Мариус Куркински: Думата любов се изтърка от употреба

Мариус Куркински постави на сцената на Народния театър пиесата "С любовта шега не бива" по Алфред дьо Мюсе. Сценографията и костюмите са дело на Никола Тороманов, носителя на тазгодишната награда "Икар". За ролите Куркински се е спрял на Юлиян Вергов, Владимир Карамазов, Йосиф Шамли, Александра Василева, Рени Врангова, Ана Пападопулу, Захарий Бахаров и Валери Йорданов.

Спектакълът третира вечните проблеми на любовта, терзанията на любовния триъгълник и способността да се съхрани любовното чувство.

----------------


В: Защо се захванахте с романтична пиеса?

- "С любовта шега не бива" е една от пиесите, които съм чел като студент, и още оттогава знам, че това е нещо, което трябва да се прави, трябва да се мине през него. Това е безспорен шедьовър в световната драматургия и мисля, че всеки режисьор трябва да премери себе си с него. Много е мъчително да правиш шедьоври, защото авторът и текстът остават някак си все съвършени, все недостъпни.

В:Това поредната пиеса ли е, която поставяте, или й придавате допълнително значение?

- За мен това е просто един пореден спектакъл и не искам да го натоварвам с нещо изключително. Просто продължава да ми е интересно как е възможно толкова голямо изкуство като театъра да е толкова щедро към толкова малки хора. Освен това изборът на пиесата беше съобразен с това къде ще се поставя пиесата. Струва ми се, че посланията, които носи текстът, трябва да звучат точно от тази сцена. Пиесата ми се струва по-подходяща за по-малки пространства и за по-малко зрители. Точно заради това ми беше интересно да мога да я разгърна тук. Иначе всяко драматургично произведение ни отвежда в една бездна. Аз не искам да драматизирам нищо, просто съм изненадан как театърът продължава да ме изненадва.

В: Актуално ли е днес да се говори за любовта?

- В заглавието на тази пиеса е заключен зов, който се отправя към съвременния човек, и на мен ми харесва как звучи той и колко е съвременен. Харесва ми още, че всички в този спектакъл са много жадни и много гладни, а тази любов се ражда в свят, в който всички консумират. В самия текст има такава поука, че човек не трябва да е толкова жаден за получаване на любов, а по-скоро да е готов за даване. В това отношение Мюсе като един пророк сякаш е предвкусил нашето време и е предусетил това консуматорско общество. Затова си мисля, че сега е времето на тази пиеса.

Трябва ли да се говори толкова много за любовта?

- Мисля, че не. След като поетите толкова много говориха и писаха за любовта, имам усещането, че тази дума се изтърка от прекомерна употреба. Различното е, че тук не става въпрос, че сме имали любов и не бива да се шегуваме с нея. В тази пиеса има нещо по-голямо. Любовта е нещото, което я изгражда. Ние не познаваме това чувство, обикновено го имаме само за няколко секунди и после го изгубваме. Не сме се научили да живеем с него. Любовта е нещо много по-голямо, отколкото си мислим, и е трудно в ежедневния си разгул, опит и разум, да запазим този момент.

Алфред дьо Мюсе е дори по-жесток към героите си, отколкото Шекспир. В романтичния си шедьовър той е дал на своите Пердикан и Камий само няколко секунди взаимност - по-малко дори от времето, отредено на Ромео и Жулиета. Това ми се струва много важно. Звучи зловещо като закана, но е важно като истина. Не трябва да пропиляваме тези моменти.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK