Добра проза

Всяка постъпка има значение, всеки жест може да бъде разтълкуван години по-късно и да се открие смисъл в него. В "Например брат ми" германският писател Уве Тим разказва за живота на своя значително по-възрастен брат, намерил смъртта си сред украинските степи като войник от СС. Животът на 19-годишния му брат неизменно присъства не само в мъката на родителите и в недомлъвките им за него, но и в представите на автора, който почти няма собствени представи за брат си. През годините желанието му да пише за своя брат става все по-силно, както и желанието да осмисли всичко, което се е случило. Това е една много човешка книга, която разказва не просто семейна история, а прави опит да разбере кое има смисъл и кое не. Издателството е "Атлантис-Кл", а добрият превод е на Любомир Илиев.

"Коприна" (изд. "Унискорп") на Алесандро Барико също е специална книга, която заслужава внимание. "Това не е роман. Нито пък разказ. Това е една история. Започва с един мъж, който прекосява света, и завършва с едно езеро, което си стои там във ветровит ден. Би могло да се каже, че е любовна история. Но ако беше само това, нямаше да си струва труда да се разказва." Интригуващо начало, нали?

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK