условия те ще могат да почувстват своите диви инстинкти и поведение, които са били подтискани през целия им досегашен живот, поясняват от фондацията.
Партньор на “Четири лапи”
в изпълнението на проекта е фондация “Брижит Бардо”, която съфинансира изпълнението му. Паркът е съставен от две части, свързани с 30-метров обезопасен мост, по който мечките да могат да преминават свободно. Двата ареала са разделени съответно на седем сектора, а връзката между тях се осъществява чрез 11 прохода. Секторите са обезопасени с 3326 м ограда, която е монтирана на 1150 пилона и е висока 3.20 м. За да бъде гарантирана максимална сигурност на обитателите и гостите на парка, са прокарани 26 608 м от т.нар. електропастир, който е абсолютно безопасен. Общата площ на сервизните пътища и алеи е 5115 кв. м, които през нощта са осветени от 105 специални лампи. В парка има 12 сервизни врати и 12 портала за достъп в секторите, откъдето се оставя и храната за животните. За да бъде провокиран инстинктът им за набавяне на храна, гледачите я покриват с паднали листа или клони. Мечките разполагат със 7 басейна и 12 бърлоги, като към три от тях има достъп от медицинския център.
Слънцето бавно се спускаше надолу към високите зъбери, оградили парка. Нашето посещение беше към своя край, но из алеите за посетители все още се виждаха групи от хора.
През лятото
идват между 60 и 80 души дневно
ми каза на раздяла Юлиян. Искрено се надявам да дойда отново, му обещах на свой ред.
По пътя към София си мислех за мечките и хората, за тяхното искрено братство, разпростряло се между Андрианов чарк и Горно Дедово. Мислех си още дали трябва да има някакво морално възмездие за тези, които по такъв жесток начин са изтезавали не само физически, но и духовно, такива прекрасни създания като мечките. Отговорът намерих в книгата “Братът на мечката” (изд. “Егмонт България”), която излезе заедно с филма: “…Когато духът на Ситка най-накрая спусна младежа на земята, Кенай се беше превърнал в мечок - досущ като тотема! В това, което най-много мразеше…” Но за съжаление това може да се случи само във филмите и книгите.
-----------------------------
Кафявата мечка (Ursus arctos) достига на дължина до 2 м, а теглото й варира в границите от 135 до 250 кг. На пръв поглед е тромаво животно, но всъщност в определени случаи тя успява да достигне скорост от 40-50 км/ч. Кафявата мечка има отлично обоняние.
Цветът на козината й е кафяво-жълт, но при някои индивиди е почти черен. Опашката й е къса, а ушите - малки и заоблени. През есента започва да се храни усилено, за да се подготви за летаргичния зимен сън. Мечката не спи дълбоко и лесно може да бъде разбудена. Тогава тя напуска бърлогата си. Храни се със зелените части на растенията, сочна трева, плодове, ядки, насекоми, риба, пчелен мед и др.
Размножителният й период е през май и юни, а бременността й продължава седем месеца. Малките (обикновено те са 1-2) са с тегло от 220 до 680 г, раждат се по време на зимния сън и имат слаба космена покривка. В началото растат много бавно и проглеждат едва на 30-ия ден. През пролетта излизат с майка си от бърлогата и укрепват бързо. Кърменето продължава пет месеца, но мечетата живеят с майка си почти до двегодишна възраст. Кафявата мечка ражда веднъж на две години и половина, а средната продължителност на живота й е 30 години. В България тя е защитен от закона вид, а ловът й е забранен от 1941 г. В момента у нас живеят в естествена среда около 860 мечки.
------------
Фондация “Четири лапи” е създадена през 1988 г. в Австрия и се финансира от дарения. Основните дейности и цели на организацията са свързани с разкриване и поставяне извън закона на всяка форма на жестокост към животните независимо от мотивите - лични, икономически или научни.
Целта на “Четири лапи” в България е да спре малтретирането на мечките, наричани необосновано “танцуващи”, като им осигури спокойно и адекватно съществуване, близко до това на техните свободни родственици.
През 2000 г. фондацията започва изграждането на Парк за танцуващи мечки край гр. Белица в Рила.
Освен в България “Четири лапи” развива своята дейност и в Австрия, Германия, Швейцария, Румъния, Холандия, Косово и Гърция. Председател на фондация “Четири лапи” за България е д-р Амир Халил.
