Георги Дичев: Докато държавата е привилегирован кредитор, инвеститорите ще пият студена вода

Георги Дичев (31) е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в приемната на президента. От 1999 г. е съдия-изпълнител в София. Председател е на Съюза на съдия-изпълнителите от създаването му през 2002 г. Гордее се, че за по-малко от година българската структура е станала постоянен член на Международния съюз на съдия-изпълнителите.

В петък депутати от НДСВ и "Коалиция за България" внесоха в парламента проектозакон за частните изпълнители и проект за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който силно намалява правата на длъжника. В понеделник 28 от общо 40 съдия-изпълнители от София оповестиха протестно писмо срещу бъдещите промени. Георги Дичев не беше сред подписалите.

- - - - -  - - --  -


B: Откъде идва силната съпротива на част от съдия-изпълнителите срещу проектозакона за частните изпълнители?

- Една от причините е, че те не са съгласни да станат частни. Друг аргумент, с който и аз съм съгласен, е, че промените в ГПК са незначителни и няма да доведат до резултата, който искаме. За да вървят нещата, още много неща трябва да се променят в ГПК и в кореспондиращи закони като Данъчнопроцесуалния кодекс (ДПК) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

- Във всяка държава по света целта на изпълнителния процес е да изпълни съдебното решение и да удовлетвори кредитора, чието право е признато от съда. Докато в България тази цел е изместена и имаме втори процес след процеса, в който интересите на длъжника са въздигнати до такава степен, че съвсем законно той може да бави производството с години. Това произтича от ГПК.

Имаме спънки и извън процедурата по ГПК - държавата е привилегирована при събиране на вземанията, тя е присъединен по право кредитор. Но конституцията казва, че всички субекти са равнопоставени. Какво се получава? Ние работим по делата, длъжни сме да искаме удостоверения от Агенцията за държавни вземания (АДВ) за наличие на публични вземания и ако има такива, ние трябва да предадем събраната от длъжника сума не на кредитора, а на държавата. Кредиторът може да е водил дело пет години и когато има резултат от неговите усилия, всички средства отиват за държавата. Той получава нещо само ако остане.

B: Вие повдигали ли сте този въпрос някъде?

- Непрекъснато го повдигаме, но от работната група ни се казва, че ще има проблем с Министерството на финансите и АДВ. Но по закон публичните вземания се събират от АДВ, а съдия-изпълнителят събира частни вземания. Парадокс е, че по закон сме длъжни да превеждаме парите на агенцията.

B: Често ли се случва държавата да вземе парите на кредиторите?

- Много често. И цялото недоволство се излива върху нас. Кредиторите се сърдят, че не сме ги предупредили. Но ние нямаме право нито да консултираме страните, нито да взимаме страна.

Така не може да продължава, защото противоречи на конституцията. Дълбоко съм убеден, че когато станем частни изпълнители, колегите ми няма да си изпълняват толкова съвестно задължението за предаване на държавните вземания независимо от санкциите.

B: Искате да кажете, че частните изпълнители биха предпочели да удовлетворят кредитора, а не държавата?

- Моето лично мнение е такова. По-добре е да се премахне привилегията на държавата. Частните изпълнители трябва да събират частни вземания. Може и публични, но ако държавата им възложи по поръчка. Но е абсурд да имат такова задължение по закон.

Друг проблем е присъединяването на други кредитори. По този начин първоначалният, който е понесъл всички щети - финансови и морални, накрая пие една студена вода, защото другите взискатели са привилегировани.

B: Какво може да се направи?

- Принцип от римското право е, че първият по време е пръв по право. Нека има присъединяване, но този, който първи е задвижил нещата, трябва да се удовлетворява изцяло. Останалата сума да отива на втори, трети и т.н. - по поредност на присъединяванията на кредитора. Всъщност проблемът е в чл. 136 от ЗЗД, той трябва да се измени.

B: Как стои въпросът с призоваването?

- Това е ужасен проблем. Хубавото в проекта за частните изпълнители е, че призоваването ще се извършва от техни длъжностни лица, а не от бюро "Призовки". Но това няма да игнорира трудното, а на моменти невъзможно, връчване на книжа. Изискванията на ГПК са формализирани и абсолютно неподходящи за един изпълнителен процес, чиято цел е по най-бърз, прозрачен и ефикасен начин да осребри имуществото на длъжника, като запази личната му сфера, и да удовлетвори кредитора.

А ние какво правим? Играем си на процедури. В ГПК трябва радикална промяна. Издаването на изпълнителен лист е абсолютно излишно. В европейските държави самото съдебно решение е титул за изпълнение. В него пише, че подлежи на доброволно изпълнение в даден срок, а след него - на принудително. Така длъжникът е уведомен и знае, че ако не изпълни, ще дойде съдия-изпълнител.

Призовката за доброволно изпълнение, която съществува в ГПК, е безумна. Длъжниците се крият, защото срокът започва да тече от деня на връчването. И второ - ако не са получили призовката, действията ни са незаконни. Има дела, които стоят повече от година заради невъзможност да бъде връчена призовката за доброволно изпълнение.

B: Средно колко дела се падат на един съдия-изпълнител годишно?

- Няколко хиляди. Съдия-изпълнителите в цялата страна сме около 250. Работим в много лоши условия - три бюра в стая от 5 кв.м. Едновременно приемаме посетители. И да искаме, не можем да обърнем необходимото внимание на гражданите. Върху нас рефлектира и отрицателното отношение на обществото към съдебната система. Нагласата на длъжниците е, че работиш ли, значи си корумпиран. Обстановката е нетърпима.

Интересът на частния изпълнител ще е да си свърши работата, защото ще получи възнаграждение от осребреното имущество на длъжника. Кредиторът ще плаща предварително само минимална сума, с която да се покриват консумативите. Така че няма да е "купил" изпълнителя. Изпълнителят пък ще е мотивиран да си свърши законно работата, защото длъжникът ще има право на иск, с който по най-лесен начин да получи обезщетение.

B: Голяма ли ще е инвестицията, за да стане човек частен изпълнител?

- Това е голям проблем за всеки един от нас. При този ужасен скок на цените на недвижимите имоти и наемите не ми се мисли за разходите. Ние сме държавни служители, които в рамките на няколко месеца трябва да намерим огромни финансови ресурси. Нашите заплати са като на районни съдии. Би било добре, ако ни бъде оказана помощ с безлихвени кредити или със средства от европейските фондове.

B: Знаете ли, че съществуват паралелни структури, които събират вземанията на кредиторите заради факта, че при вас системата е запушена?

- Знаем и това е още един белег, че изпълнението в България не е ефективно. Там, където има паралелно силово изпълнение, значи държавното изпълнение не работи. Същото е положението и с фирмите, които убеждават длъжниците да си платят.

Проблемът с мутрите не е да не ги вкараме в този бизнес, а как да ги изкараме. Начинът е да осигурим бърз и ефективен изпълнителен процес. Тогава кредиторите няма да имат нужда от мутри и те ще изчезнат. Ако промените в ГПК не са радикални, това ще доведе до ситуацията в Полша - частни изпълнители, но с блокиран изпълнителен процес и наличие на мутри. Ако не променим радикално ГПК, нас ни чака същото.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK