Провалените програми за бездомните кучета

Изглежда София е богата столица, след като през всяка една от последните осем години Столичният общински съвет (СОС) щедро отпуска по около половин милион лева за ограничаване на популацията на уличните кучета. Изглежда само СОС не е разбрал, че това не е най-адекватната стратегия, след като не е отбелязан съществен напредък срещу хвърлените приблизително 4 млн. лв. През 2000 г. кметът Стефан Софиянски призна: "Тотално загубих войната с кучетата." Общинският съвет също трябва да признае поражение. Проблемът с безпризорните кучета стои със същата сила и в национален план със също толкова неизпълнени обещания за разрешаването му от страна на управляващите. Неофициално се смята, че в страната има приблизително около 1 млн. бездомни животни.

Няма официална статистика колко средства се поглъщат от бюджета за цялата страна, но дори и по-малките общини са принудени всяка година да заделят поне по 30 хил. лв. (в големите градове значително повече) за този проблем.

----------------


Ако допреди две години се говореше, че в София уличните кучета са между 30 и 50 хиляди, днес от общината твърдят, че броят им варира между 10 и 15 хил., като целта е да бъдат сведени до 1000. В същото време бюджетът, който СОС отпуска за ограничаване на това явление, нараства. "За 2005 година са предвидени 500 хил. лв.", съобщи зам.-кметът Милор Михайлов. Щатът на общинското предприятие "Екоравновесие", което се занимава с тази дейност, също нараства. Зам.-кметът посочи, че от три екипите за ловене на безпризорни кучета ще нараснат на пет (служителите от 12 ще станат 20) главно заради предстоящото изграждане на приют.

"Тенденциите са да се увеличи персоналът, а броят на бездомните кучета драстично да бъде намален", смята и директорът на "Екоравновесие" Стилян Кирчев.

Отчетът за дейността му през миналата година все още не е готов, но по думите на Кирчев през 2004 г. на евтаназия са подложени 8800 бездомни кучета, а осиновените са 360. През лятото се очаква да бъде изпълнено решението на СОС от миналата година за изграждане на модерен изолатор в с. Сеславци, но по думите на зам.-кмета Михайлов "не може да го направим много бързо, сега сме на етап възлагане на проектиране".

На другия полюс е стратегията на природозащитните организации, които се обединяват около тезата, че популацията не може да бъде ограничена с избиване, а чрез кастриране.

В голяма степен проблемът стои и поради факта, че общината и тези организации не са постигнали споразумения за създаване на допълнителни приюти, чиято грижа да се поема от природозащитниците. Заради неефективната работа на местната власт вече се чуват и гласове общината да се раздели с монопола си.

"Проблемът не е неразрешим, просто общините, които са го монополизирали, не правят нищо", каза пред БТА Камен Литов, председател на Републиканската федерация по кинология. Той вижда разплитане на възела, ако общините предоставят възможност на частни организации в разрешаването на проблема. Пътищата на природозащитните организации и общината на този етап не се пресичат.

Хрониката на събитията илюстрира неадекватните решения:

- Юни 1996 г. - Зам.-кметът Борис Спиров издава заповед до кметовете на общините да оказват съдействие на сформирания от общинска фирма "Чистота" екип за ловене на кучета, като му "осигурят въоръжена охрана". Кметската заповед е в изпълнение на решение №21 на Министерския съвет от 20.І.1995 г. и последвалото №325 от 25.VІІ.1995 г. за спешни действия за ограничаването на разпространението на скитащите кучета.

- Ноември 1998 г. - СОС приема програма за ограничаване на популацията на бездомните кучета. Отделени са 962 млн. лв. (неденоминирани) - 200 млн. лв. са предоставени на Института по имунология, старозагорската фирма "Вигоми" получава 18 млн. за обслужване на приюта в "Мировяне". С договор между Софиянски и Амадеус Кръстев в касата на "Зелени патрули" влизат 12.3 млн. лв. за построяване на пет стационара, но е изграден само един в "Слатина". 1.4 млн. са дадени на монтанската фирма ЕТ "Перо - Петър Антов" за събиране на умрели животни от улиците на София.

- През 1999 г. е създадено общинско предприятие "Зоомилосърдие". Отчетът му сочи, че от началото на 1999 г. до средата на 2002 г. са заловени 51 899 скитащи кучета, от които 47 725 са умъртвени, а осиновени - 4174. Природозащитниците оспорват тези данни, като посочват, че годишният капацитет на приюта в "Лозенец" е 25 хил. животни. Началникът на фирмата получава над 1300 лв. заплата, а един ловец около 1000 лв. Генерал и полковник ръководят предприятието неуспешно, като самоволно въвеждат някои такси, а други завишават. Кучешкият изолатор в "Погребите" в кв. "Лозенец" се превръща в символ на жестокост.

Представител на германското посолство, който го посещава, го определя в доклада си като "лагер на смъртта", а видеофилм с издевателствата върху животните са изпратени в Европейския парламент и в кабинета на комисаря Гюнтер Ферхойген. Общинската фирма гълта по 500 000 лв. на година, а преминаването на едно куче през изолатора струва на столичния данъкоплатец около 63 лв.

- Септември 2000 г. - Кметът Софиянски обявява нова кампания, въпреки че признава, че е загубил войната. Той така и не успява да спечели дори битка.

Протестиращите природозащитници му се противопоставят с призива: "Не убивайте, а кастрирайте!" Избитите дотогава кучета са около 40 000, а изразходваните средства са 3 млн. Без резултат.

- Заради скандалите през 2002 г. "Зоомилосърдие" е трансформирано в "Екоравновесие", а с проблема се натоварва общинският съвет

- Август 2002 г. - В парламента проблемът е поставен на обсъждане пред кметове от цялата страна, министри и депутати . Решено е спешно приемане на Закон за защита на животните и наредба за овладяване на кучешката популация.

- Август 2003 г. - Фондацията "Бриджит Бардо" предлага да кастрира бездомни кучета, нейни представители подписват споразумение с кмета Софиянски. Проектът се проваля.

- Март 2004 г. - Неправителствени организации обявяват проект за четири години, включващ ограничаване на популацията чрез кастриране.

Статистиката сочи, че броят на нахапаните от кучета, включително и от домашни, от 1998 г. насам е намалял от 5000 на около 3000 годишно.

Според здравното министерство всяка година се изразходват 600 хил. лв. за противобясна ваксина. Това са 38 000 дози, с които се имунизират между 10 и 13 хил. души.

Осемстотин души се оперират годишно от кучешка тения, 25 процента са деца.

Всяко ухапване струва на държавата 120 лв. средства за ваксина и консумативи). Освен бяс кучетата са преносители на лаймска болест, марсилска треска и кримска треска (смъртоносна). Столичният съвет не е въвел в наредба задължително изискване (и съответните глоби при неспазване) към собствениците на домашните кучета за събирането на фекалиите им, както това направиха общинарите в Пловдив през 2002 г. по образец на европейските градове, където това е въпрос на култура.

--------------

Как е по света

Практиката в европейските държави регламентира мерките за бездомните кучета и котки в закони за защита на животните. Проблемът е уреден изключително добре във Франция и Италия. Създадени са множество учреждения за безстопанствени, изгубени и изоставени кучета. Домашните животни се регистрират и имат медицински картони със задължителните ваксинации, които трябва да им се направят съгласно изискванията на националното законодателство и международните стандарти.

Името на животното и адресът на стопанина му се изписват на нашийника или се маркират върху кучето чрез татуиране или микрочип.

Когато кучетата и котките са взети отвън, без да са маркирани или не носят нашийници с име и адрес, този, който ги е прибрал, трябва да ги отведе в приют. Там животните се ваксинират против бяс и след изтичане на определен срок, ако не са потърсени от собственик, се оставят за осиновяване или стават собственост на лицето, което го е завело в дома. След преглед на ветеринар ръководителите на местата за престой на животни могат да ги отстъпят на фондации или асоциации за защита на животните. Те от своя страна предлагат животните за осиновяване.

Специфична за Италия е закрилата на колониите от котки. Защитническите организации и сдружения могат да поемат грижата за местните колонии от котки, като им осигуряват грижа за здравето и условия за оцеляване. За тази цел общините съдействат на местните санитарни служби и защитническите организации и съставят карта на местата, в които е съобщено, че има колонии от котки, и на местата, обичайно посещавани от котки. В област Тоскана гражданите, на които общините са поверили грижите за котки, са определени с термин gattaio. Значението на дейността им се признава изрично. В Белгия лицата, намерили безпризорни животни, са длъжни да ги предадат на общинската администрация. Тя е оправомощена да настани животното в приют, да го повери за отглеждане или да вземе решение за умъртвяването му. В Литва и Латвия също органите на местното самоуправление са ангажирани с грижата за бездомните животни и поддържането на приютите за тях.

Неотдавна и правителството на Гърция след години безрезултатно занимаване с бездомните кучета подобно на нас прие закон, с който по аналогия на другите европейски държави намери решението в кастрацията и настаняването в приюти на животните, като се обръща специално внимание на осигуряването на здравословна среда.

Бездомните кучета трябва да се прибират от общински служители и да се настаняват в подходящи за това заведения, където им се извършва преглед. Преди да бъдат върнати на улиците, животните задължително се ваксинират. Умъртвяването е позволено само в случай на сериозно заболяване на много старо животно.

Предвидено е и създаването на приюти или клиники за стерилизации под контрола на местните власти. Бездомните кучета трябва да бъдат връщани в тяхната естествена среда възможно най-бързо, за да могат да се възстановят от операцията, както и да не губят способността си да оцеляват на улицата. До създаването на клиниките за стерилизация се предвижда функционирането на специално обучени екипи от доброволци, социални работници и общински служители за прибиране на бездомните животни в най-близкия приют, където се извършва ваксинацията, кастрацията и татуировката, след което животното се настанява в здравословна среда. След възстановяването на животното то става подходящо за участие в програмата за настаняване - възможно е животните да намерят бъдещия си дом и в други държави, където този въпрос е решен. Както е видно от законодателното уреждане на въпроса в Европа, става дума за приюти за животните, а не за скотобойни, каквато представляваше софийският общински приют допреди две години.

Така коментира проф. Екатерина Трендафилова, юрист и преподавател по наказателен процес в СУ "Св. Климент Охридски". Според нея убиването на кучетата не решава проблема, а го задълбочава, защото от покрайнините и селата настъпват нови животни. И най-важното - убиването на животните е криминогенен фактор, защото оставя поражения върху детската психика и ражда агресивност, която се проявява след години.

-----------------------------------------------------

Нели Манова, общински съветник от ССД, председател на комисията по екология: Стратегията на общината не се изпълнява

Стратегията на общината за ограничаване на бездомните кучета не се изпълнява много добре. В предишния общински съвет са съгласувани възможности и дори се е прилагала кастрация и връщане на улицата. Очевидно това не е имало добър ефект, защото само с кастрация е абсурдно да се справим с проблема. Освен това законът не разрешава пускането на заловените кучета.

През 2004 година като толерантност към неправителствените организации имахме уговорка те да поемат реална отговорност и сме се опитвали да не ловим кучета, които са с каишки и са кастрирани. Оказа се, че не всички животни с каишки са кастрирани, а има имитации. В други случаи се оказа, че за кастрираните никой не се грижи. Проблем е и малкият капацитет на изолатора в "Лозенец". Другата посока, в която трябва да вървим, е постояването на новия изолатор в Сеславци.

Не мога да твърдя, че проблемът е в някаква скрита популация на домашните кучета. Той може да тръгва оттам през гладните зими на 1990 г. Някои може и да изхвърлят кученца, но аз също имам куче и не мога да си представя хора, които отглеждат домашни животни, да изхвърлят кученцата, дори и да не са породисти.

Сега се опитваме да направим регистър на домашните животни в столицата и околностите й. Дали сме писмени указания на кметовете на общини да изискат от собствениците на кучета да ги регистрират, да имат каишки с телефон и адрес, за да не се стига до конфликти, когато такова куче е хванато от "Екоравновесие". Не сме се противопоставили на идеята на природозащитниците за кастрация. Тяхната програма е разгледана от комисията по екология няколко пъти, но един от проблемите е, че за три години те предвиждат да кастрират около 15 хил. кучета. Невъзможно е първата година 4 хил. кастрирани кучета да бъдат върнати на улицата, без да са осиновени. За 2004 година осиновените кучета са 360 и оттук програмата се проваля. СОС има разрешение за отпускане на площ от 2 до 5 дка за изграждане на приюти от природозащитните организации, но все още очакваме техните проекти и предложения. Ще им съдействаме, стига да бъдат конструктивни.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK